Ключови фрази


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

гр. София, 14.03.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №840 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. А. М. и К. В. К., и двамата чрез адв.В.Н. срещу решение №260055 от 30.11.2020г. по в.гр.д. №391/2020г. на Апелативен съд- Варна. С въззивното решение е отменено решение №326 от 29.05.2020г., постановено по т.д. №2027/2019г. от Окръжен съд-Варна в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от по 28 000 лева за всеки от ищците, като съдът отхвърля предявените от И. А. М. и К. В. К. срещу ЗАД „Алианц България“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД за заплащане на по 28 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат от загубата на дядо им А. Я. Х., починал при ПТП на 03.12.2015г., ведно със законната лихва. Въззивният съд потвърждава решението в останалата част, с която предявените искове са отхвърлени за горницата над присъдените суми от по 28 000 лева до претендираните размери от по 100 000 лева.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд необосновано е приел, че по делото не е доказана изключителност, която да се откроява в отношенията между дядо им и тях като негови внуци, поради което е достигнал и до неправилния извод, че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. Излагат доводи, че попадат в кръга на правоимащите, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като са налице всички предпоставки, посочени в ТР №1/2016г., т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Изтъкват аргументи и за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД. Претендират да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковете им. Претендират разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1. „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?“ и
2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди?“- с твърдение за противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК, както и с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата ЗАД „Алианц България“ поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част и да го отмени в осъдителната част, като отхвърли исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд приема за безспорно, че
с влязла в сила присъда е установена вината на водача на процесното МПС- Д. К., който е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е предизвикал ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на А. Х. – дядо на ищците, но не се доказва ищците да са претърпели описаните вреди. След анализ на събраните гласни доказателства решаващият съдебен състав намира за установено, че ищците са били в много добри отношения със своя дядо и трудно преживели смъртта му. Дядо им заедно със съпругата си се е грижел за тях; взимал ги с него на работа, когато намирал такава. Въззивният съд стига до извод, че не се доказва между ищците и дядо им да е съществувала изключително близка връзка, основаваща се на взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ, нито близост във взаимоотношенията, извън факта, че понякога са работили заедно. Излага аргументи, че не се установява ищците да са претърпели болки и страдания, чийто интензитет и продължителност да обосновават извод за основателност на исковите претенции.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки” отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, както и с трайна и непротиворечива съдебна практика по чл.290 ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав.
С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия.
Налице е споделена от настоящия състав съдебна практика на ВКС, че с оглед дадените в цитираното тълкувателно решение разрешения обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение- когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително са претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителите и др./- решение №372 от 14.01.2019г. по т.д. №1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др.
Въззивният съд е анализирал доказателствата по делото и е достигнал до извод, че в конкретния случай между ищците и техния дядо е имало близки отношения, но не се установяват факти и обстоятелства, доказващи възникване на близост по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за родствената връзка между дядо/баба и внуци. Постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС, като изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящия етап на касационното производство.
Вторият поставен от касаторите въпрос изобщо не е обсъждан от въззивния съд, респ. не е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на исковете, поради което не отговаря на общата предпоставка за допускане до касация на чл.280, ал.1 ГПК.Съдът е изложил подробни мотиви, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния дядо, поради което не е обсъждал какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да платят на ответника разноските за касационното производство в размер на 8 472 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:



НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260055 от 30.11.2020г. по в.гр.д. №391/2020г. на Апелативен съд- Варна.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН [ЕГН] и К. В. К., ЕГН [ЕГН] да платят на ЗАД „Алианц България“ АД сумата 8 472 лева разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.