РЕШЕНИЕ № 175 гр. София, 04.06.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, II гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 579 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Н. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Св. Н., против въззивното решение от 8.12.2008 год. по гр. д. № 893/2008 год. на Варненския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на касаторката и другите ответници - М. А. Р. и О. Г. Д., че Ж. Я., живущ в К., провинция К., е собственик на недвижим имот в [населено място], представляващ пл. № * по плана на[жк]/ „Г. К."/, с площ 1 560 кв. м., по наследство от баща му К. Я., починал през 1971 год. и ответницата Н. Н. К. е осъдена да му предаде владението на горния имот. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията й се свеждат до нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на направените от въззивния съд изводи - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен, евентуално делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът Ж. Я., чрез пълномощника му адвокат Р. М., оспорва жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение на гражданската колегия, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 846 от 1.09.2009 год. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за легитимацията на ищеца като собственик на спорния имот, без установяване на идентичността на същия, е в противоречие на представената с изложението съдебна практика - решения № № 2419 по гр. д. № 3461/60 год., № 1444 по гр. д. № 265/2007 год., № 1048 по гр. д. № 1062/2005 год. Съгласно тази практика при иска по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска. В обжалваното решение съдът е приел за достатъчно основание наличието на правоприемство по силата на наследяване, без да обсъжда въпроса за идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните, което разрешение сочи на наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В определението по чл. 288 ГПК съдът е приел още, че е налице и противоречиво произнасяне и по въпроса за доказателствената стойност на констативния нотариален акт, легитимиращ наследодателя на ответницата, сега касатор, за собственик на имота. Съгласно приетото в TP № 178 по гр. д. № 150/85 год. на ОСГК на ВС нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочената в чл. 143 ГПК /отм./ доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153, ал. 3 ГПК /отм./. За да уважи предявеният ревандикационен иск против касаторката, въззивният съд е приел, въз основа на представените писмени доказателства, че ищецът Ж. Я. е наследник на К. Я., който е бил собственик по наследство на имота, описан в крепостния акт от 1910 год. Установено е, че с част от този имот е извършена разпоредителна сделка през 1949 год., а по кадастралния план от 1956 год. имотът с пл. № 9677, записан на трето лице - П. Р., се идентифицира с част от настоящия имот пл. № *, за който ответницата Н. К. е възразявала, че е собственик по давностно владение, упражнявано в периода от смъртта на съпруга й М. К. на 13.03.95 год. до предявяването на иска. Последният се е снабдил и приживе с констативен нотариален акт № */94 год. за собственост на имота по давностно владение и наследство. Приетото по делото заключение на техническата експертиза не е установило идентичността между описания в него имот и този в крепостния акт от 1910 год., който факт според въззивния съд е ирелевантен за спора, с оглед липса на такова възражение от страна на ответницата. По отношение на възражението й за придобивна давност въззивният съд приел, че упражняваната фактическа власт върху имота не е достатъчно основание за придобиване правото на собственост на това основание, тъй като намерението за своене не е противопоставено на действителния собственик. От приключилото делбено производство между наследниците на М. К. е установено, че последният е допуснат в този имот, да го ползува, поради което и той не е могъл да придобие собствеността на основание придобивна давност. По въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца по предявен иск по чл. 108 ЗС, както правната теория, така и съдебната практика, в това число представената от касаторката с изложението й, възприемат, че първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки за уважаване на иска е установяването от ищеца, и то по безсъмнен начин, че е собственик на спорния имот. Това разрешение в приложените решения настоящата инстанция намира за правилната съдебна практика, поради следните съображения, обуславящи приложението на чл. 291, т. 1 ГПК: Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, следователно е необходимо ищецът да докаже на първо място, че е собственик на вещта, или имота, предмет на предявения иск. С обжалваното решение въззивният съд е уважил ревандикационния иск, като приел, че ищецът е наследник на К. Я., който се легитимира като собственик на имота, описан в представения крепостен акт от 1910 год. като лозе с площ 4.8 дка в м. „Г К.". Макар и заключението на техническата експертиза да не е установило по категоричен начин идентичността между имота, описан в крепостния акт и спорният, съдът приел, че ответницата не е възразявала по това обстоятелство. Този извод е неправилен и необоснован, както и в противоречие на представената съдебна практика, тъй като въпросът за идентичността на имота е въпрос на активна материалноправна легитимация на ищеца и за да се уважи иска, ищецът следва да я докаже по безспорен начин. Освен това, този въпрос е бил и спорен по делото, като е изслушано и заключение на техническа експертиза, което въззивният съд е следвало да обсъди, наред с останалите събрани по делото доказателства. Вместо това във въззивното решение се съдържа описание на констатациите на заключението, без преценка и обсъждане на същите, с оглед изясняване на релевантния за спора факт дали ищецът се легитимира за собственик именно на спорния имот, представляващ съгласно твърденията му част от притежавания от неговия наследодател такъв по крепостния акт, при съобразяване с разпоредителната сделка от 1949 год. и записванията в последващите кадастрални планове на местността. Необсъждането на доказателствата представлява съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, водещо до неправилност на постановеното решение. В противоречие с TP № 178/86 год. по гр. д. № 150/85 год. на ОСГК на ВС е и произнасянето на въззивния съд по възраженията на ответницата, сега касатор за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот пл. № * в лицето на наследодателя й М. К., представяйки констативния нотариален акт от 1994 год., евентуално позоваване на придобивна давност за изключителна собственост след смъртта му в необходимия за този придобивен способ срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Следва да се има предвид, че решението по приключилото делбено производство между наследниците на М. К. не се ползува със сила на пресъдено нещо по отношение на настоящия ищец, тъй като той не е участвувал в него, поради което и в негова тежест е било да обори неистинността на констатациите в нотариалния акт. С оглед на тези съображения въззивното решение следва да се отмени, като неправилно. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по обсъждане и преценка на събраните доказателства относно въпроса за идентичността на спорния имот с този, притежаван от наследодателя на ищеца, както и по възраженията на ответницата, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, II г. о. в настоящият състав РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1301 от 8.12.2008 год. по гр. д. № 893/2008 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: