5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 179 София, 12.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател : ТАНЯ МИТОВА Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 569/2011 г. и за а се произнесе , взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр. чл. 121 от ГПК Образувано е по частна жалба на Е. Е. Р. , чрез адв. А. В. , срещу определение № 440 от 02.06.2011г по ч.гр.дело № 405/2011г на В. окръжен съд , с което в една част е оставена без уважение частна жалба на настоящия касатор срещу определение №752 от 29.03.2011г за прекратяване на делото и изпращането му на друг съд по подсъдност. Въззивният съд е отменил изпращането на делото на Софийски районен съд и е постановил подсъдност на Пловдивски районен съд . В изложението по допускането на касационно обжалване се формулира процесуалноправен въпрос. Посочва се , че Врачански окръжен съд неправилно е пренебрегнал правилото на чл. 120 от ГПК като е приел,че факта на упълномощаване на адвокат от ответната страна може да определи местната подсъдност. Цитира се съдебна практика , в която е коментирано приложното поле на чл. 120 от ГПК по брачни искове , за които важи общата местна подсъдност . В тази връзка се формулира въпрос ,как следва да бъде определена местната подсъдност по иск за развод , не е ли тя по адреса на ищеца , когато ответницата , българска гражданка ,не живее на постоянния си адрес в страната и няма пълномощник към момента на завеждане на исковата молба . Развиват съображения за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. В отговор защитата на ответницата Ю. К. Р. изтъква ,че по поставените въпроси е необходима касационна проверка и разрешение ,но това може да стане при проверка на решенията .Оспорва се тезата на ищеца , че избраната от него подсъдност е стабилизирана Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира ,че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество . Необходимо е по тълкувателен път от нормите на закона да се изведе приложимото правило във връзка с местно компетентния съд , когато искът е заведен по адрес на ищеца и има възражение на ответника по чл.119 ал.3 ГПК ,последният се позовава на постоянния си адрес , но има данни , че не живее в пределите на РБългария. В тази връзка , разрешение следва да бъде дадено и на въпроса какво е значението на факта ,че след завеждане на исковата молба за развод и в срока за отговор ответницата е упълномощила адвокат да направи възражението по чл. 119 ал.3 от ГПК .Въпросите обективират посоченото от касатора основание по критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , те са от значение за точното прилагане на закона по смисъла , указан в т.4 от ТР № 1 /2009 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС.Цитираната и приложена по- стара практика (опр№86/70г. ІІ г.о ,опр.№78/86г ІІ г.о реш.№1218/73 ІІ г.о и др.) не съдържа принципно разрешение , относимо към настоящите обсотоятелства , свързани с режима на регистриран постоянен адрес и значението му при спор относно подсъдността. По поставения в изложението въпрос ,от общата разпоредбата на чл. 105 ГПК следва , че искът за развод е местно подсъден на съда , в района на който остветницата има постоянен адрес .Ако ищецът е избрал да предяви иска пред съда по своя адрес в страната и е посочил адрес на ответницата в чужбина ,на който съдебните книжа са й били връчени,от това не следва извод в полза избраната и поддържаната от ищцовата страна местна подсъдност , щом в срока за отговор ответната страна ,чрез упълномощен по делото адвокат ,е направила възражението и същевременно е удостоверила постояненния си адрес в страната в друг съдебен район , като основание на своето възражение. Значинието на постоянния адрес на ответницата ,изтъкнато от същата при отвода по чл. 119 ал.3 ГПК , не може да бъде игнорирано в интерес на ищеца, като се изследва и преценява дали ответницата живее на него .Съдът не може по аргумент от чл. 107 ал.2ГПК служебно да възприеме различно правило, включително в интерес на адвоката , упълномощен по делото от ответната страна, с оглед адреса на неговата служебна дейност. Нормата на чл. 107 ал.2 от ГПК не намира приложение при процес срещу ответник , упълномощил в това си качество адвокат да го представлява, включително ако последният е направил възражението. По- същественото е ,че местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение и негово основание ,така както е изтъкнато от името на ответната страната . Разпоредбата на чл. 107 ал.2 вр ал.1 от ГПК поначало не може да бъде тълкувана така , че да постави ответник , който не живее на постоянния си адрес в пределите на България ,в по-неблагоприятно положение при отвод за местна подсъдност, пред българския съд .Това би довело до недопустимо стълкновение с права и принципи , защитени от общностното право на ЕС. Предвид гореизложеното, жалбата е частично основателна. Въззивният съд правилно е приел ,че при наличие на своевременен отвод по чл. 105 вр. чл.119 ал.3 ГПК Врачански районен съд не е местно компетентен, но неправилно е намерил за приложима хипотезата на чл. 107 ал.2 от ГПК . Ответницата , получила съобщение и преписи от исковата молба , чрез упълномощен от нея по делото адвокат , в срок е направила отвод за местна неподсъдност с позоваване на чл. 105 от ГПК. Удостоверила е посредством прилагане на копие от документ за сачмоличност и своя постоянен адрес в страната , определящ като местно компетентен Софийски районен съд. Правилно са отхвърлени изтъкваните от ищеца доводи във връзка със стабилизиране на избраната от него подсъдност , но незаконосъобразно Врачански окръжен съд е приел за компетентен Пловдивски районен съд , само защото упълномощения от ответницата адвокат е посочил за свой служебен адрес [населено място] . Както вече бе изтъкнато , местно компетентен по иска за развод в случая е Софийски районен съд и този съд ще следва да се произнесе и по останалите възражения на ответницата , свързани с компетентността на българския съд при действието на Регламент (ЕО) №2201/2003г на Съвета на Европа . По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменява определение № 440 от 02.06.2011г по ч.гр.дело № 405/2011г на В. окръжен съд в частта , с която е отменено определение №752 от 29.03.2011г по гр.д. № 4263/2010г на Врачански районен съд за изпращане на делото на Софийски районен съд по подсъдност , като делото е изпратено на Пловдивски районен съд и вместо това постановява : Изпраща делото на Софийски районен съд по подсъдност Оставя в сила определение № 440 от 02.06.2011г по ч.гр.дело № 405/2011г на Врачански окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение №752 от 29.03.2011г за прекратяване на гр.д. № 4263/2010г като неподсъдно на Врачански районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.