4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60449 гр. София, 02.12.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1583 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Герис консулт” ЕООД, представлявано от адв. Г. В., срещу определение № 73 от 02.06.2021г. по ч.т.д. № 385/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 21399 от 29.03.2021г. по т.д. № 5/2021г. на Кърджалийски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди, че няма нито едно доказателство за предмета на т.д. № 13/2021г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, като се съдържат твърдения за извършена служебна справка, но без да са приложени каквито и да е документи в тази насока. Сочи, че не е страна по делото и не е запознат с предявения иск. Счита, че при прекратяване на настоящото производство, без да се изясни предметът на двете дела и основанието на двата иска, е възможно да се стигне до накърняване на интересите на кредиторите в несъстоятелността. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. последно – поради очевидна неправилност на въззивното определение, доколкото, без да се събират никакви доказателства по настоящото дело, е възприета тезата, че двата иска с различни страни имат един и същи предмет, като същевременно не е обсъден нито един от наведените в жалбата доводи. Поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са от значение за развитието на правото следните процесуалноправни въпроси: 1. Пряко свързани с едното от оплакванията му, изложени в частната въззивна жалба – че по делото не се съдържат никакви доказателства какъв иск, с какво основание и срещу кого е предявен по т.д. № 13/2021г. на Кюстендилски окръжен съд, като дори липсва посочване на друга правна квалификация на иска по това дело, освен чл.649 ТЗ. 2. Нормата на чл.649 ТЗ е бланкетна и препраща към други искове – чл.чл.645, 646, 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД или е иск със самостоятелно правно основание, респективно – всеки иск, квалифициран като такъв по чл.649 ТЗ ли има едно и също правно и фактическо основание или е необходимо, освен тази квалификация, да се посочи и квалификацията по чл.чл.645, 646, 647 ТЗ или чл.135 ЗЗД? 3. Какво следва да провери съдът, когато приема, че е налице предявен един и същи иск по реда на чл.649 ТЗ /независимо дали от синдика и кредитора или в хипотезата на чл.126 ГПК, който според частния жалбоподател е приложим по аналогия/ - дали двете дела се водят между същите страни, на същото основание и за същото искане или дали двете дела касаят един и същи имот, но единият иск е предявен от синдика, а другият от кредитор в несъстоятелността? 4. За да се приеме, че кредиторът има интерес от предявяване на иска, тъй като не е налице бездействие от страна на синдика, тъй като същият е предявил иск, трябва ли да се изследва въпросът какъв иск е предявен от кредитора и какъв – от синдика? Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 34/2021г. на Кърджалийския окръжен съд е образувано по предявени от „Герис консулт” ЕООД против ЕТ „С. – С. Г.” – в несъстоятелност, Г. М. Г. и Пеша П. Г., при участието на синдика Д. М., искове с правно основание чл.649, ал.1 вр. чл.647, ал.1, т.1 ТЗ за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.-С. Г.” на безвъзмездна разпоредителна сделка – договор за дарение, извършен между ответниците с нот.акт № 26 от 22.02.2018г., т. I, рег. № 620, нот.д. № 26/2018г. на нотариус Е. Клайджиева, рег. № 280 и район на действие РС – Кърджали, съединен с иск против Г. М. Г. и Пеша П. Г. за връщане в масата на несъстоятелността на получения по силата на договора за дарение недвижим имот. Приел е, че заявените в исковата молба и твърдения и петутитум обуславят посоченото от ищеца основание – чл.649, ал.1 вр. чл.647, ал.1, т.1 ТЗ. Посочил е, че първоинстанционният съд е прекратил делото поради недопустимост на иска, след като е констатирал служебно, че същите искове, със същия предмет, на същото основание и между същите страни вече са били предявени от синдика на ЕТ „С. – С. Г.”, поради което липсва условието по чл.649, ал.1, предл.2 ТЗ – бездействие на синдика, обуславящо упражняването на правото на иск на кредитор на несъстоятелността. Намерил е за неоснователно поддържаното във въззивната жалба оплакване, че не била установена идентичността на исковете по двете дела, като се е позовал на мотивите на първоинстанционния съд относно предмета, основанието и страните по предявения иск, съвпадащи напълно с тези на иска по настоящото дело. Настоящият състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – поради очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като е постановено в явно и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е формирал извода си за идентичност на предмета на т.д. № 13/2021г. на Кюстендилски окръжен съд и на настоящото дело, без да събере доказателства за предмета на първото дело, при липса на събрани такива в първоинстанционното производство и изрично направени оплаквания в този смисъл в частната въззивна жалба. Първоинстанционният съд е постановил определение за прекратяване на производството по делото, след като е извършил служебна справка относно предмета на по-рано заведеното т.д. № 13/2021г. на Кърджалийски окръжен съд, без в кориците на делото да се намират доказателства за предмета на това дело. При направено в частната въззивна жалба оплакване за липса на доказателства за предмета на посоченото по-рано заведено дело, въззивният съд се е позовал единствено на извършената от първоинстанционния съд служебна проверка, без да събере доказателства за предмета на това дело, въз основа на които да извърши дължимата проверка на правилността на извода на първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното въззивно определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. След отмяна на определението делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който да се произнесе по частната жалба срещу определението за прекратяване на производството, след като събере доказателства относно страните и предмета /основанието и петитума/ на иска, по който е образувано производството по т.д. № 13/2021г. на Кърджалийски окръжен съд – в това число да изиска служебно копие на исковата молба, по която е образувано посоченото дело, и справка относно страните и предмета му. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 73 от 02.06.2021г. по ч.т.д. № 385/2021г. на Пловдивски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 73 от 02.06.2021г. по ч.т.д. № 385/2021г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по подадената частна жалба съобразно мотивната част на настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: