Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 09 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 134 по описа за 2014 година. Постъпил е касационен протест против решение № 257 от 19.11.2013 г., постановено по внохд № 471/13 г. на Апелативния съд – гр. София, с който се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитата му изразява становище за неоснователност на подадения протест. Гражданският ищец, редовно призован, не изпраща процесуален представител. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С присъда по нохд № 213/11 г. Окръжният съд-гр.Перник оправдал подсъдимия И. Р. Д. по предявените му две обвинения – по чл.282, ал.2, във връзка с ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК. С оспореното решение САС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. Най-напред следва да се каже, че спор по фактите няма. Прокурорът не претендира решаващият съд да е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, а и настоящият състав на ВКС не установи да са допуснати такива, от кръга по чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК, за наличието на които следи служебно. На вниманието на третата инстанция е поставено приложението на закона в рамките на фактите, приети за установени от САС, с искане делото да се върне за осъждане на подсъдимия по предявените му две обвинения – по чл.282, ал.2, във връзка с ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК. І. По обвинението по чл.282 НК: С протеста е заявено несъгласие с приетото от САС, че подсъдимият не е превишил властта и правата си; а „относно настъпването на вредните последици е приел, че такива липсват, тъй като предмета на сделката по замяната била съпоставима” и „не е отчел необходимите средства за ремонт и довършителни строителни работи, отразени в експертизата на досъдебното производство и приета от Окръжния съд-гр.Перник”. Наред с това се претендира, че е налице специалната цел за облагодетелстване на О. . 1.В протеста липсват съображения относно оправдаването на подсъдимия за това, че при осъществяване на инкриминираната замяна на имоти не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от чл.7, т.25 от Устройствения правилник на областните администрации и от чл.31, ал.1, т.3 от Закона за администрацията, което налага извод, че прокурорът е възприел положително този извод на решаващия съд. Поддържа се, че като на 26.02.2009 г. е издал становище за целесъобразност на замяната, изискуемо съгласно чл.61, ал.9, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (в редакцията от Дв.бр.7 ат 27.01.2009 г.) подс.Д. е превишил властта и правата си, предвидени в чл.31, ал.1, т.т.1 и 2 от Закона за администрацията (в редакцията от Дв.бр.94 от 31.10.2008 г., в сила от 01.01.2009 г.). Съгласно последно посочените текстове на ЗА, областният управител провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт и отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта. Съгласно чл.61, ал.9 от ППЗДС проектът на заповед за замяна на имоти на областния управител се изпраща на министъра на регионалното развитие и благоустройство за даване на съгласие заедно с редица документи, а по т.6 и със становище по целесъобразността на замяната от органите, които я предлагат. Като е издал становище, което е бил длъжен, по силата на чл.61, ал.9, т.6 ат ППЗДС, да даде, подс.Д. не е излязъл извън рамките на своята компетентност, респ. не е превишил власт и права. Още по-малко тези, които са формулирани в разкритите по-горе текстове на ЗА. Липсата на обективните признаци на инкриминирания престъпен състав, каквито са превишаването на власт и права и неизпълнение на служебни задължения, е достатъчно за оправдаването на подсъдимия. 2. Независимо от казаното по-горе , за пълнота на изложението, ВКС намира за необходимо да посочи следното: - второто възражение, свързано с вредните последици не държи сметка за това, че експертизата, назначена на досъдебното производство, на която е поставен акцент, не е възприета от решаващия съд и това негово решение не се оспорва с настоящият протест. Последното е възможно само, чрез ангажиране на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което обаче не е направено от прокурора. Съгласно заключението по комплексната експертиза, ценена от решаващия съд, определянето на стойност, която е необходима за доизграждане на сградите в [населено място] до въвеждането им в експлоатация може да се направи съгласно одобрен първоначален проект, със съответна количествено-стойностна сметка, каквито липсват по делото. Поради това и бъдещи вероятностни инвестиционни намерения няма как да бъдат оценени стойностно. - третото възражение, относно специалната цел, не отчита данните за наличието на реституционни претенции към имота, придобит от О. и които въпреки „стратегическото място” сериозно затрудняват бъдещите, вероятностни инвестиционни намерения на дружеството. ІІ. По обвинението по чл.220, ал.1 НК: Срещу подсъдимия е предявено обвинение за това, че на 26.02. и на 9.03.2009 г. съзнателно сключил неизгодна сделка – издал и подписал заповед № РД 89 от 26.02.2009 г. и на 09.03.2009 г. сключил договор за замяна на имот – частна държавна собственост с имот, собственост на О. и от това произлязла значителна вреда за държавата в размер на 1 502 630 лева. Отделни съображения срещу оправдаването на подс.Д. по това обвинение, не са изложени в протеста. Счетено е, че по-горе обсъдените възражения са достатъчни в тази насока. При така констатираното се налага да се препрати към казаното в т.2, относно експертното заключение, възприето от решаващия съд, като изложеното на същото място не е необходимо да се преповтаря. Безспорно е, че значителните вреди, по смисъла на чл.220, ал.1 НК, обхващат само имуществените вреди, а не неимуществените такива, в която посока ОСНК на ВС на РБ (ВКС) е взело отношение още с Тълкувателно решение № 6 от 1973 г., т.1. Съгласно изводите на комплексната експертиза, възприета от съда по същество, към 09.03.2009 г. - сключването на договора за замяна, пазарната цена на имота – държавна частна собственост, възлиза на 1 192 187 лева, а на имота, собственост на търговското дружество – на 1 205 310 лева, поради което няма как да се приеме, че е произлязла вреда за държавата. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257 от 19.11.2013 г., постановено по внохд № 471/13 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: