Р Е Ш Е Н И Е                                            № 359       София, 01.10.2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           ИВЕТА АНАДОЛСКА   при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 354 по описа за 2009 година.   С решение № 28 от 30.04.2009 г. по внохд № 1212/08 г. Апелативният съд-гр. София потвърдил присъдата на Окръжен съд-гр. Благоевград, постановена по нохд № 42/07 г., с която е ангажирана отговорността на подсъдимия Д. А. В., както следва: за деяние извършено на 20.12.2003 г. на основание чл.242 ал.1 б.”д”и чл.54 от НК подсъдимият е осъден на 3 години лишаване от свобода и на глоба в размер на 1500 лева; на основание чл.23 във вр. с чл.25 НК е определено общо наказание – 3 години лишаване от свобода и 1500 лева глоба, измежду така определеното и наложеното с присъда по нохд № 974/02 г. на Районен съд-гр. Петрич, влязла в сила на 23.03.2006 г.; на основание чл.25 ал.4 НК изпълнението на общо определеното наказание е отложено за срок от 5 години; на основание чл.242 ал.7 във вр.с чл.53 ал.1 б.”б” НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението, а на основание чл.242 ал.8 НК също в полза на държавата е отнето превозното средство, послужило за пренасяне и превозване на стоките. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. В. , с която се претендира наличието на всички основания по чл.348 ал.1 НПК и се иска оправдаване. Жалбоподателят и защитата му не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспореното решение на САС. К. съобрази горното и след проверка ВКС І- во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесулни правила, от вида на очертаните в чл.348 ал.1 т.2 НПК. Обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са изяснени изцяло, в това число и това за пребиваването на подс. В. в така наречената междинна зона. Доказателствата, произтичащи от показанията на св. Х, извършеното от него разпознаване и телефонните разпечатки, в своята съвкупност са предопределили направения от съда положителен извод относно последно посоченото обстоятелство. Както добре е известно обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото, могат да бъдат установявани посредством всички предвидени в закона доказателствени източници, като е достатъчно събирането, проверката и оценката на възможните и относими доказателства. При посочената по-горе група от доказателствени източници и установените чрез тях доказателства, съдът по същество не е имал основание да разширява кръга на доказателствените източници в търсенето на допълнителни доказателства. Не е допуснато нарушение на изискванията по чл.339 ал.2 НПК. В мотивите на въззивното решение (л.3-5) се съдържат съображенията на въззивния съд, предопределили отхвърлянето на направените пред него възражения от подсъдимия, като неоснователни. Не е допуснато и нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК. Възражението, че не е налице”посредствено извършителство”, тъй като св. Х не е наказателно неотговорен, игнорира детайлните съображения на съда по същество, намерили израз на л.231 от мотивите на присъдата изцяло възприети от въззивната инстанция. ВКС не намира за необходимо преповтарянето им. Те напълно съответстват на закона и практиката по приложението му. Наложените наказания не са явно несправедливи. При липсата на условията на чл.55 от НК, те правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер наказанията на подсъдимия са съответни на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК и като такива са справедливи. Правилно е приложението на чл.242 ал.7 и 8 НК, както и на институтите на общото наказание и условното осъждане. Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 30.04.2009 г., постановено по внохд № 1212/08 г. на Софийския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: