6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35 София, 13.01.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.12.2011 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 810/2011година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на К. П. Г. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1121 от 20.06.2011 год., по ч.гр.д.№ 2041/2011 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 18.04.2011 год., по гр.д.№ 12830/2010 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените в обективно кумулативно съединяване искови претенции. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснати нарушения на съществените съдопроизводствени правила и на закона- чл.292, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.283 ЗЗД и чл.282 ЗЗД, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по същество на предявените искове. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК достъпа до касационен контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Основните обуславящи изхода на делото въпроси на процесуалното, които частният жалбоподател поставя и според развитите съображения в частната касационна жалба и изложението към нея са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и едновременно с това са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, са следните: · „Допустим ли е иск на доверителя спрямо ответника- довереник съгласно чл.292, ал.2 ЗЗД, без да участва в търговското дружество, чиято акция е придобита при условията на косвено представителство? · „Допустим ли е иск, с който ищецът иска от съда да бъде осъден ответника за извършване на правни действия, включително и такива, изразяващи се в действия по отношение на трети лица ?” Като израз на визираното противоречие са посочени: определение № 40 от 22.10.2008 год., по т.д.№ 415/2008 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС и решение № 490 от 18.06.2001 год., по т.д.№ 1082/2000 год. на ІІ-ро г.о.. Ответната по частната жалба страна поддържа, в условията на евентуалност, че същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, но ако касационното обжалване бъде допуснато, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, като искането за допускане на касационно обжалване е и основателно. За да постанови обжалваното прекратително определение въззивният съд е приел, че така предявените искове са процесуално недопустими. Развити са съображения, че е недопустимо обективното съединяване на осъдителен и конститутивен иск, както и че вторият иск, с който се иска установяване спрямо ответницата, че ищецът е действителен собственик на процесната акция, придобита от последната за негова сметка не черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.292, ал.2 ЗЗД, на която същият се позовава. Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставените от частния жалбоподател правни въпроси, като обуславящи за крайния правен резултат по делото, попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна и обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на установена съдебна практика на съдилищата по формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, които всъщност са свързани с начина на реализиране исковата защита на доверителя в хипотезата на косвено представителство, имащо за предмет придобиване на акции, когато акционерното дружество не оспорва правата на последния, сочи, че в случая е налице и изискуемата се за допускане на искания касационен контрол, допълнителна процесуална предпоставка. Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, както и заявен петитум дават основание да се приеме, че предмет на делото са обективно съединени осъдителна и установителна искови претенции, но не и конститутивна, тъй като със същите не се цели едностранно да се предизвика промяна в съществуващото до момента правно положение, а единствено защита срещу неизпълнение на правните действия на длъжника и установяване последиците от мандата между доверител и довереник. С осъдителния иск ищецът К. П. Г. претендира да бъде осъден ответника- Д. Д. М. да нареди на „У. Л.”- дружество, съществуващо съгласно законите на Британски Вирджински острови и вписано като единствен акционер на учреденото, съгласно Закона за дружествата на Британските Вирджински острови на 05.07.2007 год., ТД„Е. Л.”/л.6/ да извърши прехвърляне на акцията от капитала на последното на трето на правния спор лице- Р. М. Д.- британски гражданин, живущ на остров М.. Или, доколкото с така заявената искова претенция се иска да бъде осъдена ответницата, в качеството и на довереник, да изпълни поетите с договора за определяне на номинален собственик от 20.05.2008 год., притежаващ правната характеристика на поръчка, сключена при условията на косвено представителство / скрит пълномощник/, задължения към ищеца, като доверител, а именно- да действа като доверителен собственик на процесната акция по отношение на последния и като такъв да нареди на номиналния акционер нейното прехвърляне, то същата се явява средство за защита на накърненото от отказа на довереника да изпълнява наредените му разпоредителни действия, право на доверителя. Несъмнено е, че ако длъжникът по договор за поръчка- довереник не изпълни поръчката точно, доверителят разполага иск за реално изпълнение, с който да го принуди да изпълни, а това в конкретния случай означава извършване на конкретно определените правни действия. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е съществуващата правна уредба на комисионния договор, чийто генезис е фигурата на косвеното представителство, регламентирано с разпоредбата на чл.292 ЗЗД. Следователно приетото в противен смисъл от въззивния съд в обжалвания съдебен акт се явява в противоречие със закона и с цялостния смисъл на института на мандата. Същевременно обстоятелството, че новелата на чл.527, ал.1, изр.1 ГПК предвижда принудително изпълнение на лични действия, без каквито и да било ограничения, се явява още едно потвърждение за процесуалната допустимост на предявения осъдителен иск. Допустима е и установителната искова претенция, с която ищецът К. П. Г. цели да установи за кого номиналният акционер „ У. Л.”- притежава процесната акция- за него самия, или за ответницата М.. Следователно същата има за предмет установяване правните последици от мандата между доверител и довереник, т.е. кой е действителният собственик на тази акция, а не номиналния акционер във вътрешните отношения помежду им, както неправилно е счел въззивният съд – арг. от чл.292, ал.2 ЗЗД. Що се касае до правния интерес за ищеца от предявяване на установителен иск, то в случая той е обусловен от отсъствието на друг правен способ за установяване при условията на чл.292, ал.2 ЗЗД, със сила на пресъдено нещо, че именно той е краен бенефициент на собствеността върху процесната акция, за която твърди, че е придобита от ответника за негова сметка и наличието на защитен от закона интерес да не бъде разкриван пред трети лица, освен, ако едновластно не прецени обратното. Липсата на предприетото от дружеството, чиито акции са предмет на спора, оспорване правата на доверителя, изключва да е налице такъв правен интерес от самостоятелна искова защита срещу последното . Следователно спорът не се свежда до собствеността върху акция, противопоставима на трети лица и на ТД, издало същата, поради което предявеният иск не е за защита на членствено правоотношение по реда на чл.71 ТЗ и като не е съобразил гореизложеното Софийски апелативен съд е постановил процесуално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1121 от 20.06.2011 год., по ч.гр.д. № 2041/ 2011 год.. ОТМЕНЯ въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1121 от 20.06.2011 год., постановено по ч.гр.д. № 2041/2011 год. и потвърденото с него определение на Софийски градски съд от 18. 04. 2011 год., по гр.д.№ 12830/2010 год. за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдията- докладчик ВАНЯ АЛЕКСИЕВА: Подписвам с особено мнение настоящето определение, възприемайки изцяло съжденията на въззивния съд за недопустимост на предявените искове. Съобразени правните признаци на акцията, един от които е, титула за участие в АД и императивно определеното от закона нейно съдържание позволяват да се приеме, че при оспорване правото върху акция, всъщност се касае до оспорване на самото членствено право в съответното дружество. Следователно единственият процесуален ред, по който може да се установява собственост върху акции, според ТЗ, е този, предвиден от законодателя в чл.71 ТЗ, т.е. за защита на членствените права на ищеца и по арг. от чл.179 ТЗ искът, дори и когато е установителен винаги е насочен срещу съответното АД, чийто органи, извън ОС, са извършили онези действия, с които фактически са оспорили членствени права на ищеца. Затова, както правилно е счел и въззивният съд, в разглежданата хипотеза отсъства правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост върху акции спрямо конкретно физическо лице. Признавайки правото на собственост на последното именно АД, чийто акции са предмет на спора, неправомерно, чрез органите си, е отрекъл действителните членствени права на ищеца и да се приеме обратното означава да не се държи сметка за съществуващата по ТЗ регламентация на АД. /Отделен остава въпросът за съществуващите вътрешни противоречия на съдържащите се в исковата молба твърдения./ Що се касае до действащата законова уредба и практика в офшорните зони, където е регистрирано дружеството „Екуип Л.”, то този въпрос е ирелевантен за допустимостта на предявения иск и не може да обоснове различен правен извод, предвид характер на нормата на чл.71 ТЗ, във вр. с чл.124 ГПК. Следва да бъдат споделени, като основани на закона и правните изводи на въззивния съд относно приетата недопустимост на предявения осъдителен иск. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че като едностранна и абстрактна сделка джирото има винаги само транслативно, но не и облигационно-правно действие. Следователно, за да се създаде задължение за прехвърляне на процесната поименна акция, то е необходим договор, който да породи облигационно - правните последици между джиранта и джиратаря, а такъв в случая отсъства. Отделен, че ТЗ не само не урежда правната фигура на номинален и доверителен собственик на акция, но самият регламентиран начин на придобиване и разпореждане с поименни акции въобще изключва наличието на процесуална възможност собственикът на същата да е различен от посочения в нея – арг. от чл.185, ал.2 ТЗ. ПОДПИС: