Р Е Ш Е Н И Е № 188 С., 07.11.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря К.Дали като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1890 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.5, предложение първо и второ ГПК. Образувано е по подадена от А. В. Т.-К. молба от 28.02.2013г. за отмяна на влязло в сила решение № І-32-106 от 13.06.2012г. по гр.д. № 33763/2011г. на СРС, ГК, 32 състав, с което молителката е осъдена да заплати на [фирма] сумата 8 984.36лв.-неплатена наемна цена за помещения, находящи се в конната база „Х. А.”, [населено място] за периода м.април 2008г.-м.май 2001г., сумата 835.07лв.-консумативни разноски за м.декември 2008г.-април 2011г., ведно със законната лихва от 03.08.2011г., обезщетение за забава 1 689.68лв. за периода 09.04.2008г.-02.05.2011г. и разноски 2 062лв. Молителката поддържа, че е узнала за решението на 28.11.2012г., когато й е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 94/0212г. на ЧСИ С. Б., придружена с издадения изпълнителен лист по влязлото в сила решение на СРС. Релевира твърдения, че в грубо нарушение на разпоредбата на чл.47,ал.1 ГПК, след като във върната в цялост призовка за насроченото пред СРС съдебно заседание е било отразено, че не живее на адреса /за който е установено че е и постоянният и настоящ/, съдът не е разпоредил залепване на уведомление с предоставяне на срок за запознаване с материалите по делото. Вместо това, приел призоваването за редовно и назначил на ищцата особен представител и тя била лишена от правото на участие и защита в процеса. От своя страна, особеният представител не подал въззивна жалба, не изпълнил задължението си да защити клиента си до изчерпване възможностите за развитието на производството; правото на защита като ответник било ограничено до приключване на първоинстанционното производство, поради което искането е за отмяна и на основание чл.303,ал.5,предл.второ ГПК. Лишаването от възможността за участие в съдебното производство е аргументирано и с твърдението, че в нарушение на чл.3 ГПК ищецът в производството пред СРС не посочил друго място на връчване по смисъла на чл.49 ГПК- конната база, където К. семейството й са били наематели на боксове за конете си и ежедневно присъствали до октомври 2011г.- т.е в хода на делото, и където призовката би могла да бъде връчена лично. Вместо това, ищецът недобросъвестно се възползвал от възможността да посочи адрес, на който страната не е могла да бъде призована лично, поради извършена продажба на жилището на 16.03.2011г. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на молбата за отмяна. Твърди, че молителката е била уведомена за воденото дело и постановеното решение от представители на дружеството именно поради сочените в молбата причини за присъствие в конната база в качеството й на наемател. Независимо от това, на К. била връчена чрез залепване нотариална покана през март 2011г., с която тя била поканена на изпълни задълженията си на наемател и предупредена, че срещу нея ще бъде заведено дело. Молителката била уведомена и за допуснатото обезпечение на иска /наложено по бъдещ иск/ чрез запорирането на сметките й в Търговски банки. Излага и доводи срещу основателността на искането за отмяна като поддържа, че самата молителка признава, че трайно е напуснала жилището си /с оглед продажбата му/, поради което и при залепване на съобщение по реда на чл.47,ал.1 ГПК, това действие би било безпредметно и безрезултатно. Счита, че съдът законосъобразно с оглед принципа на бързина на съдопроизводството е пристъпил направо към назначаване на особен представител. Последният изпълнил задълженията си и защитил коректно интересите на К. като правна норма, която да го задължи на обжалва решението, няма. Оспорва твърденията в молбата за недобросъвестни действия в качеството му на ищец, като излага съображения, че при завеждането на делото дружеството е черпило информация за местопребиваването на ответницата само и единствено от сключения договор за наем, в който адресът собственоръчно е изписан от наемателя. Позовава се на разпоредбата на чл.6.1 и 6.2 от договора: когато възложителят е физическо лице, той представя актуален адрес при сключването на договора; при промяна на адреса за кореспонденция, е длъжен да уведоми изпълнителя. С оглед направеното признание, че молителката е променила адреса си, дружеството счита че незаявявайки промяната е проявила бездействие, довело по необходимост до предприетия начин на призоваването й в съдебното производство. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като прецени посочените доводи в молбата и данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: По допустимостта на молбата с оглед спазването на тримесечния срок, считано от узнаване на решението: Следва молбата да бъде приета за подадена в преклузивния срок- поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 33763/2011г. на СРС е получена на 28.11.2012г., а молбата е подадена на 28.02.2013г. Твърденията на [фирма] за по-ранно узнаване от молителката за постановеното решение останаха недоказани. Дружеството не представи допуснатите с определението от 23.04.2013г. доказателства за установяване на твърдения момент, от който според него тече срокът по чл.305,ал.1,т.5 ГПК. По основателността на молбата. Искането за отмяна на решението на основание чл.303,ал.1,т.5 пр. 1 и пр. 2 ГПК е основателно- вследствие на нарушаване на правилото на чл.47,ал.1 ГПК молителката е била лишена от възможност да вземе участие в делото, вместо което й е бил назначен особен представител, без да са налице предпоставките за това. Посоченият в исковата молба от 03.08.2011г. адрес на ответницата е отразеният в сключения между страните договор, на който е основана претенцията на ищеца. Изпратената на този адрес призовка с препис от исковата молба и доказателствата на 13.09.2011г. е била върната на 15.09.2011г. невръчена поради „неточен адрес”. Междувременно е била приложена справка за постоянен и настоящ адрес на ищцата /идентични/, на който съдът е разпоредил да стане връчването. Изпратената на 29.09.2011г. призовка е била върната на 05.10.2011г. отново невръчена с отбелязване, че по сведение на посочено лице –охрана, страната не живее на посочения адрес. При тези данни, с разпореждане от 10.10.2011г. СРС е дал указания на ищеца да внесе депозит за особен представител на ответницата, какъвто е бил назначен от съда, депозирал е обстоен отговор на исковата молба и е участвал в проведеното по делото съдебно заседание. Следователно, без да бъде изпълнена процедурата по чл.47,ал.1 ГПК- залепване на уведомление на входната врата и поставяне на такова в пощенска кутия /при наличие на достъп/, съдържащо реквизитите по ал.2, без установяване редовността на връчването чрез фикцията на ал.5, съдът направо е назначил особен представител по реда на ал.6 на чл.47 ГПК. Константна е практиката на ВКС, че призоваването по чл.47,ал.1 ГПК е възможност, която следва да се прилага при императивното формално спазване на установите в чл.47 ГПК правила в тяхната пълнота и последователност. Съществено значение има задължението за залепване на уведомлението на посочените места и поставянето му в пощенската кутия, в което да е посочено къде се намират книжата и вписване на двуседмичния срок за получаването им. Неспазването на тази процедура грубо опорочава надлежността на връчването, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до лишаване на страната от правото да организира защитата си. Неоснователен е доводът на ответника по молбата, че К. е знаела /или е следвало да се счита уведомена/ за съдебното производство по силата на връчената нотариална покана преди образуването му и по силата на уведомяването й за наложените обезпечителни запори на бъдещ иск. Дори да бъде установено знанието на молителката за тези обстоятелства, правото на участие и защита не може да бъде осигурено без връчен по реда, предвиден в ГПК препис от исковата молба и доказателствата и уведомяване за датата на съдебното заседание от връчител по смисъла на чл.42 ГПК. Несъстоятелен е доводът на ответника, че дори при залепване на уведомление, молителката не би узнала за възможността на получи съдебните книжа. Това е хипотетично твърдение, нормите на чл.47 ГПК са императивни и не могат да бъдат дерогирани дори и по съображения за процесуална икономия и бързина на съдопроизводството. Обстоятелството, че молителката е отчуждила жилището и не е изпълнила задължението си по чл.99 от Закона за гражданската регистрация, не я лишава от процесуалното й право да бъде уведомена чрез залепване по реда на чл.47,ал.1 ГПК. Неоснователно е искането за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.второ ГПК по твърдението за необжалване на решението от особения представител на молителката. Процесуалното поведение на особения представител, подобно на това на пълномощника, само по себе си не може да бъде основание за отмяна на решението по чл.303,ал.1, т.5 и т.6 ГПК. В случая страната е била ненадлежно представлявана, защото не са били налице основанията за назначаване на особен представител, а не защото тъй не е обжалвал решението. Неоснователно е и искането за отмяна, основано на твърденията за нарушаване правото на защита поради недобросъвестно поведение на ищеца. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.5 ГПК е нарушаването на процесуалните правила от страна на съда, извън които е знанието на ищеца за друг адрес, на който може да бъде призован конституираният ответник, т.е. неговата добросъвестност. Решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на от друг състав на Софийски районен съд от фазата по чл.131 ГПК. Разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато молбата за отмяна е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора- т.4 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, съставът на ВКС, ТК, І т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение № І-32-106 от 13.06.2012г. по гражданско дело № 33736/2011г. на Софийски районен съд, Г. колегия, 32 състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от фазата по чл.131 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.