Р Е Ш Е Н И Е № 572 гр. София, 16 декември 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2843/2011 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. И. Р. Д. от гр. Ямбол, чрез неговия служебен защитник – адвокат Н. Л., против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 219/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание явно несправедливо. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 196/18.10.2011 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 86/11.07.2011 г., постановена по нохд № 297/2011 г., на Ямболския окръжен съд, като е намалил размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, на седем години. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. И. Р. Д., е бил признат за виновен в извършено на 09.02.2011 г., в гр. Ямбол, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и “б” НК, приложението на чл. 54 НК при определяне размера на наказанието лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, което да бъде изтърпяно в затвор, зачетеното предварително задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние, тъй като липсват доказателства в тази насока и че неправилно са били преценени събраните по делото. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Д., е осъществил състава на престъплението, правилно квалифицирано по посоченият текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Я., Л., П., К. и С., на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, от приложените писмени доказателства, включително протокол за следствен експеримент с фотоалбум, правилно ценени като годно доказателствено средство. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на гласните доказателствени средства, на които се позовава касатора, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра, на кои не и защо, и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Д.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в процеса изводите и на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от определение, от 07.09.2011 г., въззивният съд се е произнесъл в съответствие с чл. 327 НПК по направеното искане за допускане на свидетели и отказвайки да го уважи, не е допуснал нарушение на закона. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото за преценка по този въпрос. В случая второинстанционният съд се е позовал на събраните други доказателства и правилно е приел, че техните показания, няма да са от значение за правилното решаване на делото, тъй като нямат отношение към конкретното обвинение. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си – л. 35 - 36, подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на посочените свидетели, на приложените писмени доказателства и на протокола за следствен експеримент с фотоалбум. Настоящата инстанция споделя тези изводи, приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Осъдителната присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единственото заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, неподкрепено от конкретни възражения, също така е неоснователно. Санкцията по вид и размер за извършеното деяние, така както е изменена от второинстанционния съд, е напълно справедлива. Съставът на този съд, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, че тя следва да бъде смекчена. И според настоящата инстанция при определяне на размера й от предходния съд, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, поради което не съществува възможност за по – нататъшното й намаляване, за да бъде поправен и превъзпитан дееца, с оглед на обремененото му съдебно минало и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. По - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия посочени в чл. 36 НК. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 196/ 18.10.2011 г., постановено по внохд № 219/2011 г., на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: