Ключови фрази
Плащания от Гаранционен фонд * отговорност на застрахователя * застраховка "гражданска отговорност" * солидарна отговорност * съпричиняване * намаляване на обезщетение поради съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

София, 01.09. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 17.03.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1070/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 - 293 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Т. С., Г. П. Д., Д. К. Д. и Т. Д. С., последният, действащ чрез пълномощника си Д. Т. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2271 от 09. 12. 2013год., по в.гр.д.№ 3304/2013 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 23.01.2013 год., по гр.д.№ 9659/ 2011 год. за отхвърляне на предявените от настоящите касатори, като ищци, субективно активно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”б” КЗ срещу Гаранционен фонд, гр.Софияq за разликата над присъдените им суми до пълния заявен от всеки от тях размер.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, относими към преценката на събраните по делото доказателства и на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, поради което се иска отмяната му в посочената по- горе част и постановяване на решение по същество на спора от касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд, със седалище [населено място], в срока по чл.287, ал.1 ГПК, бланкетно възразява по основателността на въведените касационни основания.
Третите лица помагачи - ЗК [фирма], [населено място] и А. Н. Й., при участието на които е постановено обжалваното въззивно решение, не заявяват становище по касационната жалба.
С определение № 768 от 29.12.2014 год., на състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2271 от 09. 12.2013 год., по в. гр. д. № 3304/2013 год. само в частта му, предмет на касационната жалба на Д. Т. С., Г. П. Д. и на Д. К. Д.. С оглед формираната задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 17/63 год. и в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 121 от 18. 09.2014 год., по т.д.№ 2859/2013 год. на І т.о.; № 45/15.04.2009 год., по т. д. № 525/2008 год. на ІІ т.о. и № 59/10.06.2011 год., по т.д.№ 286/2010 год. на ІІ т.о. е счетено, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е доказано по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното правоПри настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл.53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ , или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?”
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение, в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на предявените срещу Гаранционен фонд субективно активно съединени искове по чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ решаващият състав на Софийски апелативен съд е възприел за основан на закона и доказателствения материал по делото извода на Софийски градски съд за основателност на правозащитното възражение на ответника за съпричиняване на вредата от страна на ищеца Т. Д. С., като водач на участвалия в пътно- транспортното произшествие л.а. „Рено 19” с ДК№ FS-AG 80, в размер на 50 %. Въз основа на така определения принос на един от ищците въззивната инстанция е приложила законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е намалила с ½ размера на всяко едно от конкретно определените във въззивното производство обезщетения за неимуществените и имуществени вреди на пострадалите, настъпили в резултат на причинената от ПТП на 11.08.2008 год. смърт на б.ж. на [населено място]- К. Г. С.- майка на ищеца Д. Т. С. и дъщеря на останалите двама ищци, пътувала като пътник в управлявания от съпруга и Т. С. лек автомобил.
Изложени са съображения, че при установената солидарна отговорност на водачите на участващите в процесното ПТП моторни - превозни средства - л.а. „Рено 19” с рег.№ FS-AG 80 и товарен автомобил „Форд Транзит” с ДК № СА 01-26 КС, пред третите увредени лица, приносът на ищеца Т. Д. С. следва да рефлектира не само върху обезщетението за понесените лично от него неимуществени и имуществени вреди, но и по отношение размера на обезщетенията, дължими на останалите ищци, тъй като без това съпричиняване от последния, не би се стигнало до пътния инцидент.
При обосноваване на крайния си правен извод за неоснователност на предявените субективно активно съединени искове, над присъдените суми, Софийски апелативен съд се е позовал както на заключението на изслушаната авто-техническа експертиза и на разпитаните по делото свидетели на ответника за механизма на настъпилото пътно- транспортно произшествие, така на приложените писмени доказателства, вкл. споразумението по НОХД № 1/2009 год. на С. за вината на шофьора на товарен автомобил- А. Й. и за безспорно извършено от ответника доброволно извънсъдебно плащане, прието от увредените лица.
Обжалваното решение е неправилно.
С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 121 от 18. 09. 2014 год., по т.д.№ 2859/2013 год. на І т.о. на ВКС е прието, че при съпричиняване, при условията на чл.53 ЗЗД, на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Следователно съобразено възприетото разрешение във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, както и отсъствието на спор в трайно непротиворечивата практика на съдилищата и в правната доктрина, че застрахователят за гражданската отговорност на виновния за непозволеното увреждане водач на моторно- превозно средство, респ. Гаранционния фонд и причинителят на деликта не са солидарно отговорни пред пострадалия, но последният може да иска обезщетяване на понесените от него вреди в действителния им, нелимитиран размер или от застрахователя, респ. от Гаранционния фонд, или от делинквента, като насочи исковата си претенция срещу някои от тях, според своя избор, дава основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение, в което, макар и косвено, е възприета различна теза, се явява постановено в противоречие със задължителната, за съдилищата в страната, практика на касационната инстанция и подлежи на отмяна.
В несъответствие с практиката на касационната инстанция, обективирана в решение по чл.290 и сл. ГПК - № 45 от 15. 04.2009 год., по т. д.№ 525/2009 год., на ІІ т.о. на ВКС Софийски апелативен съд е приложил и правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. Според даденото от ВКС разрешение, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като е необходимо приносът му да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия, или въздържането от такива действия. Затова и съпричиняване на вредоносния резултат може да е налице, само когато поведението на увредения е станало причина, или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В случая, видно от доказателствения материал по делото, смъртта на починалата в резултат на процесното ПТП – б.ж. на [населено място] Г. С., от което са настъпили и претендираните от ищците имуществени и неимуществени вреди, е пътувала като пътник в колата на своя съпруг –Т. С.. В хода на процеса не са ангажирани доказателства, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че тя по някакъв начин – със своето поведение, е повлияла на действията на солидарния причинител на вредата – неин съпруг. Следователно само фактът, че загиналата С. е пътувала в един от автомобилите, участвали в пътния инцидент не обосновава правен извод за допринасяне от нейна страна за вредите от злополуката, независимо от съществуващата връзка между същата и един от солидарно отговорните делинквенти. Както последователно поддържа в практиката си ВКС, приносът на водача на автомобила за настъпване на ПТП е личен и обосновава автоматично принос и на пътниците в това моторно- превозно средство.
С оглед изложеното на ищците Д. Т. С., Г. П. Д. и на Д. К. Д. следва да се присъди пълния размер на определените от въззивния съд обезщетения, като се съобразят доброволно заплатените от ответника суми и присъдените им от първостепенния съд, с оглед влязлото в сила решение на СГС, в тази му част. Касаторите не са претендирали деловодни разноски за касационното производството, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК, съставът на ВКС, ТК не се произнася по отговорността за същите.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.290, ал.1 и сл. ГПК

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2271 от 09.12. 2013 год., по в.гр.д.№ 3304/2013 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 23.01.2013 год., по гр. д. № 9659/12011 год. за отхвърляне на предявените от Д. Т. С., Г. П. Д. и Д. К. Д. срещу Гаранционен фонд, [населено място] субективно активно съединени искове по чл. 288, ал.1, т.2, б.”б” КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, за обезщетяване претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди от смъртта на б.ж. на [населено място] – К. Г. С., настъпила при пътно- транспортно произшествие на 11.08.2008 год., за разликата: от 40 000 лева до 100 000 лева и от 825 лв. до 1 650 лв. по иска на Д. Т. С., основан на чл.288, ал.1, т.2, б.”б” КЗ за неимуществени и съответно имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.07.2011 год. до окончателното им изплащане и мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 30.01.2011 год. - 17.07.2011 год. и от по 37 500 лв. до по 87 500 лв. по исковете на Г. П. Д. и на Д. К. Д., основани на чл. 288, ал.1, т.2, б.”б” КЗ за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, върху цялото присъдено обезщетение на всеки един от тях, считано от 18.07.2011 год. до окончателното му изплащане и мораторна лихва върху същото за периода 30.01.2011 год. до 17.07.2011 год., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище [населено място], [улица] да заплати на Д. Т. С. допълнително сумите: 825 лв./ осемстотин двадесет и пет лева/, обезщетение за причинени му имуществени вреди и 60 000 лева/ шестдесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателката му, негова майка - б.ж. на [населено място] – К. Г. С., настъпила при пътно- транспортно произшествие на 11.08.2008 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.07.2011 год. до окончателното им изплащане и мораторна лихва за периода 30.01.2011 год. - 17.07.2011 год.;
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище [населено място], [улица] да заплати на Г. П. Д. и на Д. К. Д., допълнително сума от по 50 000 лв./ петдесет хиляди лева/ на всеки един от тях , обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, б.ж. на [населено място] - К. Г. С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.07.2011 год. до окончателното им изплащане и мораторна лихва, обхващаща периода 30. 01.2011 год. - 17.07.2011 год..
ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище [населено място] да заплати по сметка на ВКС сумата 6 433 лева/ шест хиляди четиристотин тридесет и три лева/ държавна такса върху,съобразно уважената част на исковете в тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: