Р Е Ш Е Н И Е №345 гр. София, 16 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1142/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на адв. В. Т. М. – защитник на осъдения А. С. Т. за възобновяване на наказателно дело № 79/2012 год. по описа на РС – гр.Троян, с присъда по което молителят в производство по реда на чл. 371, т.2 НПК е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл.1 и 2, т.1, предл.1, НК във вр. чл. 58а, ал.1 и чл.54 НК е осъден на дванадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване наказанието, плюс глоба в размер на 5 000 лева, както и на основание чл. 68, ал. 1 НК да изтърпи една година лишаване от свобода, наложено по присъда № 148/23.11.2009 год. по нохд № 571/2009 год. на РС гр.Троян. Присъдата е оставена в сила с решение № 66/29.05.2012 год. по внохд № 137/2012 год. на Окръжен съд – гр.Ловеч, образувано по жалба от защитника на подсъдимия. В искането се изтъкват доводи за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК. За съществени процесуални нарушения се изтъкват липса на анализ на доказателствените източници и превратно възприемане съдържанието им. За нарушение на закона се сочи неправилна правна квалификация по чл. 354а, ал. 3 НК, вместо по чл. 354а, ал. 5 НК. За явна несправедливост на наказанието – пренебрегване на значението на смекчаващите вината обстоятелства- ниска стойност на инкриминирания предмет, нисък процент на активното наркотично вещество, държането му с цел лична употреба. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане или изменение на присъдата с определяне на друга по-леко наказуема правна квалификация на деянието при условията на маловажен случай и определяне на по-леко наказание. За съществени процесуални нарушения се изтъква липса на анализ на доказателствените източници и превратно възприемане на съдържанието им. За нарушение на закона – неправилна правна квалификация по чл. 354а, ал. 3 НК, вместо по чл. 354а, ал. 5 НК. Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС, редовно призован, като заявява, че не желае да упражни правото си на лично участие в процеса. Защитникът поддържа искането с изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от оправомощен процесуален субект, в законоустановения по чл. 421, ал. 3 НПК срок и е насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. Разгледано по същество, то е неоснователно. По възражението за допуснати съществени процесуални нарушения: Възражението е неоснователно. Производството е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите на обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства в съдебната фаза, а събраните от досъдебната фаза доказателствени източници да бъдат приобщени, без повторното им събиране и проверка от първостепенния съд. Съдът е предупредил подсъдимия за последиците от самопризнанието при постановяване на присъдата. Първостепенният съд е направил законосъобразен извод, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателствени източници в досъдебната фаза, защото са спазени способите и реда за тяхното събиране и проверка, съгласно правилата на НПК . Проверката и оценката им от съдилищата по фактите са извършени съгласно правилата по чл. 107, чл. 13 и чл. 14 НПК. Неоснователно е възражението за фактическа липса на мотиви в присъдата и въззивното решение. Неоснователно се твърди за липса на анализ на доказателствените източници , тъй като съдилищата са изложили собствени разсъждения относно приетите фактически констатации за деянието, дееца и вината и основаните на тях правни изводи за правната квалификация на инкриминираното поведение на подсъдимия. Голословно се твърди в жалбата , че съдилищата безкритично са пресъздали обстоятелствата, посочени в обвинителния акт .Обратното е вярно, тъй като и двата акта – присъдата и решението са мотивирани съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 , респ. по чл. 339, ал. 2 НПК. Няма нарушение на закона. Не е налице маловажен случай на деянието, както се твърди в искането. Независимо от малкото количество и ниската стойност на наркотика, вредните последици за здравето и живота на човека си остават значителни. В случаите, засягащи здравето и живота на хората, общите критерии за маловажност като ниската стойност на наркотичното вещество или малкото му количество, предназначението за лична употреба нямат същото значение и същата правна оценка, както е при другите престъпни посегателства – напр. при посегателствата срещу собствеността. Подсъдимият е осъждан, макар и като непълнолетен, за две подобни деяния и това обстоятелство не може да бъде пренебрегнато. Цялостната характеристика на деянието и дееца не определят случая като маловажен. Наказанието е справедливо. Съдът правилно е оценил както отегчаващите, така и смекчаващите обстоятелства. Не е дал предимство само на първите, както се твърди в искането на защитника. Подсъдимият е осъждан два пъти за същото по вид престъпление. Съдът е определил наказанието от дванадесет месеца лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства като се е съобразил изцяло с твърдяните в искането фактически данни, очертаващи деянието и дееца и тяхната степен на обществена опасност. Съдът е приложил бонуса по чл. 58а, ал. 1 НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК като е намалил размера на индивидуализираното наказание с една трета – привилегия, следваща се по закон, от самопризнанието на подсъдимия и волята му за провеждане на съкратено съдебно следствие. Искането за прилагане правилото по чл.55, ал.1 НК, вместо общото правило за индивидуализацията на наказанието по чл. 54 НК е неоснователно. Правилно оценката на определящите наказанието факти е в рамките на превеса на смекчаващите вината обстоятелства, но не и за изключителност или за многобройност каквито липсват. Оценени са младата възраст, семейното и материално положение на подсъдимия Т., както и невисоката стойност на инкриминирания предмет . Извън тези фактически обстоятелства няма основание за прилагане на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1 НК, поради липсата както на многобройност, така и на изключителност на определящите вината на подсъдимия обстоятелства. Няма обективни предпоставки за по-голяма снизходителност от проявената вече от съдилищата, тъй като последваща такава ревизия на наказанието ще е в разрез със закона, целите на наказанието по чл.36 и със съдебната практика. Предвид горното и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от защитата на осъдения А. С. Т. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 137/2012 год. на Окръжен съд – гр.Ловеч, по което с решение № 66/29.05.2012 год. е потвърдена присъда № 148/23.11.2009 год. по нохд № 571/2009 год. на РС гр.Троян. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: