Р   Е  Ш  Е  Н  И   Е                                               № 408                                                                                       София, 22 октомври 2009 год.                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                      Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 07 октомври две хиляди и  девета година, в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                  БЛАГА ИВАНОВА                                                                     при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 436/09 година     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. К. Й. против въззивно решение № 84/ 08.06.09г., постановено по в.н.о.х.д. № 139/09г. на Варненски апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание, в писмен вид, от процесуалния представител на касатора, са посочени касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.3 НПК. Отправено е искане за изменение на въззивното решение и приложение института на „условното осъждане”. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С въззивното решение, е потвърдена присъда № 12/ 25.03.2009г., постановена по н.о.х.д. № 492/08г. на Окръжен съд-Добрич, с която е признат за виновен подсъдимия Й. К. Й., за това, че на 03.04.2008год., при превишаване пределите на неизбежна отбрана, по непредпазливост, е причинил смъртта на Й. Ямболов, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на основание чл.124, ал.4, във вр. с ал.1,пр.ІІ-ро и чл.54 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален”лек”режим на изтърпяване.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Въззиввната инстанция, в съответствие с разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК, е посочила основанията, поради които не възприема аналогичните доводи, развити във въззивната жалба. Извършена е съвкупна преценка на събрания по установения процесуален ред доказателствен материал, без да бъде даден приоритет на едни доказателства пред останалите. Основното възражение на защитата, относно неправилния прочит на доказателствената съвкупност, е било предмет на подробен анализ от въззивния съд. Обясненията на подсъдимия, освен че са един от начините му за защита, са и доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК, източник на информация за правнорелевантни факти. Апелативният съд аргументирано ги е оценил през призмата на показанията на свидетелите Д. Р. и Д. Д. , на изводите на съдебно-медицинските експертизи. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че събраните доказателства при съвкупната им оценка, водят до единствено възможният извод за авторството на деянието. Безспорно, съществува обективна връзка между всички установени по делото факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване. Варненският апелативен съд прецизно и внимателно е обсъдил, оспореното и пред него и изведено като акцент обстоятелство, относно непрекратеното нападение от страна на пострадалия, поставило подсъдимия в невъзможност за реакция, различна от инкриминираните му действия, довели до леталния изход. Въззивната инстанция е последна по установяване на фактите, а касационната-следи за правилното приложение на закона. Инстанциите по същество са приели за установено, че пострадалият е този, който е иницирал конфликта, като е нанесъл удари върху касатора /обективирани в констатираните от съдебно-медицинската експертиза телесни увреждания/. За отблъскването на непрекратеното нападение, Й. е използвал нож, с който е причинил две прободно-порезни рани в областта на дясното коляно и на лявото бедро, с прерязване на бедрената артерия на двата долни крайника. От изложеното се установява, че не е нарушен и материалния закон. Решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият с деянието си, е осъществил престъпния състав на чл.124,ал.4 НК. Причинените на Ямболов телесни увреждания покриват медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда, безспорно причинена умишлено, от която по непредпазливост е последвала смъртта му. Законосъобразен е изводът на Съдилищата, че Й. е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана. За отблъскване на пряко, непосредствено нападение е използвана сила и оръжие, далеч надвишаващи характера и интензитета му. Различната степен на алкохолно опиване на подсъдим и пострадал е оценена по подходящ начин-по-високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия е довела до забавяне на реакциите му и възможност за по-активни действия. На базата на изводите на съдебно-медицинската експертиза, е отхвърлено възражението на защитата, че в резултат на пияното състояние на Ямболов, част от нараняванията са получени при падане от собствен ръст. Аргументиран отговор от въззивната инстанция е получил и постановения по аналогичен начин въпрос за превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради „уплаха и смущение”. Експертите от съдебно-психиатричната и психологична експертиза са категорични в изводите си, че психичното състояние на подсъдимия, обусловило поведението му, е твърде подредено, за да бъде изключена противоправността на неговото деяние, поради такова стеснение на съзнанието му, което го лишава от възможност да възприеме правилно действителността и да реагира адекватно.   Несъстоятелни са и доводите, свързани с касационното основание по смисъла на чл.348,ал.5,т.2 НПК. Правилно от Инстанциите по същество е решен въпроса с отказа за приложението на чл.66, ал.1НК. Ръководен от замисъла на законодателя, че личната превенция е средство за осъществяване на общата, съдът е отчел в достатъчна степен всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в тяхната взаимна връзка и обусловеност и извел законосъобразният извод, че за поправянето и превъзпитанието на дееца, е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Високата обществена опасност на деянието кореспондира и с личната такава-подсъдимият е личност, характеризирана негативно, с предходни осъждания, които макар и реабилитирани, са свидетелство за отрицателни характеристики. От пробационното досие се установява, че Й. не е изпълнявал добросъвестно наложените му пробационни мерки, по местоживеене е известен с конфликтността си. Поради това, с оглед личните качества на подсъдимия и отражението на извършеното от него престъпление в обществото, с отлагане изтърпяване на наказанието, не могат да бъдат постигнати целите по чл.36 НК. Влошеното здравословно състояние на касатора, не е пречка за пребиваването му в местата за лишаване от свобода и е оценено в достатъчна степен от Съдилищата при индивидуализиране на наказанието.   По тези съображения, касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия Й. К. Й. за неоснователна, а въззивният съдебен акт-правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84/ 08.06.2009 год.,постановено по в.н.о.х.д. №139/09 год. на Варненски апелативен съд Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: