4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 11.07. 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 906/2011 година по описа на първо гражданско отделение Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С. Г. К., П. Д. Г., М. Я. Г., Д. Я. Г., Ж. Г. Г., Н. А. С., Г. Д. С., З. Д. С., К. К. Т., Д. К. Д., К. Д. Х., К. К. Х., К. К. К., Д. Я. Х., Ц. Б. М. и В. Ц. Начева са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-34/11.05.2011г. по гр.д.№ 438/2011г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК с определение по чл.288 ГПК по въпроса налице ли е нередовност на исковата молба, с която е предявен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , която не съдържа точно и ясно искане да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот на конкретно изброени правоимащи , ако общият им наследодател е починал преди отнемане на собствеността и имотът е възстановен само на част от неговите наследници и налице ли е спор за материално право в този случай . Ответниците Н. Н. Д. , Н. Г. Д. и Зоя Г. Д. са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се потвърди. Основанието за допускане на касационното обжалване следва да се преквалифицира по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото по формулирания правен въпрос вече има постановена съдебна практика. С решение № 86 от 12.03.2012г. по гр.д.№ 581/2011г. на настоящия състав по чл.290 и сл. ГПК е прието, че спорът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е предназначен да разреши въпроса за собствеността във връзка със земеделската реституция и не е недопустимо да се поиска установяване правото на собственост на наследодателя, защото това обуславя сънаследствения произход на земята , щом като между наследниците е налице спор дали земеделските земи са били собственост на всички или само на част от тях. След като в чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е предвидено да се издаде решение общо на всички наследници , когато собственикът е починал , то ако в исковата молба по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е посочено, се иска установяване собствеността на наследодателя, както и внасянето на земите от всички наследници в ТКЗС искът е надлежно предявен, защото няма съмнение, че се претендира и собственост на наследниците към релевантния момент, а не само внасянето на земите в ТКЗС. По основателността на жалбата. Искът е процесуално допустим, защото ищците са заявили за възстановяване земите като наследници на общия наследодател Д. Г. Д., починал през 1930г. и решението , с което ОСЗ е постановила отказ за възстановяване е прогласено за нищожно с решение на Бургаския районен съд № VІІІ-489 от 29.04.2010г. по гр.д.№ 9012/2009г. като преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. При висящо производство по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ според разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК е налице правен интерес от провеждането на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ при твърдения за спор за материално право. С оглед изложението по чл.291 ГПК е основателен доводът на касаторите за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че фактът, на смъртта на общия наследодател на страните Д. Д. през 1930 година обуславя неоснователността на предявения иск с оглед на формулирания петитум за установяване по отношение на ответниците, че процесният имот е бил собственост на общия за страните наследодател и е внесен от всички наследници в ТКЗС през 1958 г. , тъй като към този релевантен за спора по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ момент наследодателят не е бил собственик. Ето защо решението следва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК в обжалваната част по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и делото да се реши по същество от касационната инстанция. Спорът между страните се свежда до това кой е бил собственик на имотите, възстановени с решение на ОСЗ към момента на образуване на ТКЗС – дали те са принадлежали на всички наследници на общия наследодател Д. Г. Д. , или само на сина му Г. Д. Д.. Извън изложените съображения за неоснователност на иска поради това, че се претендира право на собственост на починало към момента на кооперирането на земите лице, въззивният съд е възприел останалите изводи на районния съд и в тази част мотивите са законосъобразни. В отговора на исковата молба ответниците, наследници на Г. Д. Д. са посочили, че правото им на възстановяване на собствеността се обуславя от факта, на внасяне на земите от техния пряк наследодател в ТКЗС и от записването им в емлячния регистър на негово име, освен това се позовали на придобивна давност като добросъвестни владелци след възстановяване на собствеността. Представеният договор за продажба от 20.06.1945г. , въз основа на който имотът е записан в партида № 436 на името на Г. Д. Д. не е сключен в предвидената в чл.219 ЗЗД /отм./, нотариална форма и не е могъл да породи вещноправни последици. Освен това продавачката А. Д. не е могла да се разпореди валидно с целия имот, тъй като както изрично е посочено в договора, тя е декларирала, че е продала само „препадающата ми се наследствен имот” , а от показанията на свидетелите е установено, че до внасянето на земите в ТКЗС те са обработвани общо от всички на наследници на Д. Д. и не е доказано да е извършвана делба на имотите до този момент. Следователно изводът на съда, че имотите са принадлежали всички наследници към момента на внасянето им в ТКЗС е обоснован и законосъобразен. Фактът на внасяне на земите от Г. Д. в ТКЗС и записването им на негово име в емлячния регистър е достатъчен за легитимацията му в административното производство пред Общинската служба по земеделие, но при спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ от значение е кои са били действителните собственици на имотите към този момент, защото според изричната разпоредба на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ правото на възстановяване принадлежи на собствениците или техните наследници. Правилен е и изводът на съда, че правоизключващото възражение за придобивна давност след постановяване на решението на ОСЗ, с което земите са възстановени на Г. Д. е ирелевантно за спора по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване на собствеността към минал момент – кооперирането на земите. С оглед на изложеното са налице предпоставките на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и предявеният иск следва да бъде уважен. При този изход на спора ответниците дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за всички инстанции по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ в размер на 3187лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на на Бургаския окръжен съд № VІ-34/11.05.2011г. по гр.д.№ 438/2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Признава за установено на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по иска, предявен от П. Д. Г., М. Я. Г., Д. Я. Г. С. Г. К., Ж. Г. Г., Н. А. С., Г. Д. С., З. Д. С., К. К. Т., Д. К. Д., К. Д. Х., К. К. Х., К. К. К., Д. Я. Х., Ц. Б. М. и В. Ц. Начева против Н. Н. Д., Н. Г. Д. и Зоя Г. Д., че земеделските земи : изоставена нива от 1.366 дка м. „Каваци” в землището на [населено място], имот № 010483 по картата на землището, вазстановена с решение № 1450 от 17.03.1999г. на Поземлената комисия С. на Г. Д. Д. в стари реални граници и лозе от 2.185 дка в м.”Б.”, землището на [населено място] имот 007035 по картата на землището, възстановено на Г. Д. Д. с решение на поземлената комисия [населено място] № 361 от 11.07.2000г. към момента на внасянето им ТКЗС са принадлежали на всички наследници на Д. Г. Д., починал през 1930г. ОСЪЖДА В. Ц. Начева, Н. Н. Д., Н. Г. Д. и Зоя Г. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на П. Д. Г., М. Я. Г., Д. Я. Г. С. Г. К., Ж. Г. Г., Н. А. С., Г. Д. С., З. Д. С., К. К. Т., Д. К. Д., К. Д. Х., К. К. Х., К. К. К., Д. Я. Х., Ц. Б. М. и В. Ц. Начева сумата 3187 лв. /три хиляди сто осемдесет и седем лева/ разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: