Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 27 март .2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 361/ 2012г. Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 203/ 2011г., по описа на Окръжен съд- гр.Габрово, отменяване на постановеното по същото дело определение от 5. 12. 2011г., с което е одобрено споразумение между представител на Окръжна прокуратура- гр.Габрово и защитника на подсъдимия К. Н. А., от гр.Пловдив, за прекратяване на наказателното производство, водено срещу посочения подсъдим, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1- 3 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият К. Н. А., срещу когото е водено прекратеното по силата на постигнатото споразумение наказателно производство, лично и чрез своя упълномощен защитник поддържа в съдебно заседание пред касационната инстанция, че искането е неоснователно, поради което моли същото да не бъде уважавано. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 5. 12. 2011г., постановено по НОХД № 203/ 2011г., Окръжният съд- гр.Габрово е одобрил постигнатото между представител на Окръжна прокуратура- гр.Габрово и защитника на осъдения К. Н. А., от гр.Пловдив, споразумение, по силата на което същият се е признал за виновен в извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години. На основание чл. 343г НК, осъденият К. А. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. С определението, съдът е постановил разпореждане с веществените доказателства и е възложил разноските по делото в тежест на осъдения. Прекратил е производството по делото. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверено по касационен ред. Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по чл. 420, ал. 1 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно. Определението, с което е одобрено постигнатото между компетентната прокуратура и защитника на осъдения К. Н. А. споразумение, е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели и до явна несправедливост на наложеното наказание, изразяващи се в следното: К. А. е признат за виновен и осъден по силата на сключеното и одобрено от съда споразумение, за извършено престъпление, с визираната по- горе правна квалификация, затова, че на 4. 04. 2011г., в качеството си на водач на МПС, в нарушение на правилата за движение, по непредпазливост е причинил смъртта на три лица и средни телесни повреди- на други две. С разпореждане № 147 от 31. 10. 2011г. съдията- докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е постановил да се съобщи за образуването на съдебното производство на наследниците на починалите при ПТП: Л. А. М., М. Х. Ю. и Ф. С. С., а именно: А. и А. А., които са и лично пострадали, както и С. Р. и С. М.. В изготвените съобщения им е била вписана възможността за конституиране като страни в процеса- частни обвинители и граждански ищци, а в съдебното заседание на 5. 12. 2011г., когато производството пред първата инстанция е приключило с прекратяване, в резултат на сключеното и одобрено споразумение, от посочените по- горе лица са се явили А. и А. А.. Изрични призовки за отсъстващите С. Р. и С. М.- родители и законни наследници на пострадалия Ф. С., изобщо не са изпращани. Видно от материалите по делото, на посочените лица са изпратени единствено съобщения по чл. 255 НПК, които обаче не са редовно получени- върху разписките са положени нечетливи подписи, без каквото и да било отбелязване на името и адреса на лицето, чрез което се изпълнява връчването, в нарушение на правилото, уредено по чл. 180, ал. 7 НПК. Поради това и не може да се провери и дали получателят в двата случая е от кръга по чл. 180, ал. 1- 4 НПК. Освен това, съдържанието и реквизитите на коментираните две съобщения съдържат неверни, от гледище на закона указания, а именно, че възможността за конституиране като частни обвинители и граждански ищци, следва да бъде реализирана от правоимащите лица в 7-дневен срок от връчване на съобщението, което е в грубо нарушение на сроковете, установени по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 НПК. Цитираните норми регламентират крайния срок, преклудиращ възможността за заявяване на исканията за конституиране на пострадалите като страни в наказателния процес- до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Както вече се посочи, призовки до С. Р. и С. М. изобщо не са изпращани, а съобщенията по чл. 255 НПК не могат да бъдат приети като такива- освен, че не съдържат поначало реквизитите по чл. 179, ал. 1 НПК, липсва и задължителното в случая указание по ал. 3- че могат да се явят с повереник, а последното безусловно рефлектира върху правото на защита на визираните лица. По този начин съществено е нарушено правото им да се конституират като страни в процеса, и като такива да вземат становище по одобряване на споразумението, постигнато между представителя на ОП- гр.Габрово и защитника на подсъдимия А., което е задължително, съгласно чл. 384, ал. 3 НПК. Следва изрично да се отбележи, че макар в случая производството е по диференцираната процедура на Глава ХХІХ НПК, се касае за споразумение за решаване на делото в съдебното, а не в досъдебното производство, при което споразумението се одобрява от съда само след съгласието на всички страни. За явилите се в съдебно заседание и в качеството на свидетели А. А. и А. А., констатациите в съдебния протокол се изчерпват единствено с вписване на присъствието им, без изобщо на същите да е указано от съда обсъжданото до тук право за установяване в процесуалното качество на страни до началото на съдебното следствие, липсва и каквото и да било тяхно изявление по въпроса. ВКС многократно в своята практика е указвал на съдилищата, че когато на пострадалите лица не е била осигурена възможността да се конституират като страни в съдебната фаза на процеса, за да вземат становище по предложеното споразумение, по реда на чл. 384, ал. 3 НПК- чрез надлежното съобщаване и стриктно указване на процесуалните им права, или когато упражняването на последните е било препятствано, е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове исканата от Главния прокурор отмяна по реда на възобновяването. Допуснато е също нарушение на закона, довело и до налагането на явно несправедливо наказание. Известно е, че индивидуализацията на наказанието е законоустановена дейност на съда, подчинена на изрично регламентирани правила от Общата част на НК. Поради това и съществуващата колизия с нормативния регламент, установен с чл. 54, чл. 55, чл. 36 и чл. 35, ал. 3 НК, съставлява основание за отмяна на проверявания съдебен акт, по реда на възобновяването, предвид характера й на съществена. Допуснатото нарушение на материалния закон (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) в случая е предпоставило и налагането на едно явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК наказание (отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК). Основанията за възобновяване на наказателните дела по извънредния способ за проверка, са изчерпателно уредени с нормите на чл. 422, ал. 1, т. 1- 6 НПК. Настоящото производство е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, с лимитирани основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. В този смисъл, в обхвата на контрола на ВКС, в рамките на предоставената му компетентност, се поставя и преценката на законността и справедливостта на наложената със споразумението наказателна санкция. Именно затова, законът е регламентирал цялостна процедура за произнасяне по споразумението от съда, включваща и съответната оценъчна дейност, а законосъобразността на последната безусловно подлежи на контрол. В правомощията на решаващия съд е да провери доколко предложеното споразумение, постигнато между държавното обвинение и защитника на подсъдимия, е в съответствие със закона и морала, и едва ако не констатира наличието на противоречия, да го одобри. В този смисъл съдебната проверка обхваща не само съблюдаването на рамката на отмерване на предложеното наказание, т.е. дали то е определено в границите на предвиденото, съобразно общия или специален минимум, и фиксирания максимум, преценявани с оглед техниката на чл. 54 НК (респ. чл. 55 НК), но задължително включва и преценката доколко в конкретния си вид и размер, то ще обезпечи реализиране целите на наказанието по чл. 36 НК, както и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Предоставената на съда компетентност включва и преценка за законосъобразността на приложението на института на условното осъждане по чл. 66 НК, за всеки отделен случай, и доколко това изпълнява визираните по- горе критерии и цели. Именно, предвид специфичните функции на съда като орган на ръководство и решаване на делото в съдебната диференцирана процедура, в случаите, когато намери, че предложеното му споразумение не удовлетворява изискванията на закона и /или морала, е предвидената възможността той да предлага промени в него, които се обсъждат със страните (чл. 382, ал. 5 НПК). Все в тази насока е и изричното правомощие на съда по чл. 382, ал. 8 НПК да не одобри представеното споразумение, за който случай законодателят наред с процедурата за връщане на делото на прокурора (когато споразумението е за решаване на делото в досъдебното производство), е създал и специфичен регламент за съдбата на направеното от дееца самопризнание по реда на чл. 382, ал. 4 НПК. В конкретния случай съдът се е намесил с предложения за промени в споразумението, и като се е позовавал на съпричиняването от страна на пострадалия водач на лекия автомобил Л. М., е указал на страните корекции в него, свеждащи се основно до намаляване на предложеното наказание от три години лишаване от свобода, на две години лишаване от свобода. В същото време обаче не е отчел изключително тежкия престъпен резултат, съществено надвишаващ критерия за съставомерност на деянието, съобразно повдигнатото обвинение- касае се за ПТП с три смъртни случая и още две лица, с причинени средни телесни повреди, чиито живот също е бил поставен под реална заплаха, доколкото и те са се намирали в увредения лек автомобил. Не е съобразил и характеристиката на подсъдимия като водач на МПС- видно от приложената на л. 94 от досъд. производство справка А. многократно е санкциониран по административен ред за нарушения по ЗдвП. В този контекст е следвало да прецени и доколко предложеното и прието наказание би постигнало възпитателните, възпиращи и превантивни функции на наказанието по отношение на конкретния подсъдим, и същевременно би удовлетворило нуждите на генералната превенция, съгласно целите, визирани в чл. 36 НК. Същото се отнася и до дължимата оценка, според критерия за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В случай, че съдът беше обсъдил комплексно всички тези релевантни обстоятелства, в светлината на конкретната степен на обществена опасност на деянието, произтичаща и от интензитета и честотата на подобен вид престъпни прояви, характеризиращи се с повишена агресия на пътя и рисково шофиране, включително на превозни средства от вида на управляването от А., той би стигнал до различни изводи по въпросите, съобразно предмета на дължимата оценка по чл. 382, ал. 7 НПК. Ето защо, ВКС в настоящия си състав прие, че индивидуализацията на наказанието, по силата на одобреното конкретно споразумение, е извършена в нарушение на закона, а самата наказателна санкция е явно несправедлива. В този смисъл, не може да се сподели тезата, че само по себе си формалното отмерване на наказанието в границите на закона го прави законосъобразно, включително и в случаите на нарушения на правилата за определянето му от Общата част на НК, подробно обсъдени до тук. Всяка страна в наказателния процес, на която законът е предоставил възможността да сезира ВКС със съответното искане за възобновяване (прокурорът или осъдения) и да инициира проверка на влязлото в сила определение за одобряване на споразумение, успешно би могла да претендира отмяната му, когато се установи, че определеното с него наказание сочи на нарушения на правилата на чл. 54- 58а НК, несъобразяване целите на чл. 36 НК, или принципа на чл. 35, ал. 3 НК, а съдът, в нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК, го е одобрил. Конкретният случай е именно такъв. Аргументи за обратното не могат да се черпят и от същността и спецификата на обсъжданата диференцирана процедура. Самият процесуален институт на решаване на делото със споразумение има за цел съкращаването на наказателното производство, но при спазване на установените от закона гаранции за постигането на един обществено приемлив резултат. Така, от една страна обвиненото лице писмено признава вината си в извършване на конкретно престъпление, срещу което получава привилегията неговият защитник да преговаря с прокурора като равностоен процесуален субект, по редица въпроси в кръга, очертан по чл. 381, ал. 5, т. 1- 6 НПК, един от най- съществените от които е този за вида и размера на наказателната санкция, респ. начина на нейното изтърпяване, налагането на кумулативни и факултативни наказания и т.н. С други думи, параметрите на споразумението обективират взаимно съгласуваните волеизявления на страните по него и несъмнено са резултат на определени компромиси в техните позиции. Това обаче не освобождава съда, в процедурата по чл. 382, ал. 7 НПК, при вземане на решението си дали да одобри споразумението, или да откаже, от задължението му да обсъди повдигнатото обвинение, инкриминираните фактически обстоятелства и тяхната доказателствена обезпеченост, предложената правна квалификация, и съобразно заключението си, да прецени доколко предложеното наказание е съответно на материалноправните изисквания за определянето му. Както съдът не може да одобри споразумение, с което подсъдимият се признава за виновен в извършване на очевидно несъставомерно деяние, или по обвинение, за което в производството по делото не са събрани годни, несъмнени и категорични обстоятелства за неговата виновност, по идентичен начин той следва да откаже одобряването му и когато намери, че наказанието, съгласувано между страните, съдържа характеристиките на явната несправедливост, съобразно критериите по чл. 348, ал. 5 НПК. Приложното поле на принципа на чл. 13 НПК, засегнато в искането на Главния прокурор, в рамките на приложената диференцирана процедура за решаване на делото със споразумение, следва да се преценява съобразно конкретното повдигнато обвинение, с оглед неговата фактическа и правна страна, и съответната му доказателствена обезпеченост, предвид коментираната по- горе дължима оценка за съответствие със закона. Обсъдените до тук нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени, довели и до определяне със споразумението на явно несправедливо наказание, поради което съставляват основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на проверяваното определение, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Ето защо, ВКС в настоящия си състав прие, че е налице поддържаното в искането на Главния прокурор основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 203/ 2011г., по описа на Окръжен съд- гр.Габрово, ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 5. 12. 2011г., с което е одобрено постигнатото споразумение между представител на Окръжна прокуратура- гр.Габрово и защитника на осъдения К. Н. А., от гр.Пловдив, и е прекратено производството по делото, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :