Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр.София, 18.05.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 41/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 161/ 13.02.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 41/ 2012 г. по жалба на СОУ „Д. Г.”, [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 488 от 04.11.2011 г. по гр.д.№ 716/ 2011 г., с което, по предявен против касатора от Г. И. Е. иск, е отменена заповед № 101/ 13.10.2010 г. на директора на СОУ „Д. Г.” за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Обжалването е допуснато по материалноправният въпрос може ли да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя такова поведение на работника, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не е умишлено и не цели извличане на облага. По този въпрос практиката е уеднаквена от ВКС с решения, постановени на основание чл.291 от ГПК (срв. решение на ВКС, ІV г.о. № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 1734/ 2009 г., решение на ВКС ІV г.о. № 55 от 05.04.2012 г. и цитираните в него други съдебни актове). Според тази практика, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо деянието да е умишлено, да цели извличане на облага или от него за работодателя да са настъпили имуществени вреди. От характеристиката на трудовоправната връзка следва, че по нея се предполага отношение на лоялност между страните. Когато това отношение бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие. Преднамерените действия с цел извличане на имотна облага са такава злоупотреба, но злоупотреба е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие. Това е възможно и при неумишлено поведение на работника, когато в резултат на неполагане на дължимата грижа последният засегне съществено интересите на работодателя. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е мотивирано от въззивния съд с разбирането, че „злоупотреба с доверието на работодателя” може да е налице само ако работникът е действал целенасочено за извличане на имотна облага. Тъй като изтълкуваното по реда на чл.291 от ГПК съдържание на материалния закон не е такова, а за наличието на злоупотреба с доверието на работодателя не е задължително работникът да цели извличане на имотна облага, то въззивното решение е постановено при наличие на касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което делото следва да се реши по същество от касационния съд. Установено е, че ищцата е назначена по трудов договор в ответното училище на длъжността „помощник – директор по учебната дейност”. Длъжностните й задължения включват организирането и контролирането на изработването и изпълнението на седмичното разписание, което подлежи на утвърждаване от директора на училището и на съгласуване с РИОКОЗ. За учебната 2010 г. длъжностното разписание, утвърдено от директора и от РИОКОЗ, предвиждало в сряда учениците от десети клас да изучават в трети учебен час математика, в четвърти – биология и в седми – химия. По това разписание започнали учебните занятия. Като узнала, че преподавателката по химия (св.Р.) не е удовлетворена от това разпределение на часовете, ищцата променила седмичното разписание, като за математиката предвидила седми учебен час, за химията – четвърти учебен час, а за биологията – трети учебен час. Тази промяна в длъжностното разписание не била доведена до знанието на директора, нито съгласувана с РИОКОЗ. На въпрос на св.Р. уведомен ли е директорът, ищцата отговорила, че това е нейна грижа и че не е работа на свидетелката. За промяната не знаели и учениците, което било констатирано от директора на училището и от педагогическия съветник на 29.09.2010 г. при проверка за спазване на дежурството на учителите. Установено било, че ученик от 10-ти клас не знае какъв час има поради измененото разписание. От показанията на св.К. е видно, че директорът незабавно потърсил ищцата за да изясни ситуацията с длъжностното разписание и последната не отрекла, че е внесла несъгласувано с директора и РИОКОЗ промени в него, като не дала обяснения защо съответните органи не са уведомени за промените. Освен това от показанията на св.Т. става ясно, че тя (свидетелката) не е била уведомена за натоварването й да провежда модул по физическа култура и спорт с учениците от 11-ти клас и е пропуснала да проведе занятия на 15.09 и 01.10.2010 г. Това наложило часовете да бъдат взети допълнително. Именно ищцата, съгласно приложената длъжностна характеристика, е следвало да уведоми св.Т. за възложеният й модул, но свидетелката разбрала за него не от помощник-директора по учебната дейност, а случайно, в разговор с друг учител по същия предмет. При тези данни ищцата е извършила вменените й дисциплинарни нарушения. В нейните задължения е организацията и контролът на процеса по изработване и изпълнение на седмичното разписание. Този процес е регламентиран в наредба, издадена от МЗ, която ищцата е била длъжна да познава. В зависимост от трудността на изучаваните предмети, разпределението им по часове през деня трябва да става в определено съотношение между предмети с висока, със средна и с ниска степен на трудност. Спазването на това изискване се контролира от директора и от РИОКОЗ, като последната има нормативно задължение да контролира утвърденото от директора разписание и да го съгласува, ако то отговаря на здравните изисквания. Веднъж утвърдено, разписанието не може да бъде променяно от съставителя. А в случая ищцата е процедирала именно така, доколкото е внесла промени в утвърденото разписание не само без да уведоми директора и РИОКОЗ, но и без да уведоми учениците. Освен това, при наличие на задължение да организира изпълнението на учебните планове и програми и да контролира спазването им, ищцата не е уведомила учител за допълнително възложени през учебната година занятия по физическа култура и спорт, с което е препятствала нормалното протичане на учебния процес. Поведението й представлява неизпълнение на възложената й като помощник-директор по учебната дейност работа и злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като накърнява отношенията на доверие между работодател и работник. Това, че работникът не е целял извличане на имотна облага, е ирелевантно, тъй като за квалифицирането на едно поведение като злоупотреба по чл.187 т.8 от КТ, не е необходимо наличие на специфична цел за облагодетелстване. Нарушенията са тежки, тъй като са довели до проблеми в протичането на учебния процес и уронване на авторитета на училището. За тези нарушения наказанието „предупреждение за уволнение” е адекватно по тежест, при съобразяване на критериите по чл.189 от КТ. Ето защо волеизявлението, с което такова наказание е наложено, се явява законосъобразно. Искът за отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Пазарджишки окръжен съд № 488 от 04.11.2011 г. по гр.д.№ 716/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Е., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, ап.13, против СОУ „Д. Г.”, [населено място], [улица], иск за отмяна на наложеното й със заповед № 101/ 13.10.2010 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: