1 Р Е Ш Е Н И Е № 587 София, 12 януари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 2853 / 2011 год. Касационното производство е образувано по жалба на подс. М. В. К., депозирана чрез защитника му, срещу решение № 141 от 05. 10. 2011 год. постановено по ВНОХД № 365 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се от касационната инстанция, упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 206 от 21. 06. 2011 год. постановена по НОХД № 356 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора, подс. М. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 3 във вр. с ал. 2 и чл. 54 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от двадесет и пет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата била обжалвана от подс. К. с искане да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното му наказание. С атакуваното решение № 141 от 05. 10. 2011 год. постановено по ВНОХД № 365 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, горепосочената присъда била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е неоснователно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един посъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие липсва. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на подс. К. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Втората инстанция е дала отговор на оплакванията и доводите изложени във въззивната жалба, като решението на Апелативен съд – гр.Пловдив е съобразено и е в съответствие, с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от процесуалния наказателен закон. Изложени са убедителни съображения защо се споделят изводите на първоинстанционния съд както досежно приложения материален закон, така и за високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на подс. К., обуславящи индивидуализиране на наложеното му наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. В тежест на касатора правилно са отчетени предходните му осъждания, лошите характеристични данни, системната злоупотреба с алкохол, системния физически и психически тормоз упражняван спрямо пострадалата дълго време преди извършване на деянието, мястото и обстановката при извършване на деянието. Обосновано въззивната инстанция се е солидаризирала с извода на първоинстанционния съд, че наложената на подс. К. санкция следва да бъде определена при хипотезата на чл. 54 от НК, а не при условията визирани в чл. 58а, ал. 1 и ал. 4 от НК. На тази база, наложеното на подс. К. наказание се явява справедливо и поради тази причина не може да бъде уважено искането за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 05. 10. 2011 год. постановено по ВНОХД № 365 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: