4
Р Е Ш Е Н И Е № 18
София, 03 февруари 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1337/2016 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Г. М.- адв. В. М. А. от АК-София, с която се обжалва въззивна присъда № 278 от 14.11.2016год., постановена по внохд № 3268/2016год. на Софийския градски съд.
В жалбата по същество се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в подкрепа на които се излагат конкретни доводи и се иска отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Защитата на подсъдимия изразява недоволство, че новата присъда на Софийския градски съд се основава само и единствено на доказателствения материал, който е събран и представен пред първата инстанция, като въззивният съд не е провеждал съдебно следствие и не е събирал нови доказателства, за да установи по категоричен начин обективната истина в случая. Според защитата, при установените от първоинстанционния съд фактически положения, които са възприети и от въззивната инстанция, направените изводи за доказаност на деянието, предмет на обвинението, авторството на подсъдимия в него и вината му са неправилни и незаконосъобразни, защото са изведени без да е направен обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност. Твърди се, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът е кредитирал определени доказателствени източници, като не ги е съпоставил с други, които ги опровергават. Проявеният едностранен и избирателен подход към доказателствения материал е ограничило правото на защита на подсъдимия и правото на провеждане на справедлив съдебен процес, а като последица от допуснатото съществено процесуално нарушение е и неправилното приложение на закона.
В допълнението към подадената жалба защитникът излага и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и фактически иска намаляване на определеното на подсъдимия наказание, като изтъква, че при индивидуализирането му съдът не е преценил правилното съотношение на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и поради това, то е завишено по размер.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият редовно призован не се явява. Писмено декларира съгласие делото да се разгледа в присъствието на редовно упълномощения от него защитник.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея основания и доводи.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда от 22.03.2016 г. по нохд № 2746/2014 г. на Районен съд-София подсъдимият Б. Г. М. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура-София с оплаквания за нейната незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна за подсъдимия М. по предявеното му обвинение.
С присъда № 278 от 14.11.2016год. по внохд № 3268/2016год. на Софийския градски съд подсъдимият Б. Г. М. е признат за виновен в това, че на 07.06.2013год., около 18.00часа, в гр.С., на територията на палатков лагер разположен между сградата на НС и градинката на СУ /наименование/ се е заканил на Б. Н. Г. с убийство, с думите „Ще ти отрежа бавно и мъчително главата и след това ще ти се изходя във врата” и това заканване би могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 15.01.2014год. до 26.08.2014год.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените деловодни и съдебни разноски.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
С определение по чл. 327 НПК от 26.07.2016год. Софийският градски съд е приел, че не се налага повторен разпит на подсъдимия М. и не е необходим повторен разпит на свидетели, като подсъдимият и защитникът му не са направили искания за допускане на доказателства.
Доводът, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като служебно не е събирал нови доказателства, а на базата на събраните от първоинстанционния съд доказателства е постановил незаконосъобразна присъда, е неоснователен. В разпоредителното заседание по чл. 327 НПК, въззивният състав се произнася по доказателствените искания направени с жалбите или протеста, за да прецени, налага ли се и в какъв обем провеждането на съдебно следствие. Неспазването на това изискване ще представлява съществено процесуално нарушение, когато жалбите или протестът съдържат конкретни доказателствени искания за установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, но съдът не се е произнесъл по тяхната основателност. Когато, освен отсъствие на произнасяне по доказателствените претенции по реда на чл. 327 НПК, това не е сторено и в съдебно заседание, каквото задължение въззивният състав има и според чл. 332 НПК, той извършва съществено нарушение на правилата, защото това му бездействие несъмнено води до ограничаване правото на защита на подсъдимия и на останалите страни в процеса, които са били лишени от поисканите за събиране и проверка доказателствени източници. От материалите по делото и от протокола на проведеното съдебно заседание на въззивния съд е очевидно, че обсъжданата хипотеза за нарушени процесуални правила, респ. ограничено право на защита на подсъдимия, не е налице.
Не може да се сподели виждането на защитника, че е допуснато съществено процесуално нарушение по довода, че въззивният състав е изградил вътрешното си убеждение и е направил правни изводи само от събраната от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност, без да я допълни чрез провеждане на съдебно следствие.
Необходимостта от провеждане на съдебно следствие за допълване на доказателствата е въпрос на преценка от въззивния съд, като решаващ по фактите съд, чиято суверенна преценка не подлежи самостоятелно на касационен контрол, при условие, че съдът е изпълнил от процесуална гледна точка задълженията си по чл. 327 от НПК. Очевидно, защитникът пропуска и основни положения за същността на въззивната инстанция като контролно-ревизионна, която в пределите на чл. 314 от НПК може да установява нови, различни от първоинстанционния съд фактически положения и в съответствие с правомощията си по чл. 334 от НПК, след като направи пълен и всеобхватен анализ на доказателствата по делото, да постанови заместващ отменения първоинстанционен съдебен акт.
Твърденията, че съдът е проявил едностранчивост при обсъждане на доказателствата, като е кредитирал с доверие само тези от тях, които подкрепят тезата на обвинението и е игнорирал други с обратната насоченост, също не се подкрепят от материалите по делото.
От мотивите към присъдата е видно, че като цяло въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд обстановка за развитието на събитията, отразени в обвинителния акт, но е направил други фактически изводи по основния въпрос на обвинението - отправил ли е М. към свидетелката Б.Г. словесни изрази, с които я е заплашил да я лиши от живот, възприети ли са от свидетелката със сериозността заплахата да бъде осъществена и могло ли е това да възбуди основателен страх у нея за осъществяването й.
Въззивната съдебна инстанция е подходила задълбочено и отговорно към доказателствения анализ на показанията на свидетелката Б. Г.. Действително тя е пострадала от престъплението, в извършването на което М. е признат за виновен и му е наложено наказание, но само този факт не е достатъчен, за да се направи извод за нейната заинтересованост от изхода на делото и поради това, да се презюмира недостоверността на показанията й.
Съдът е извършил прецизен и задълбочен анализ на показанията й, които съпоставил с присъствалия на инцидента свидетел З. Б., както и с показанията на свидетелите А. М., С. Н. и Й. Б. и е преценил, че показанията на св. Г. са последователни, задълбочени и подробни. Те са в съответствие с посочените свидетелски показания. Ако за св. Б. като близък приятел на Б. Г., би могло да се твърди, че е заинтересован от изхода на делото, то за останалите свидетели/особено за свид. Й.Б.-близък познат на подсъдимия/ това възражение не би могло да бъде възприето. Посочената група свидетели възпроизвеждат факти или част от фактите, включени в предмета на доказване, касаещи възникване на инцидента, развитието и приключването му на инкриминираната от обвинението дата и място, като съдът с необходимата прецизност е анализирал показанията им.
От друга страна, не са игнорирани и показанията на свид. С. Ф., Ц. Б., Ф. Ф. и Е. Б., подкрепящи в различни аспекти тезата за невиновност на подсъдимия, но на тях съдът не е дал вяра, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал. На тези гласни доказателствени източници, съдът е направил подробен анализ и не ги е кредитирал, приемайки, че са недостоверни, противоречиви и не кореспондират с останалите доказателствени източници и най-вече на логиката в показанията на свидетелите от другата група.
В съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК е изводът на въззивния съд да не се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд и да не даде вяра на оневиняващите показания на свидетелите от втората група, за което е изложил съображения. В случая, не броят на осъдителните и на оправдателните доказателства е основание за изграждане на доказателствени изводи, а преценката на решаващия съд за тяхната достоверност и относимост към предмета на доказване. В краен резултат, приетите за установени факти, сочещи на съставомерност на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, не е последица само от кредитирани показания на пострадалата, но и на анализ на останалите гласни и писмени доказателствени средства и на заключенията на двете, приети от първоинстанционния съд съдебно-психиатрични и психологически експертизи. Именно те са послужили за проверка на достоверността на показанията на пострадалата Г. и след като се е уверил, че отразяват вярно обективната действителност, съдът е мотивирал фактическите и правните си изводи върху тях.
Твърдението за формално обсъждане на съдебно-психиатричните експертизи и ирелевантност на заключенията при установяване емоционалното и психическото въздействие на репликите на подсъдимия към Г., с довода, че експертните изследвания са направени известен период след инкриминираното деяние, е неоснователно.
Заключенията на двете експертизи- СППЕ/назначена в досъдебната фаза и разширената КСПЕ /по същество допълнителна експертиза/ са изслушани от първоинстанционния съд и се основават на показанията на пострадалата, доколкото назначаването им е именно за установяване на нейното психическо състояние при осъществяване на престъплението. Освен тях, втората от двете експертизи е изследвала и други писмени и гласни доказателствени източници събрани в стадия на проведеното от съда съдебно следствие и експертите отново са дали заключение, че в следствие на отправените срещу нея заплахи към инкриминирания от обвинението момент, Г. е изпитала реален страх за живота си.
Установените от съда фактически положения, основаващи се на събраната по делото доказателствена съвкупност, не представлява пречка той да приеме и изводите на експертите, основаващи се на същите тези факти, тъй като експертизата е особен способ за събиране на доказателства и нейното предназначение е да направи изводи от едни известни за други неизвестни факти по делото, изискващи специални знания в определена област.
Ето защо, настоящият касационен състав не намира фактологичния анализ на Софийския градски съд да страда от пороци и да са допуснати съществени процесуални нарушения; да е налице „превратна оценка” на събраните от първоинстанционния съд доказателства или обжалвания съдебен акт да е немотивиран, с което да е ограничено правото на защита на подсъдимия, което да представлява основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт.
Не е налице и основанието за отмяна по релевираното в жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
При приетите фактически положения законът е приложен правилно.
Съдът законосъобразно е изтълкувал случилото се между подсъдимия и пострадалата, съобразил е наличието на изискуемите се елементи от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и е отхвърлил тезата на защитата за несъставомерност на деянието. Мотивирано, ясно и категорично е изразено становището на съда, защо словесните изрази, с които М. е отправил закана за лишаване от живот, са били достатъчни, за да могат да възбудят основателен страх у пострадалата Г. за осъществяването им, още повече, че в конкретния казус се е стигнало и до това.
По довода за явна несправедливост на наказанието:
Съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд дължи произнасяне в обжалваните части на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица и съобразно релевираните основания за касационна отмяна. Допълненията към жалбата или протеста по чл. 351, ал. 3 НПК не създават право на допълнителна касационна жалба или протест, а е само една процесуална възможност да се изложат допълнителни съображения към вече посочените касационни основания.
Затова с допълнението, прието на основание чл. 351, ал. 3 от НПК/ подадено след изтичане на 15-дневния срок за обжалване на присъдата/, не може да се аргументира основание, различно от заявеното с първоначалната касационна жалба, което в случая е по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Изключение от това принципно положение е единствено в случаите на констатации за особено съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, с които сериозно се накърняват правата и законните интереси на подсъдимия, когато в изпълнение на конституционните си правомощия по чл. 124 от Конституцията на Република България, Върховният касационен съд може да отмени обжалвания съдебен акт, излизайки от рамката на посочените с жалбата касационни основания. В конкретния случай такива не са налице, поради което и липсва основание за обсъждането на доводите по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК изложени в жалбата на подсъдимия.
Предвид всичко изложено ВКС не установи основания за отмяна на въззивната присъда, поради което тя следва да бъде оставена в сила, а жалбата срещу нея - без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съдР Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 278 от 14.11.2016год., постановена по внохд № 3268/2016год. на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |