1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. София, 31 август 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора от ВКП ГАЛИНА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №273/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по касационна жалба от упълномощен защитник на подсъдимата – адв. Г. К. и допълнения към жалбата, изготвени от защитника адв. И. С. и лично от подс. С. М., срещу нова въззивна присъда № 260030 от 08.12.2020г. по внохд № 1495/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
С присъда № 93 от 22.03.2019г., постановена по нохд № 363/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, подсъдимата С. С. М. е призната за невиновна в това, че за времето от неустановена дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудила и поддържала заблуждение у Н. П. Б. и с това да й е причинила имотна вреда в особено големи размери – 660 050лв. и извършеното да представлява особено тежък случай и е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Отхвърлен е предявеният от Н. Б. срещу подсъдимата С. М. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 660 050лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането.
Срещу първоинстанционната присъда е бил подаден протест от прокурор в РП Пловдив с искане за осъждане на подсъдимата (впоследствие оттеглен от зам. районен прокурор), както и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Н. Б. със същото искане и такова за уважаване на предявения граждански иск. С присъда № 260030 от 08.12.2020г. по внохд № 1495/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд присъда № 93/22.03.2019г. на Пловдивски РС е била отменена и подсъдимата С. С. М. е призната за виновна в това, че времето от неустановена дата през м. октомври 2011г. до 25.09.2014г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Н. П. Б. и с това да й е причинила имотна вреда в особено големи размери – 660 050лв. и извършеното представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Подсъдимата С. М. е осъдена да заплати на Н. Б. сумата от 660 050лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2014г. и направените по делото разноски. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважения граждански иск.
В касационната жалба от защитника на подсъдимата – адв. К. се съдържа твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт и се прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.
В изготвеното допълнение към касационната жалба упълномощеният защитник на подсъдимата – адв. И. С., заявява касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати процесуални нарушения са изведени като недостатъци на доказателствената дейност на въззивния съд – тенденциозна и необективна оценка на гласните доказателствени средства, събиране и оценка на доказателства извън предмета на доказване, безкритично ценене и избирателно позоваване на необективни и непълни експертни заключения, отказ да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза за наличностите по сметките на двете дружества, неизясняване на противоречията в свидетелските показания. Навеждат се доводи за неправилно игнориране и липса на проверка на твърденията на подсъдимата. Въз основа на твърденията за допуснати процесуални нарушения се правят изводи за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението спрямо М., като се посочва, че липсват преки и косвени доказателства свид. Б. да е била заблуждавана от подсъдимата, да е теглила от касата на дружествата и да е давала суми на подс. М.. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В допълнението към касационната жалба, депозирано лично от подс. С. М., последната настоява да бъде оправдана. Подчертава, че макар по делото да се твърди, че свид. Б. е отклонявала пари от управляваните и представлявани от нея дружества, това обстоятелство не е изследвано, а Б. претендира възстановяване на пари в качеството й на физическо лице. Посочва, че взаимоотношенията им с Б. са изцяло гражданско-правни, като липсва елемента „въвеждане в заблуждение“. Твърди се недоказаност на предмета на деянието, като се навеждат доводи, че възприемането на сумата от 660 050лв. е произволно. Заявява, че тя е давала пари на свидетелката за покупка на апартамент. Навежда оплакване за незаконност на съдебния състав на въззивния съд с доводи за предубеденост, като в подкрепа на това посочва отказите на съдебния състав да допусне доказателства по нейно искане, както и отказа да приеме направения отвод. Въз основа на доводи за неправилна доказателствена оценка и собствен анализ на доказателствата се твърди недоказаност на обвинението. Прави се искане за оправдаване.
В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. С. М. – адв. И. С., поддържа касационната жалба. Акцентира върху обстоятелствата, че въззивният протест е бил оттеглен, че не е известен критерият, по който въззивният съд е селектирал допуснатите пред него свидетели, че съставът на окръжния съд е направил опит за ревизира влязло в сила постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство. Излага доводи за непълнота на доказателствата.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител .- адв. П., моли да бъде оставена в сила присъдата на Пловдивски ОС като правилна и законосъобразна. В представените писмени бележки на първо място излага доводи, че първоначално подадената касационна жалба е базирана само на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и не е допустимо след срока за обжалване да се заявяват и други касационни основания. На следващо място развива съображения, че тезата на касатора за недоказаност на обвинението е неоснователна. Счита, че с провеждането на въззивно съдебно следствие окръжният съд е изпълнил задължението за цялостна проверка на невлязлата в сила присъда. Не намира пороци в доказателствената дейност на съда при оценката на свидетелските показания и на експертните заключения.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за липса на посочените в касационната жалба нарушения.
Подсъдимата С. М. в лична защита заявява, че пред втората инстанция правата й са били нарушени поради допуснати процесуални нарушения и излизане извън рамките на обвинението. В последна дума заявява, че е невинна и моли да бъде оправдана.
В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационната жалба и допълненията към нея основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери жалбата за основателна, но не изцяло по посочените в нея съображения.
Първоначалната жалба, подадена в срок от защитника адв. К., е само досежно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Недопустимо е след срока на обжалване да се въвеждат нови касационни основания, както е сторено в депозираните две допълнения.
Освен това е необходимо да се посочи, че в основата си част допълнението към касационната жалба, изготвена от защитника адв. И. С., съдържа доводи за необоснованост. В него пространно се излага собствена интерпретация на доказателствените източници, сочат се фактически обстоятелства, които защитникът намира за установени, както и се твърди, че възприети от контролирания съд факти не са доказателствено обезпечени. Същото се отнася и до допълнението лично от подс. М.. Тази съществена част от съдържанието на доводите на касатора не е основание за извършване на касационна проверка. Необосноваността на съдебния акт не е касационно основание, като касационният съд при наличие на такива доводи, следва да провери дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, без обаче да преценява обосноваността на фактическите му изводи и без да се намесва във вътрешното му убеждение по оценката на доказателствата.
Представените с касационните жалби лично от подсъдимата и от защитника й писмени доказателства не могат да бъдат приети и обсъдени. Касационната инстанция не събира и обсъжда доказателства (освен в случая по чл. 354, ал. 5 от НПК), защото не е инстанция по фактите, а проверява правилното приложение на материалния закон в рамките на установената от въззивния съд фактология.
В жалбата и допълненията е развито касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, като се излагат доводи за нарушено право на защита на подсъдимата поради предубеденост на съдебния състав, неправилна доказателствена дейност на решаващия съд и недоказаност на обвинението.
Дължимата от ВКС проверка с оглед на сезиращото касационно основание и подкрепящите го доводи, е дали от контролирания съд са спазени правилата за формиране на вътрешното му убеждение върху годни доказателствени източници, въз основа на оценката им поотделно и в съвкупност, дали не е допуснато превратното им възприемане, или направени изводи при неспазване на правилата на формалната логика, или въз основа на предположения. Дължи се и преценка за съблюдаване на законово изискване по чл. 303 от НПК за безспорна и несъмнена доказаност на обвинението, за да бъде призната подсъдимата за виновна.
Развитите доводи за това, че въззивният съд е бил необективен и поради това съставът му е незаконен, не могат да бъдат възприети като основателни. Това, че въззивният съд е допуснал до разпит редица лица като свидетели за пръв път в производството пред него, по никакъв начин не сочи на предубеденост, напротив – съставлява изпълнение на задължението му за цялостна проверка на оспорената невлязла в сила присъда и всеобхватно изясняване на обстоятелствата по делото. Без основание е съображението, че със самото допускане на нови свидетели съдът е нарушил дължимата обективност. Съдебният състав е намерил възможност допуснатите лица да предоставят релевантна за делото информация, като за това е изходил от изисканото и приложено по делото досъдебно производство № 157/2015г. Не се констатира пристрастност и в допускането като свидетел и разпита на свид. Д., по отношение на когото са изложени множество доводи от касаторката. Макар да е депозирал сигнал в прокуратурата срещу подс. М. по различен от настоящото дело случай, не може да бъде съзряна пречка той да дава показания във връзка с поведението на подсъдимата, още повече, ако тези показания са от значение за изясняване на обстоятелствата по настоящето дело. В случая, както неговите показания, така и тези на редица други свидетели, допуснати и разпитани във въззивното съдебно следствие, са дали възможност съдебният състав да извърши проверка на други гласни доказателствени средства и най-вече на показанията на свид. Б. По повод съмненията на подсъдимата във връзка с този свидетел въззивният съд е допуснал допълнителен негов разпит и при липсата на каквито и да е обективни данни за предварителна нагласа на съдебния състав, мотивирано и правилно е отказал да се отведе.
Съдът освен това не е накърнил принципа на състезателност на процеса. Проследяването на процесуалното развитие на делото пред въззивната инстанция сочи, че е била осигурена пълноценна възможност на страните да представят доказателства и да участват в тяхното събиране непосредствено. Съдебният състав мотивирано е удовлетворил частично исканията на частното обвинение за прилагане на писмени доказателства, както и е удовлетворил искането на защитата на подсъдимата за назначаването на допълнителна ССЧЕ (съд. заседание на 30.06.2020г.). В тази връзка не може да се претендира ограничаване на процесуалните права на подсъдимата с оглед на възможността й да представя доказателства.
В поведението на съдебния състав при водене на съдебното следствие, както и във формулировката и логическите съждения в мотивите не се съдържат външно обективирани признаци на предубеденост или пристрастност.
Доводът на защитника, че пристрастно е дадена вяра на избраните от въззивния съд нови доказателства, също е лишен от основание. В мотивите на съдебния акт цялата доказателствена съвкупност е подложена на задълбочен анализ. Кредитирането с доверие на показанията на част от свидетелите, включително и тези на пострадалата Б., е сторено не произволно, а чрез преценка на достоверността им и констатиране на кореспонденция между съдържащата се в тях информация.
Обобщено, субективният подход за оценката на безпристрастността на съдебния състав не сочи на поведение на членовете му, поставящо под съмнение безпристрастността му, а обективният такъв дава основание за извод, че съдът чрез пълноценното разгръщане на състезателността и спазването на процесуалните правила е предоставил достатъчно гаранции за безпристрастност.
По-нататък, без основание е оплакването в допълнението към касационната жалба от адв. С. за това, че въззивният съд е подложил на ревизия постановлението на Районната прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство. Дали въпросният прокурорски акт е влязъл в сила, доколкото няма данни да е бил проверен по съдебен ред, няма да бъде обсъждано, понеже няма отношение по настоящето дело. Контролираният съд не използвал обсъжданото постановление за формиране на фактически изводи, но същото му е дало повод да събира доказателства, като допусне до разпит редица свидетели. Чрез техните показания не се оборва или ревизира възприетото от прокурора по воденото друго наказателно производство. Съдът е допуснал свидетелите по силата на служебното начало, за да постигне в максимален обем изясняване на обстоятелствата по делото. Показанията на всички тези свидетели, разпитани за пръв път в хода на въззивното съдебно следствие, са от значение за установяване на обективната истина, понеже те свидетелстват за отношенията си с подсъдимата и за данни за нейната личност.
В тази връзка, след като второстепенният съд прецизно е очертал предмета на доказване и при спазване на правилата на формалната логика, е защитил изводите си по фактите за това, че подс. М. в инкриминирания период е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалата свид. Б..
При все това обаче са налице допуснати процесуални нарушения, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и които частично засягат съдебните изводи.
Така, в мотивите си (л. 362) въззивният съд критикува М., че не е доказала твърденията си по отношение на наемането на магазин на [улица]в София. Известно е, че тежестта на доказване на обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Освен това, съгласно чл. 103, ал. 3 от НПК, недопустими са изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е доказал по несъмнен начин възраженията си. (Решение № 138/9.04.2010 г. по н. д. № 57/2010 г., II н. о.). В случая това, че подсъдимата не е посочила лицата, с които е контактувала по повод на имота или пък писмени доказателства за наемането му, не може да се възприеме по начина, по който го е сторил въззивният съд, понеже влиза в конфликт с принципно установената тежест на доказване в наказателния процес.
Съставът на окръжния съд е оставил извън предмета на обсъждане неприетото от първата инстанция заключение на допълнителна ССЧЕ на л. 217 и сл., т. 1 и на ССЧЕ на л. 364 и сл. , т. 2 от първоинстанционното производство. Само поради това, че тези заключения не са били приети, без да е обективирана причината за това, те не би следвало да бъдат изключени от преценката, още повече, че в тях също се съдържат експертни изводи за относими обстоятелства, които биха могли да бъдат съпоставени и с приетите и обсъдени заключения.
По-нататък е видно, че са налице съществени противоречия между показанията на свид. Н. К. и свид. Д.. Макар част от показанията на Д. да са за обстоятелства за конкретни негови отношения с подс. М. и да са извън предмета на доказване в настоящето производство, доколкото той посочва и определено поведение на свид. К., е от важно значение да се изяснят противоречията в показанията на тези двама свидетели, което ще допринесе за преценката за достоверност. Това е можело да бъде сторено по реда на поставянето им в очна ставка, което не е направено.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е сторил необходимото за пълно и всестранно изясняване на делото, в частност във връзка с действителното установяване на разполагаемите за свид. Б. парични средства. В мотивите на съдебния акт е отразено възприемането на заключенията на приетите по делото експертизи. Тяхната съществена част е преповторена на няколко места, но съдът не се е задълбочил в преценката си дали експертните изводи са в състояние да аргументират възприетото от фактическа страна за това с каква сума като абсолютна стойност е разполагала свид. Б.. Това е така, защото в заключенията си и двамата експерти са посочили, че тегленията от банковите сметки на двете дружества са били извършвани не само от свид. Б. – в заключението си вещото лице С. посочва, че тегленията „са осъществявани предимно от Н. П. Б., в неприетото заключение на вещото лице А. и неценено от въззивния съд се сочат тегления от сметките на „П. 2007“ Е., извършени от упълномощения И. Б., както и налични тегления без посочване на извършилото ги лице, в приетото такова – че изтеглените суми са от лица с нотариално заверени пълномощни. При тези съображения е произволен изводът на съда за размера на сумата, с която пострадалата Б. е разполагала в инкриминирания период. Това е така, защото не е установено дали изтеглените от другите упълномощени лица суми от сметките на дружествата са постъпвали фактически в общата каса на двете дружества, както и дали с тези средства е разполагала само свид. Б.. Свидетелите И. Б.и К. Б. не са били питани при разпита им по отношение на начина на разпореждане със сумите от касата на дружествата, а това е било необходимо да се направи. Не е изяснено обстоятелството дали лицето Т. Б., който е бил вписан като управител на „П. 2007“ Е. за определен период от време – 2012 – 2014г. е разполагал с пълномощно за опериране по фирмените сметки. Също така в заключението, дадено от вещото лице С. пред въззивния съд е посочено, че по банковата сметка на „П. 2007“ Е. през 2013г. са постъпили 100 000лв. въз основа на договор за заем с „Г. п. груп“ О.. Експертът е посочил, че постъпилите и възстановени суми по този заем са осчетоводени (л. 45 от заключението), но не е видно да е изследван въпросът за това, дали са правени от кредитополучателя вноски за погасяване на заема, а това е от значение за величината на разполагаемата за дружеството, респективно за свид. Б. сума.
Не е понятно по какъв начин съдът е подкрепил фактическите си изводи от заключението на ССЧЕ, изготвена на ДП и приета от първия съд, според което „е възможно част от постъпилите суми по банковите сметки на двете дружества да са предадени на подс. М., съгласно тефтера на Б.“.
При направените от експертизите и възприети от контролирания съд констатации за това, че наличностите в касите на двете дружества „П. 2007“ Е. и „Н. Контрол“ О. са били отклонявани и не са били осчетоводявани вземани от касите суми, решаващият съд е следвало да задълбочи диренето. По делото са приложени касови книги на двете посочени дружества за годините, обхващащи инкриминирания период (жълти папки по досъдебното производство), както и е установено, че дружествата не са имали касиер. За изясняване на въпросите, свързани с воденето на касовите книги и отразяването на операциите в тях, е било необходимо тези писмени материали да бъдат предявени на свид. Б., която е разполагала с наличностите и на свид. Л. Н., която е извършвала счетоводното обслужване, за да бъдат изяснени въпросите кой е водил и съставял тези документи, какво е отразявано като приход и какво като разход, за направените разходи представяни ли са документи /фактури/ на счетоводителя, както и дали счетоводителят е проследявал съответствие или липса на такова между сметки 503 – банка и 501 – каса, по какъв начин в данъчните декларации на дружествата са отразявани направените приходи и разходи и тези отразявания съответстват ли на водените счетоводни документи.
По-нататък, макар да е приел за приложения по делото тефтер, предаден от пострадалата Б., че се касае до доказателство с изключително ниска степен на достоверност, е направил извод, който е в противоречие с тази констатация, като е посочил че „може да му се довери“, излагайки съображения за това. Все пак въпросът дали могат да се ценят записите в този тефтер е от съществено значение, защото във всички експертни заключения разполагаемите налични парични суми са били сравнявани с вписванията в него от свид. Б. – по дати и суми.
След като е необходима преценка на доказателственото значение на вписванията в тефтера, съдът е следвало да положи и допълнителни усилия за преценка на достоверността им, още повече, че възражения в тази насока са направени от подс. М.. Това е можело да бъде сторено чрез допускане и извършване на графическа и химическа експертиза, която да изследва и даде заключение възможно ли е да се установи дали вписванията на дати и суми са правени в различни моменти, или са изписани по едно и също време, както и дали са направени с един и същ или няколко химикала. Изясняването на тези въпроси, ако е възможно да бъде сторено по експертен път, би допринесло за изводите за достоверност на заявеното от свид. Б. и отразеното от нея в тефтера й.
Изложените съображения сочат, че контролираният съд не е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК, както и е допуснал нарушения на процесуални правила. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да отстрани допуснатите нарушения, да проведе отново въззивно съдебно следствие с оглед на обективното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и да извърши дължимия анализ на надлежно събраните доказателства, съобразявайки посочените по-горе съображения.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
Отменява въззивна присъда № 260030 от 08.12.2020г., постановена по внохд № 1495/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, НО.
Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.