Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустим съдебен акт * служебно начало


4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 440
София, 15.07.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като разгледа докладваното от съдия Соколова ч. гр. д. № 3594/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 485 от 22.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 141/2014г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено протоколно определение от 04.02.2014 г. по гр. д. № 1133/2013 г. на Смолянския районен съд в частта, с която не е допуснат за съвместно разглеждане предявеният в хода на делото при условията на евентуалност иск на ищците за признаване правото им на собственост и предаване владението съответно на 40/145 ид. ч.; 10/145 ид. ч. и 10/145 ид. ч. от втори жилищен етаж с площ от 145 кв. м., състоящ се от пристройка с площ от 60 кв. м., с идентификатор 67653.916.346.3 и останалата част от втори жилищен етаж с площ от 85 кв. м. с идентификатор 67653.916.346.2, ведно с 1/3 ид. ч. от общите части на двуетажната жилищна сграда с изба, построена в УПИ ХІІІ-1990 от кв. 143 по З. на [населено място].
Делото е образувано по иск на С. Б., М. Б. и Р. Б. срещу А. Б. за установяване на собствеността и предаване владението на пристройка към втори етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ-1990 от кв. 143 по З. на [населено място], с площ на пристройката от 60 кв. м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 67653.916.346.3 по КК и КР на [населено място].
С първоначалната искова молба ищците са заявили, че с постановление от 26.09.2005 г. по изп. д. № 237/1999 г. на ответницата е възложен вторият жилищен етаж от описаната по-горе сграда, с площ от 85 кв. м., с идентификатор 67653.916.346.2, но тя без основание владее и процесната пристройка към етажа от 60 кв. м. Ищците били собственици на тази пристройка по приращение /впоследствие това основание не е подвържано/, давностно владение и наследство, затова искат предаване на владението й с предявения иск по чл. 108 ЗС.
С молба-уточнение № 37 от 06.01.2014 г. ищците са заявили, че евентуално искат да бъдат признати за собственици и да им бъде предадено владението съответно на 40/145 ид. ч.; 10/145 ид. ч. и 10/145 ид. ч. от целия втори етаж на описаната жилищна сграда, с площ от 145 кв. м., ако съдът приеме, че пристройката няма статут на самостоятелен обект на правото на собственост. Въззивният съд счел, че правилно районният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения евентуален иск за собственост на идеални части, тъй като той не е заявен с първоначалната искова молба, както изисква чл. 210 ГПК, а в хода на висящото производство не могат да се приемат за разглеждане нови искове на ищците. С посочената молба се въвежда нов предмет на делото, а не се иска изменение или уточнение на първоначалния иск, затова в случая не намират приложение чл. 214 ГПК и чл. 143 ГПК.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците С. Б., М. Б. и Р. Б.. Те считат, че с молбата от 06.01.2014 г. не са предявили нов иск, по отношение на нов имот, а са изменили описанието на спорните 60 кв.м., като това изменение е продиктувано от писмения отговор на ответницата, според който пристройката не представлява самостоятелен обект на собственост. С евентуалния иск се иска ревандикация на същата пристройка от 60 кв. м., но не като реален обект, а като идеална част от целия втори етаж на жилищната сграда. Не е променен обемът на претендираното от всеки един от ищците право на собственост. Затова в случая имало изменение на иска чрез прибавяне на нов петитум при условие на евентуалност, а не предявяване на нов иск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. кое индивидуализира предмета на иска и
2. прибавянето само на нов петитум, наред с вече предявения, без да се изменят основанието и страните по делото, изменение на иск ли представлява или е предявяване на нов иск.
По тези въпроси обжалваното определение влизало в противоречие с решение № 473 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1537/2009 г. и решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г., двете на ВКС, ІV-то г. о.
Ответникът в производството А. И. Б. оспорва частната жалба. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като не попада в приложното поле на чл. 274 ГПК. Сочи практика на ВКС, според която не подлежи на самостоятелно обжалване определение на съда, с което е отказано да се допусне изменение на иска. Същевременно счита, че в случая не е налице хипотезата на изменение на иска, а предявяване на нов иск, който правилно съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане с първоначалния иск.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне служебно, съгласно възможността, предвидена в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради съмнение за допустимостта на определението на въззивния съд.
Предмет на обжалване пред въззивния съд е определение на първата инстанция, с което е отказано приемането за разглеждане на нов иск, предявен от ищците с допълнителна молба в хода на висящия процес. Това определение е необжалваемо, тъй като не попада в приложното поле на чл. 274 ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 18 от 12.01.2010г. по ч. т. д. № 674/2009 г. на ІІ-ро т. о., определение № 55 от 26.01.2012 г. по ч. т. д. № 883/2011 г., определение № 226/19.03.2014 г. по ч. т. д. № 784/2014 г. двете на І-во т. о. Определението не е преграждащо по своя характер, тъй като новият иск може да бъде предявен отделно в друг процес. В закона не е предвидена и изрична възможност за обжалване на това определение. Като се е произнесъл по същество по частна жалба срещу необжалваемо определение, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по частната жалба - прекратено. С оглед изхода на делото, на ответника в производството А. И. Б. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 300 лева, съгласно анекс от 27.03.2014 г. към договор за правна помощ и съдействие и разписка от 19.05.2014 г.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателите становище, че определението на първата инстанция, предмет на обжалване, е за отказ да се измени първоначалния иск чрез прибавяне на нов петитум. Промяната в обекта на спора за собственост /от реален обект - пристройка с площ от 60 кв. м., в идеални части от друг обект - целият втори етаж с площ от 145 кв. м./ неминуемо води не само до изменение на петитума, но и на основанието на предявения иск, тъй като ищците следва да уточнят придобивното си основание за идеалните части от цялата площ от 145 кв. м., за които в първоначалната искова молба няма изложени обстоятелства, обосноваващи собствеността им /освен твърдението, че ищецът С. Б. е бил собственик по дарение с н. а. № 297/1991 г. на втория етаж с площ от 85 кв. м., преди същият да бъде възложен на ответницата на публичната продан/. Твърденията в исковата молба са, че пристройката към втория етаж от сградата е отделен обект на правото на собственост, докато твърденията в допълнителната молба са други - че пристройката е неразделна част от първоначалната площ на втория етаж и образуват един обект на правото на собственост, от който ищците притежават идеални части. Променен е не само петитумът на исковата молба, а и твърденията, от които произтича спорното право, затова в случая има предявяване на нов иск. Но дори да се приеме, че пред въззивния съд е било обжалвано определение на първата инстанция, с което е постановен отказ да се измени предявения иск, това определение също не би подлежало на обжалване с частна жалба, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, посочена от ответницата в писмения й отговор. Не се касае и до хипотеза по т. 7б от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при която определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен, подлежи на обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА определение № 485 от 22.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 141/2014 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на С. Б., М. Б. и Р. Б. срещу протоколно определение от 04.02.2014 г. по гр. д. № 1133/2013 г. на Смолянския районен съд, в частта, с която не е допуснат за съвместно разглеждане предявеният в хода на делото при условията на евентуалност иск за собственост на ищците върху идеални части от втори жилищен етаж с площ от 145 кв. м. от двуетажната жилищна сграда с изба, построена в УПИ ХІІІ-1990 от кв. 143 по З. на [населено място].
ОСЪЖДА С. Р. Б., М. С. Б. и Р. С. Б. от [населено място], [улица] да заплатят на А. И. Б. от [населено място], [улица], бл. ДЦ-17, ап. 19, сумата от 300 /триста лв./ лева, представляваща разноски за производството по ч. гр. д. № 3594/2014 г. на ВКС, І-во г. о.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: