Р Е Ш Е Н И Е   №  103   София, 02 март  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 20/ 2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият В. Н. А. е направил искане за възобновяване на ч.н.д. № 3287/ 2009г. на Районен съд гр. П., отмяна на постановеното по него определение за групиране на наказания и връщане делото за ново разглеждане. В искането се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание от защитника на осъдения. Твърди се, че при групирането на наказанията не бил спазен принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание на наказанията. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице основания за възобновяване, тъй като при постановяването на съдебния акт не са допуснати сочените нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, но разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните: При решаването на въпроса за приложението на чл.25 във вр. чл.23, ал.1 НК правилно Пловдивският районен съд е преценявал всички осъждания на В. А. , при което законосъобразно е становището му, че подлежащи на групиране за осъжданията по н.о.х.д. №№ 29/2006г. на РС- Горна Оряховица, 646/07г. и 1159/06г. на РС- Велико Търново, 1687/07г. на РС- Сливен и 1943/98г. на РС- Пловдив. По отношение на тези осъждания обаче не може да се образува една съвкупност, както правилно е посочил решаващият съд, тъй като за всички тях не са налице условията на чл.23, ал.1 НК- престъпленията да са извършени, преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При тези данни задължение на съда е да определи общо наказание, като се ръководи от принципа за най- благоприятното за осъдения съчетание от наказания и именно това е сторил решаваният съд. В мотивите е посочено, че при наличните осъждания са възможни различни групи, но именно приетите от съда две групи с отделно изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. № 1178/06г. на РС-Велико Търново „ пробация” е най- благоприятно за осъдения. Не е възможно включването в първата съвкупност на наказанието по н.о.х.д. № 1943/08г. на РС- Пловдив, тъй като престъплението по това дело е извършено в периода 07.03.08г.- 22.03.08г., а присъдата по н.о.х.д. № 29/2006г. на РС- Горна Оряховица е влязла в сила на 26.05.2006г. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на влязлото в сила определение не са допуснати нарушения и искането за възобновяване следва да се остави без уважение.   Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение     Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Н. А. за възобновяване на ч.н.д. № 3287/09г. на Районен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: