Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр.София, 16 юли 2018 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 506 по описа за 2018 г
Касационното производство е образувано по протест на Хасковска окръжна прокуратура и по жалби на гражданските ищци Търговско производителна компания /наименование/ и [фирма] срещу нова въззивна присъда на Хасковски окръжен съд № 8 от 13.02.2018 г, по ВНОХД № 474/17, с която е отменена осъдителна присъда на Районен съд, Х., № 33 от 18.05.2017, постановена по НОХД № 235/17, и подсъдимият В. Н. Ц. е признат за невинен в това, че към 13.01.2015 г в [населено място], без съгласието на притежателите на изключителните права: [фирма], [населено място], и ТПК /наименование/, [населено място], е използвал в търговската си дейност обекти на тези изключителни права: минерална вода с марка /наименование/ и е използвал географско означение за минерална вода /наименование/, като без правно основание съхранявал, предлагал за продажба и рекламирал 8 311, 80 л минерална вода с марка и географско означение /наименование/, на стойност 3 790, 18 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 172 б, ал. 1 НК, а предявените срещу него граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, от ТПК /наименование/, в размер на 3 790, 18 лв, и от [фирма], в същия стойностен размер, обезщетение за имуществени вреди, предявени заедно със законните последици, са отхвърлени.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 172 б, ал. 1 НК и му е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и глоба от 1 000 лв.
С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: при анализа на доказателствата е допуснато нарушение на чл. 14 НПК, материалният закон е приложен неправилно, тъй като поведението на подсъдимия покрива признаците на състава по чл. 172 б, ал. 1 НК.
С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
С жалбите на гражданските ищци се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед произнасяне на въззивния съд в насока, благоприятна за гражданските ищци.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа частично протеста и пледира за неговото частично уважаване, а именно: в частта, с която се атакува произнасянето относно използването на географското означение.
Повереникът на гражданските ищци пледира за уважаване на жалбите.
Защитата на подсъдимия счита, че протестът и жалбите са неоснователни.
Подсъдимият моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Неоснователно се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. По делото не се спори по релевантните факти, изведени при оценка на доказателствените източници, тъй като те са едни и същи, приети още от първата инстанция и споделени от въззивната такава. Различието в произнасянето на двете инстанции произтича от противоположните правни изводи, които са изведени въз основа на установената фактическа обстановка, тоест, спорът по настоящето дело касае правилното приложение на материалния закон.
От фактическа страна е изяснено, че подсъдимият е развивал търговска дейност чрез дружествата [фирма], [населено място], и в [фирма], [населено място]. Разполагал е с три обекта / магазини /, в които е предлагана за продажба наливна минерална вода. Подсъдимият снабдявал обектите, като докарвал вода в цистерни, върху които липсвало обозначение за вида и качеството на стоката, но казвал на продавачите, че водата е /наименование/. В търговските обекти имало поставен на стената сертификат № 7 от 17.07.2009 г на МЗ, удостоверяващ физико-химичните свойства на минерална вода, добита от сондаж № 7, находище на минерална вода /наименование/, общ. Х., обл. П.. Същият документ бил представян от подсъдимия пред длъжностни лица на Регионалната здравна инспекция, Х., констатирали отклонение в качеството на предлагания продукт. Вписаният в сертификата сондаж № 7 е стопанисван от [фирма], [населено място], но е установено, че това дружество не е продавало минерална вода в цистерни, респективно, не е имало търговски отношения с дружествата на подсъдимия. На 13.01.2015 г е извършена проверка в трите търговски обекта, стопанисвани от [фирма] и [фирма]. Съставени са констативни протоколи, в които е отразено, че водата е /наименование/, каквито данни са представили продавачите. При извършения физико-химичен анализ на предлаганата стока е установено, че водата не произхожда от регион /наименование/.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е направил верния правен извод, че от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за неправомерно използване на чужда търговска марка, доколкото не е установено марката като знак, състоящ се от графична и словна част, да е използван в търговската дейност, дефинирана в чл. 13 ЗМГО, който текст запълва бланкетната норма на чл. 172 б, ал. 1 НК. В този смисъл, протестът срещу оправдаването по тази част на обвинението, е неоснователен.
Протестът е основателен относно оправдаването на подсъдимия по обвинението за неправомерно използване на географското означение за минерална вода /наименование/, по следните съображения:
Географските означения са наименования на държави, области, региони, селища и др., които се използват като отличителни знаци за стоки, за да определят техния произход, мястото на производството им или да подчертаят специфични техни качества и особености. Те допринасят за по-добра ориентация за избор от потребителите на стоки, чиито качества са придобили известност, и поради това са предпочитани от клиентите. Регистрацията на географските означения се използва предимно за борба срещу заблуждаваща информация за произхода на стоката, откъдето и употребата на заблуждаващи указания в тази насока е забранено от закона / чл. 53, ал. 2 ЗМГО /. Регистрирано географско означение може да се полза само от лице, което е вписано като негов ползвател. Правната закрила на географското означение е уредена в чл. 53, ал. 2 ЗМГО, в четири хипотези, последната от които е с най-широк обхват, а именно: т. 4: „други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката”.
По настоящето дело, посочената хипотеза не е обсъдена от въззивния съд, който се е ограничил до анализ на първите три / чл. 53, ал. 2, т. 1-3 ЗМГО /. Хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 4 ЗМГО, приложима като запълваща бланкетната диспозиция на чл. 172 б, ал. 1 НК, очертава забрана за въвеждане на потребителите в заблуждение относно истинския произход на стоката, което би могло да има различни проявления. Законът не поставя ограничение относно формата, в която може да се прояви нарушението, и затова е използван изразът „други действия” / които могат да въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката /. В случая, поведението на подсъдимия, изразяващо се в поставяне на сертификат, касаещ добива на /наименование/ минерална вода, на видно място в обекта, наред с даването на инструкции на продавачите да обявяват на клиентите, че водата е /наименование/, попадат в обхвата на хипотезата, очертана в чл. 53, ал. 2, т. 4 ЗМГО, тъй като се касае за действия, които по естеството си са такива, че създават заблуждение у потребителите за действителния произход на стоката. Доколкото в закона не е очертано изискване за специална форма, то следва, че всякакви действия, които имат такава насоченост / да заблуждават потребителите относно автентичния произход на стоката /, попадат в обхвата на забраната, очертана в чл. 53, ал. 2, т. 4 ЗМГО. Подсъдимият е действал в разрез с посочената забрана, като е обявил, че предлага за продажба минерална вода /наименование/, с което е целял да заблуди потребителите относно действителния произход на продаваната стока. Като е приел, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за неправомерно ползване на географското означение минерална вода /наименование/, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, тоест, налице е основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
С оглед отстраняване на допуснато нарушение въззивният акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, който да го разгледа от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази, че неправомерното използване на географско означение покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, откъдето и следва да се пререши въпроса относно гражданската отговорност. В този аспект, жалбите на гражданските ищци са основателни и следва да бъдат уважени.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Хасковски окръжен съд № 8 от 13.02.2018 г, по ВНОХД № 474/17.
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|