2 Р Е Ш Е Н И Е № 465/12 СОФИЯ, 28.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 668/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба, подадена от Е. В. З. за отмяна на влязлото в сила решение № 195 от 14.06.2010 г. по в.гр.д. № 185/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Молителят сочи, че са налице предпоставките на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като поддържа, че са налице новооткрити писмени доказателства, които са от значение за изхода на спора. Позовава се на писмо изх. № V8-2111 от 16.02.2012 г. на зам. министър на МРРБ, писмо изх. № 948-00-44 от 17.11.2011 г. на областния управител на област Б., писмо изх. № 24-00014 от 07.10.2011 г. на зам. областен управител на област Б., писмо изх. № БД- 3412-09-284 от 30.09.2011 г. на МРРБ, писмо изх. № 24-00-14 от 15.09.2011 г. на областен управител на област Б., писмо изх. № П-02-121 от 09.09.2011 г. на [община], писмо изх. № БД- 3412-08-216 от 26.08.2011 г. на МРРБ, писмо изх. № 94Е-00-34 от 12.08.2011 г. на областен управител на област Б., молби, изходящи от молителя с дата 03.08.2011 г. да областния управител и до кмета на [община], от 16.09.2011 г., от 31.08.2011 г., от 04.08.2011 г., от 09.05.2011 г. Ответниците по молбата за отмяна В. С. К. и М. С. К. изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима, евентуално - че същата е неоснователна. Ответницата А. В. Н. счита молбата за отмяна за основателна. Ответникът Е. В. Д. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение № 7299 от 11.12.2009 г. по гр.д. № 1372/08 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. В. З. и М. Е. З. против М. С. К. и В. С. К. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ застроената от къщата на [улица]/ стар№ 1 / реална част от парцел ІІІ, пл.№ 1107 в кв. 73 по плана на [населено място] към 1944 г., който имот е идентичен с ПИ с идентификатор 04279.613.200 по действащата кадастрална карта на [населено място], с площ 48 кв.м. Прието е, че ищците са наследници на Е. П.. През 1924 г. Околийската комисия по заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка дала на Е. П. парцел 13, пл.№ 1329 в кв. 41 по плана на [населено място], отчужден с протокол № 156, п.81 от 11.10.1923 г. от Ф. Х.. През 1927 г. на името на Е. З. е дадена строителна линия за построяване на нова двуетажна постройка в южната част на парцел ІІІ, пл.№ 1107 в кв. 73. В приложената скица № 199 от 20.06.1927 г. е отбелязано че парцел ІІІ е даден от комисията на бежанците Г. Д., М. И. и Е. З. по споразумение между тримата. Към този момент е бил в сила КРП от 1922 г., в разписния лист към който имот пл.№ 1107, бивша собственост на А. Е., е записан на М. И. - ¼, на М. Д.- ¼ и на Е. П. – ½. По делото има данни, че Е. З. е безследно изчезнал/ убит/ след 09.09.1944 г. През 1958 г. неговите наследници С. П. З., М. Е. З. и В. Е. З. са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ двуетажна къща с мазе и таванско помещение, застроена върху 48 кв.м в [населено място], [улица], състояща се от две стаи и дюкянско помещение. През 1959 г. С. З., М. З. и В. З. продали този имот на Д. А. Ю. и С. П. Ю.. С протокол № 33 от 15.12.1959 г. е взето решение на ИК на ОбНС- Б. за отреждане на самостоятелен парцел пл.№ 1249, собственост на Д. Ю. и С. Ю.. През 1974 г. е извършена делба на сградата, като в дял на С. Ю. и М. Ю. са дадени първи и втори етаж и ½ ид. част от мястото, а в дял на Д. Ю. и Е. Ю.- трети и четвърти етажи и ½ ид. част от мястото. През 1980 г. С. Ю. и М. Ю. дарили на дъщеря си М. К. по време на брака й с В. К. втория етаж, през 1992 г. М. К. дарява този етаж на родителите си, след което - на същата датата- С. и М. Ю. продават на М. К. втория етаж, ведно с ½ ид. част от тавана и прилежащото мазе и 1/2 ид. част от мястото, в което е построена. При така установените по делото факти въззивният съд е приел, че ищците Е. В. З. и М. З. не се легитимират като собственици на терена, върху който е построена сградата, по наследство от Е. П., тъй като последният не е придобил собствеността върху дворното място по давност. Приел е, че имотът е бил отчужден като безстопанствен през 1923 г. при действието на Закона за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им и е станал държавна собственост. През 1941 г. е влязъл в сила Законът за държавната собственост, който въвежда забрана за придобиване по давност имоти, които са държавна собственост. Към този момент наследодателят на ищците не придобил правото на собственост на оригинерно основание, тъй като не е бил изтекъл необходимият съгласно Закона за давността 20 - годишен давностен срок. Изложил е съображения, че върху предоставените им по реда на Закона за заселване на бежанците и осигуряване на поминъка им дворни места, лицата са придобивали само право на строеж, което в случая е било реализирано от наследодателя на ищците, поради което той, респ. неговите наследници, са станали собственици само на построената сграда, но не и на терена. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства - Кореспонденция с МРРБ, [община] и Областен управител на област Б. установяват, че по кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, процесният недвижим имот е записан като собственост на М. С. К. на основание нотариален акт № 144, т.ІV, дело 1563/1992 г. за ½ ид. част и нотариален акт № 52, т.V, дело № 1311/2010 г. за другата 1/2 ид. част, т.е. че към настоящия момент имотът не е държавна собственост. Това обстоятелство обаче не е от значение за изхода на делото, тъй като от него не следва, че и в периода 1924-1949 г., през който ищците са поддържали, че е осъществено давностното владение, имотът не е бил държавна собственост и е било допустимо придобиването му по давност. Доколкото в молбата за отмяна са наведени и доводи за неистинност на заключението на вещото лице и на показанията на свидетел по делото, следва да се посочи, че за да обоснове основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, тази неистинност следва да е установена по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда на наказателния съд или с влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК, каквито нито се представят, нито се сочат от молителя. Останалите доводи на молителя по съществото си представляват твърдения за допуснати нарушения на процесуални правила, неправилна интерпретация на доказателствата и нарушения на материалния закон. Такива нарушения, ако са допуснати, биха били касационни основания по чл. 281 ГПК за отмяна на невлязло в сила решение, но не могат да се разглеждат в производството за отмяна по чл.303 ГПК, което е уредено от закона като извънистанционно , а не като фаза на исковия процес. Тъй като чрез производството по отмяна се посяга на силата на пресъдено нещо, с която се ползуват влезлите в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изчерпателно посочени в закона и не могат да се прилагат разширително. В обобщение, подадената от Е. В. З. молба за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 185/2010 г. на Благоевградския окръжен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на М. и В. К. направените от тях разноски за адвокатска защита в това производство в размер на 1 200 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. З. за отмяна на влязлото в сила решение № 195 от 14.06.2010 г. по в.гр.д. № 185/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. ОСЪЖДА Е. Венец З. да заплати на М. С. К. и В. С. К. разноски по делото в размер на 1 200 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: