О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104 София, 09.05. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ………………………………………….……..……. и с участието на прокурора…………..…………….……….…………………..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2753 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 5118 от 29.VІ.2020 г. на Д. Г. М., от [населено място], съдържаща искането й за изменение на постановеното по настоящето дело в приключеното касационно производство по чл. 288 ГПК определение № 392/8.VІ.2020 г. в частта му за разноските, като бъдело намалено двойно – от 1000 лв. (хиляда лева) на 500 лв. (петстотин лева) дължимото на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК адвокатско възнаграждение, тъй като била налице „прекомерност“ на същото. Инвокиран е довод, че ответникът по касация е платил 1 000 лв. за пълно процесуално представителство, но такова не е реализирано предвид определението на съда за недопускане на касационно обжалване. Затова дължимият адвокатски хонорар следвало да се ограничи само до дейността по изготвянето на писмения отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по молбата „Автотранс`1“ ООД-гр. П., /ЕИК[ЕИК]/, е изразило чрез назначения по делото негов особен процесуален представител от АК-П. становище, че същата е основателна и следвало да бъде уважена, а чрез Ответникът по молбата /и по касация/ П. Л. У. от [населено място] не е ангажирал свое становище по основателността на искането за намаляване наполовина – „поради прекомерност“ - на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключеното касационно производство по чл. 288 ГПК, настоящата молба на касаторката Д. Г. М. от [населено място] с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Настоящето дело е било образувано на 20.ХІ.2019 г. и насрочено в закрито съдебно заседание в производство по чл. 288 ГПК на датата 3 юни 2020 г. През този период с продължителност от 6 месеца и 13 дни делото е било на разположение на страните в канцеларията на ТК на ВКС. В процесния случай възражението за прекомерност /съобразно действителната фактическа и правна сложност на казуса/ на присъденото в тежест на молителката М. адвокатско възнаграждение, се прави post factum: с довод, че след като касационната й жалба не е била допусната за разглеждане, нямало осъществено процесуално представителство пред ВКС и затова адвокатското възнаграждение следвало да е ограничено по размер само до изготвянето на писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационната й жалба. Видно от съдържанието на пълномощното на ответника по касация П. Л. У. от [населено място] е, че с него той е оторизирал адвоката Н. Й.. Б. от САК да го „представлява пред ВКС във връзка с подадената касационна жалба против решение № 247/22.07.2019 г. на Апелативен съд – П.“, като осъществи „пълно процесуално представителство“ пред този съд. Ето защо освен, че процесното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено несвоевременно, то е неоснователно и по същество, тъй като Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвижда намаляване наполовина на адвокатския хонорар, когато дейността на адвоката се е ограничила до изготвянето само на писмен отговор на съответната касационна жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Напротив, видно е от текста на чл. 9, ал. 3 на същата наредба (в актуалната към настоящия случай негова редакция към ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.), че за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК „без процесуално представителство“, минимално дължимото възнаграждение е в размер на ѕ от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лева. В заключение, процесното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло до бъде частично уважено посредством намаляване на присъденото в полза на ответника по касация адвокатско възнаграждение от 1000 лв. – на 750 лв., на само, ако бе заявено преди датата на проведеното закрито съдебно заседание по делото в производството по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата (с вх. № 5118/29.VІ.2020 г.) на касаторката Д. Г. М. от [населено място] за изменение – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 248, АЛ. 1, предл. 2-ро ГПК, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 5 ГПК – на постановеното в касационното производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело определение № 392/8.VІ.2020 г. в частта за разноските посредством намаляване наполовина на дължимия от нея на ответника по касация П. Л. У. изплатен хонорар за един негов адвокат от САК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2753 по описа за 2019 г. в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК