Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 05.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 57 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. И., чрез служебния му защитник адвокат Н. А., против решение № 247 от 21.11.2016 г. по в.н.о.х.д. № 314/ 2016 г. на Варненски апелативен съд, с искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия. В касационната жалба се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Доводът за нарушение на материалния закон е обоснован с твърдението, че инцидентът е станал в частен имот-парцел на подсъдимия, а не на път или улична мрежа, поради което не е извършено пътнотранспортно произшествие. За процесуални нарушения се сочат отказът на съдебните инстанции да допуснат повторна съдебно-медицинска експертиза, постановяване на присъдата въз основа на противоречиви и неточни свидетелски показания и отхвърляне на искането за отвод на участващия в първоинстанционното съдебно производство прокурор. Явната несправедливост на наказанието е основана на тезата за неправилно осъждане поради липса на престъпление. Подсъдимият В. Б. И. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият служебен защитник адвокат А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила. Частният обвинител С. С. С. не участва лично в касационното производство. Изпраща писмено становище, изготвено от повереника му адвокат Е. М., за отхвърляне на касационната жалба поради липса на наведените в нея касационни основания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 247 от 21.11.2016 г. по в.н.о.х.д. № 314/ 2016 г. Варненският апелативен съд потвърдил присъда № 61 от 01.06.2016 г. по н.о.х.д. № 167/ 2016 г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият В. Б. И. е признат за виновен в това, че на 20.07.2015 г., около 08:10 ч., в [населено място],[жк], в локалното платно пред жилищна кооперация на [улица], при управление на МПС – лек автомобил „П.“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правила за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, и чл. 116 от ЗДвП, като умишлено причинил на С. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост, довела до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за период повече от месец, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. В присъдата окръжният съд пропуснал да наложи на подсъдимия задължителното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС, на основание чл. 342, ал. 4 от НК. Касационната жалба е неоснователна. Касаторът твърди, че инцидентът не е станал на път или улица, а в негов недвижим имот – парцел, частна собственост, поради което материалният закон е приложен неправилно. Доводът е несъстоятелен. Поставян е на вниманието на въззивния съд, който отхвърлил неговата основателност с аргумент от определението за „път“ в § 6, т. 1 от ЗДвП, според която разпоредба път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци; към пътищата се приравняват и улиците. От данните по делото съдилищата установили, че местопроизшествието се намира на локалното платно пред жилищна кооперация на [улица], № .. в кв. А.. Пътят е прилежащ и обслужва сградата, с асфалтова покривка и е използван за движение на пътни превозни средства и пешеходци. Убеждението на подсъдимия В. И., че пътят е част от негов недвижим имот, не представлява валидно правно обстоятелство което опровергава обективната действителност. За нуждите на наказателното производство и правилното решаване на делото местопроизшествието е достатъчно ясно обособено. Счупването на дясната лъчева кост на С. е станало при управление на моторно превозно средство от подсъдимия И. по този път и умишленото блъскане на пешеходеца. Материалният закон е приложен правилно, а правната квалификация по чл. 342, ал. 3, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 3 от НК е посочена прецизно в атакувания съдебен акт. Първоинстанционният съд е пропуснал да приложи чл. 342, ал. 4 от НК и задължително да определи кумулативно наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Отсъствието на въззивен протест за утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия препятства възможността да се приложи закон, който е трябвало да бъде приложен. Не са допуснати и претендираните в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Съдебните инстанции отказали да назначат повторна съдебно-медицинска експертиза, тъй като от обстоятелствата по делото това не се налагало. Не всеки отказ от допускане на доказателства представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Законът предоставя на въззивния съд преценката за основателност на подобни искания от жалбоподателя или другите страни. Нарушение се допуска тогава, когато след неоснователен отказ от събиране или проверка на доказателства фактическата обстановка по делото остава непълна, неясна или неизяснена, но не и когато жалбоподателят се съмнява в появата на факт от престъплението. Защото фактите подлежат на доказване, а експертните заключения не доказват, а изясняват някои обстоятелства по делото, чрез специалните познания на експерта в областта на науката, изкуството или техниката. Съдилищата приели като доказателствено средство по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 37-40 от д.п.) която изяснява вида и характера на травматичното увреждане. Вещото лице се позовало да събраната медицинска документация, а чрез специалните си научни познания изяснил механизма на причиненото счупване и отхвърлил като невъзможна версията на подсъдимия. Липсва процесуално нарушение при извършения от съдилищата доказателствен анализ. Касаторът възразява, че между показанията на свидетелите Д. (очевидец на престъплението) и М. (автоконтрольор) има съществено противоречие. Възражението последователно е било представяно на вниманието на съдебните инстанции и отхвърляно от тях като неоснователно. Въззивният съд е отговорил в решението си (стр. 4-5) с подробни аргументи, почерпени от показанията на двамата свидетели. Всъщност, не се касае до противоречие за факт от предмета на доказване, а до неточно описание на местоположението на свид. Д. по време на инцидента, съобщено от свид. М., който не бил очевидец. Съпоставени са отделните показания, направени са необходимите изводи за възможността свид. Д. да възприеме инцидента от междустълбищната площадка на сградата, в която живее, през отворените прозорци и при подробното и убедително изложение, направено при разпита на съседа на пострадалия. В противовес на това, дошлия след инцидента свид. М., в качеството на служител на КАТ, събрал необходимите сведения за пътния инцидент и заявил пред окръжния съд, че „очевидец от балкона“ посочил виновния водач. Неточните показания на автоконтрольора в тази им част са приети за несъществени, отдадено е предпочитание на преките доказателства от показанията на свидетелите-очевидци на инцидента (свид. Д. и свид. С.), а при изграждане на доказателствения анализ във въззивното решение не е допуснато процесуално нарушение. Несъстоятелно е възражението на касатора и за несъстоялия се отвод на участващия пред Варненския окръжен съд прокурор. Подсъдимият И. и неговият защитник не изложили никакви доводи в подкрепа на своето искане (протокол от с.з. от 01.06.2016 г., л. 101 от н.о.х.д), освен че подсъдимият „имал основание за това“. И тъй като в касационната жалба се вадят аргументи от обвинителната реч на прокурора, която не сочи на някое от основанията по чл. 47, ал. 1 от НПК, твърдението на касатора се приема за несъстоятелно. Залегналият в касационната жалба довод за явна несправедливост на наказанието се позовава на твърдението на подсъдимия В. И. за неправилното му осъждане. Предвид отхвърляне на довода за нарушение на материалния закон и липсата на съображения, изпълващи касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК съображения в предложената насока няма да бъдат излагани. Воден от изложените съображения касационният съд намери жалбата на подсъдимия В. Б. И. за неоснователна. Атакуваното въззивно решение съдът намира за правилно и законосъобразно, поради което подлежи на потвърждаване. Подсъдимият И. следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител С. С. С. разноски в касационното производство в размер на петстотин лева. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247 от 21.11.2016 г. по в.н.о.х.д. № 314/ 2016 г., по описа на Варненски апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия В. Б. И. да заплати на частния обвинител С. С. С. направените в касационното производство разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.