7 Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр. София , 11.01.2019г.. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври , през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 605/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязлото в сила на 21.02.2015 г. решение № 8272 / 09.12.2013 год. по гр.д. № 4223/2009 год. на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от молителя против Д. Х. М. Х., Й. В. С., М. Л. Г., Д. З. З., В. Н. И.,М. Д. Т., Р. С. И. – М. и А. М. М. / последните две като универсални правоприемници на починалия в хода на производството ответник – М. А. М. / искове, с правно основание чл.45 ЗЗД, за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за претърпени в причинна връзка с техни действия , във връзка с проведено срещу ищеца, в качеството му на ЕТ „К. Фрукт – К. Б.„ индивидуално принудително изпълнение по две изпълнителни дела, както и във връзка с последващо универсално принудително изпълнение , в хода на образувано производство по несъстоятелност на търговеца, по попълване масата на несъстоятелността, както следва / следвайки диспозитива на съдебния акт / : 1/ сумата от 1 101 000 лева – претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с наложена на К. Б., по искане на ответниците, забрана за напускане на страната, в периода 16.07.1999 г. – 25.07.2002 г. / - по изпълнително дело № 2101/ 99 г. на СИС ; 2/ сумата от 6 142 500 лева – обезщетение за търпими имуществени вреди от така наложената забрана, предвид невъзможността за ищеца да предяви граждански иск, в размер на 1 950 000 германски марки, при явяването му като свидетел, по дело за измама пред германски съд,образувано по негова жалба срещу бивш адвокат Н. Т.; 3/ сумата от 1 811 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие поискана от ответниците и наложена на ищеца забрана да напуска страната, в периода 23.10.2001 г. - 10.10.2006 г. – по изп.дело № 2492/2001г. на СИС; 4/ сумата от 300 000 евро – обезщетение за имуществени вреди, вследствие продажбата на собствения му недвижим имот, индивидуализиран като реални части от вилна сграда и от дворно място, находящи се в кв.Д., София; 5/ сумата от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с така осъществената продажба; 6/ сумата от 85 271 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от продажбата на собствено на ищеца движимо имущество, както и от обсебването и от унищожаването на такова движимо имущество, вкл. на домашен любимец ;7/сумата от 700 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в намаляване на личното му имущество, вследствие разпореждането с колесен трактор У. 1634 с рег. [рег.номер на МПС] ; 8/ сумата от 1 709 000 лева – обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да се експлоатира същия трактор, в периода 25.04.2002 г. – 08.01.2007 г. ; 9/сумата от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с развалянето на договор за доброволна делба по гр.д.№ 829/ 2004 г. на Врачански ОС, опетняващо паметта и волята на починалите родители на ищеца; 10/ сумата от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на злепоставяне ищеца пред брат му Д. Б. и неговото семейство, предвид развалянето на същия договор; 11/ сумата от 250 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка със злепоставянето на ищеца пред Д. Д., „Адрес „ АД и пред Нотариус Ц. З.,при разваляне на договор за покупко-продажба, сключен с първата и 12/ сумата от 500 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,вследствие злепоставяне ищеца пред семейството и съседите на Т. Б. , при насочване на изпълнението върху имоти на последната. Молителят се позовава на писмено доказателство , с което се е сдобил на 10.10.2014 г. – издадена от БНБ - Централен кредитен регистър, на 07.10.2014 г. , справка, от която е видно, че ЕТ „Калин Фрукт - Калин Божков” няма просрочия по активни и погасени кредити.Молителят счита, че с последното доказателство се установява, че „Първа инвестиционна банка„ АД, в качеството на служители на която ответниците са предприели действия, считани от молителя за незаконосъобразни и увреждащи го, не е имала материален интерес от образуването на изпълнителни дела, налагането на възбрана по реда на чл.73 ал.6 от ЗБДС и откриването на производство по несъстоятелност срещу ЕТ „К. Фрукт – К. Б.„ , поради което приходите от разпореждането с имуществото на молителя не е целяло удовлетворяване на негови задължения, а единствено увреждането му. Позовавайки се на задължението на „Първа инвестиционна банка„АД , съгласно Закона за информация относно необслужваните кредити / чл.2/ , Наредба № 9/19.10.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, в сила от 01.01.2003 г. и Наредба № 22/1998 г. за Централен кредитен регистър на банките, да предоставя пълна информация за отпуснатите от нея кредити, от неустановени такива в представената справка молителят извежда доказаност на факта, че към 27.01.1999г. предсрочно е бил погасил всичките си кредитни задължения. Поради това, всички предприети от ответниците действия, за събиране на суми в полза на „Първа инвестиционна банка„ АД, в качеството й на кредитор , след 27.01.1999 г., са неправомерни и вредите от тях подлежат на обезщетяване. Въпреки,че е приложил към молбата за отмяна решение от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд и доказателства за влизането му в сила, молителят не е изложил обстоятелствена част, касаеща съобразяването на последното,като ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК или във връзка с друго основание за отмяна по чл.303 ГПК. С молба, подадена след приключване на устните състезания, К. Б. се позовава, в качеството на такова ново доказателство, на депозирано от Н. И. С. – изпълнявала длъжност подуправител на БНБ и ответник по друго, заведено от молителя дело, становище по исковата молба по същото. Намира, че в становището се съдържа признание на факта ,че справката на БНБ – ЦКР съставлява валидно доказателство за липса на непогасени и необслужвани кредити на ЕТ „ К. Фрукт – К. Б. „ . Ответните страни оспорват молбата като неоснователна, тъй като соченото от молителя доказателство е напълно неотносимо към фактическата страна на спора, вкл. с оглед времевия период, за който са предоставени данни в справката и като такова не е от естество да рефлектира върху правния резултат.Доказателството не е ново, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр.второ ГПК, и тъй като с представената справка от Централния кредитен регистър страната е могла да се снабди по всяко време на висящото исково производство, в който смисъл се оспорва доказването на съществуваща за молителя пречка за снабдяване със същото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира ,че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК , считано от твърдяната от молителя дата за снабдяване с приложената справка на БНБ - ЦКР – 10.10.2014 г., вкл. от датата на издаването на същата - 07.10.2014 г. . Молбата за отмяна, обаче, е неоснователна и следва да се остави без уважение, предвид следното : Ищецът е претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди , в причинна връзка с действия, вменени във вина на ответниците, като служители на взискателя „Първа инвестиционна банка”АД,осъществени по повод и във връзка с проведено индивидуално принудително изпълнение срещу ЕТ „К. Фрукт – К. Б. „ , както и в причинна връзка с действия за удовлетворяване на същия кредитор, респ. на частния му правоприемник по договор за цесия на вземанията срещу търговеца,в хода на универсалното принудително изпълнение в образуваното производство по несъстоятелност на същия. Подадената молба следва да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.1 предл.второ ГПК. Квалифицирането й по пр.първо на разпоредбата е правно несъстоятелно, съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса, тъй като представеното доказателство не се сочи да установява обстоятелство, което страната не е могла да узнае и поради това да заяви своевременно, в хода на исковото производство – собствената си изправност по сключени от нея договори за банкови кредити,в частност – такъв с „ Първа инвестиционна банка „ АД. Липсва такова твърдение на молителя, но дори да би било заявено, молбата за отмяна би била неоснователна, тъй като характеристиката на това обстоятелство, изводимо изцяло от волята и поведението на молителя, изключва качеството му на обстоятелство, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК - за което страната обективно би могла да бъде оставена в неизвестност, не по своя вина. Отделно от това, обстоятелството е неотносимо към фактическата страна на спора, по съображения изложени по-долу. Основанието на чл.303 ал.1 т.1 предл.второ ГПК, сочено от молителя, предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства за твърдени в хода на производството, релевантни за решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи / процесуално бездействие / или доколкото самите писмени доказателства, в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство, са били последващо съставени. Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора. Никое от така визираните условия за прилагането на чл.303 ал.1 т.1 пр.второ ГПК в случая не е налице. Соченото за ново писмено доказателство молителят отнася към обстоятелство, което същият, в качеството на ищец, не е твърдял в хода на исковото производство, приключило с атакуваното тук съдебно решение – липса на задължения по договори за кредит, в частност по договор за кредит с „ Първа инвестиционна банка „ АД , към 27.01.1999 г., наличието на каквито задължения са обусловили предприето срещу същия индивидуално принудително изпълнение, в хода на което се визират осъществени, в причинна връзка с поведение на ответниците, действия, довели до увреждането му, а последващо и универсално принудително изпълнение, в производството по несъстоятелност на търговеца. Такова твърдение, дори да би било адекватно заявено, би било неотносимо към предмета на конкретния спор, доколкото същият се основава на действия, предприети в хода на законосъобразно образувано / доколкото не е било прекратено / индивидуално принудително изпълнение, а последващо и универсално принудително изпълнение срещу търговеца, предпоставящи валидни изпълнителни титули за индивидуалното принудително изпълнение, респ. влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност / предвид твърдение за противоправни действия по осребряване имуществото от масата на несъстоятелността, както и прието вземане на кредитора „Първа инвестиционна банка„АД в производството по несъстоятелност, с приключила окончателно възможност за оспорването му. Нещо повече, обстоятелствената част на претенциите на ищеца се твърди спряно обслужване на кредитите от 01.01.1999 г., по независещи от него причини. Молителят се домогва да обоснове липсата на основание за осъщественото срещу него принудително изпълнение, предвид липса на задължения към кредитора „Първа инвестиционна банка„АД, по което обаче е налице формирана сила на пресъдено нещо и недопустимост на пререшаването на въпроса. Ирелевантността на това обстоятелство – липса на задължения към 27.01.1999 г. - спрямо фактическата страна на спора, изключва и възможността справката на БНБ – ЦКР да би могла да е от значение за обосноваване на противни на направените от СГС правни изводи, т.е. да е от съществено значение за правния резултат. Дори да би се касаело за надлежно заявено в хода на исковото производство обстоятелство, релевантно за правния спор, то самото писмено доказателство – справка от БНБ – Централен кредитен регистър - не е нито единственото допустимо, нито годно доказателствено средство, установяващо факта на действително съществуващи или несъществуващи кредитни задължения на молителя. Събирането и анализирането на информация относно сключването и обслужването на договори за банкови кредити има съвсем различно предназначение / управление и обезпечаване сигурността на банковата система /, поради което, макар и с официален свидетелстващ характер,справката,като документ,не съставлява доказателство за обективното съществуване или не на кредитни задължения, а за неподадена информация за такива, каквото задължение имат банковите институции. Поради това и справката съдържа изричната резерва / долу, в ситен шрифт / , че БНБ не извършва корекции по подаваната от банките информация към ЦКР и отговорност за верността и своевременното подаване на информацията носят институциите по чл.4 от Наредба № 22 за ЦКР, респ. самите банки. При това, представената справка не съдържа и формално удостоверяване на твърдения от молителя факт – за липса на кредитни задължения към 27.01.1999 г., тъй като „се основава на месечната информация по кредитите за последните 60 месеца, след 31.10.2009 г.„, т.е. няма никакво отношение към предходно сочения за релевантен момент - 27.01.1999 г. , нито от липсата на данни за кредити към последващ момент може да се презумира липсата на такива и за предходен период. Не на последно място, но само в евентуалност спрямо съображенията за ирелевантност на установимото, според молителя, със справката обстоятелство, не са налице доказателства или служебно известни на настоящия състав обстоятелства, за съществуваща за молителя пречка да се снабди със справката, като писмено доказателство, в хода на самото исково производство.Следователно, пропускът да се представи същата, ако би била от естество да установи твърдения от молителя факт и доколкото същият би бил релевантен за изхода на правния спор, не е резултат на обективна невъзможност, а на процесуално бездействие на страната, което само по себе си изключва основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Като подадена след преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, молбата на К. Б. с вх.№ 9304/30.10.2018 г. не следва да бъде разглеждана в настоящото производство. Отделно от това, становището на едно физическо лице по конкретен правен спор предпоставя частен по своята характеристика документ, който няма противопоставима на страните по спора материална доказателствена сила. По изложените съображения , тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответните страни, представлявали от Адвокатско дружество „ К. и съдружници„ са претендирали възмездяване на разноски – адвокатско възнаграждение от 62 842,70 лева, която им претенция, въпреки изхода на делото, не следва да бъде уважена, тъй като липсват доказателства за договорени с представляваните ответни страни възнаграждения - изобщо и в размера, за който е представена едностранно изготвена от адвокатското дружество фактура. Последната не доказва договарянето / доколкото договорът за поръчка не е формален договор и подлежи на установяване и с други доказателствени средства, освен със съставен в писмена форма договор/, нито доказва заплащането на договорено възнаграждение в претендирания размер, при липса на доказателства за заверяване на сметката на дружеството с такива суми, т.е. за фактическо извършено плащане от ответните страни. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязлото в сила на 21.02.2015 г. решение № 8272/09.12.2013 год. по гр.д. № 4223/2009 год. на Софийски градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :