1 Р Е Ш Е Н И Е
№ 50071
[населено място], 05.07.2023 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1163 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ЗД„ЛЕВ ИНС“АД против решение № 142/15.12.2021 г. по в.гр.д. № 428/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено частично решение №252 от 4.08.2021 г.. по гр.д. 2559/2020 г. на ОС-Бургас и като краен резултат касаторът е осъден да заплати на Г. В. К., Н. В. К. и П. С. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В. по 7000лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния дядо Г. С. К., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 14.01.2020 г. до датата на окончателното изплащане на сумата и в частта на разноските.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита, че съществуването на добри и социално активни отношения в бита, без изявени конфликти не обосновава извод за изключителност в отношенията между децата и техния дядо. Всеки от ищците е член на многолюдно собствено семейство и поддържаните връзки със сродника са обичайни. Според касатора не е било доказано особено житейско обстоятелство, по причина на което внуците да са имали особена връзка с дядото. Иска отмяна на въззивното решение в неговата обжалвана част, като се постанови друго за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците по касационната жалба – Г. В. К., Н. В. К. и П. С. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В., в подадения писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба на застрахователя. Навеждат доводи за доказаност на твърдението им, че те са били отглеждани от пострадалия при ПТП техен дядо, заедно с майка им и баба им. Децата са приемали дядото като свой баща. Биологичният им баща /син на дядото на ищците/ е загинал в същото ПТП, но той не е полагал приживе грижи за тях и не ги е признал. Претендира се възнаграждение в полза на процесуалния представител.
С определение № 50235/04.04.2023г. по т.д. № 1163/2022г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно предпоставките, които следва да са налице по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., за проверка съответствието на въззивното решение със задължителна практика на ВС и ВКС - ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и практиката на ВКС: Решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о, Решение № 60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о. и Решение №60131/13.12.2021 г. по т.д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т.о.
Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Въззивният съд е приел, че внуците на починалия при ПТП на 28.02.2017г. Г. С. К. са предявили искове срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за претърпените от смъртта на дядо им страдания в размер на 60 000 лв. за всеки ищец. БАС се позовал на свидетелските показания, за да счете, че е била създадена приживе силна емоционална връзка, доколкото дядото е полагал ежедневни грижи за децата. Бащата на децата се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието им от тяхното раждане и бащинската фигура за тях е била изцяло поета от дядо им. Той им е осигурявал издръжка, живели са в един дом, заедно с майка си и баба си – съпруга на починалия. Съдът е намерил за доказано, че децата са страдали дълбоко поради загубата на дядо си. С оглед възрастта на децата, към датата на деликта – съответно три, шест и осем години, изградената от раждането им до внезапната смърт на техния дядо връзка, съпоставена с краткия им живот, според БАС е достатъчно значима и годна да обоснове правото на обезщетение за претърпените морални увреждания, стоящи в причинна връзка с пътния инцидент, довел до смъртта на дядо им. Създадените отношения на близост като с роден баща и продължителността им до деня на деликта, са били преценени като достатъчни за извод относно формирането на връзки с интензитет, обосноваващ понасянето на страдания от загубата. Определил е обезщетение за всяко дете от 7 000 лв., като е съобразил, че те се възстановяват в подкрепящата среда на своите майка, братя и баба и с голяма вероятност ще преодолеят негативните последици от травмата.
По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
В задължителната практика на ВКС съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о., Решение № 60131/13.12.2021г. по т.д. № 1700/2020г. на ВКС, II т.о. и др., с които е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.
Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение по правния въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС. Изводът на въззивния съд е, че между ищците и дядо им е съществувала силна емоционална връзка, доколкото починалото лице приживе е полагало ежедневни грижи за внуците си и е замествало фигурата на бащата. Показанията на разпитаните свидетели – син и снаха на починалия при ПТП Г. К., респ. брат и снаха на посочения в исковата молба за биологичен баща С. К., че от раждането на всяко дете, те заедно с майка им са живели в дома на дядото и бабата по бащина линия, като бащата не е полагал грижи за тях и не ги е припознал, се разколебават от декларацията на майката В. В. по повод молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, че тя живее сама с трите си деца, а в молба от 12.11.2020г. прави изявление, че след ПТП семейството се подпомага от двама от синовете на Г. К. и съпругата на последния. Освен това въззивният съд не е обсъдил в цялост представените писмени доказателства – удостоверение за раждане на П. С. К., в което като баща е вписано лицето С. Г. К. /син на починалия Г. К./. Не е било съобразено и признанието на ищците, подкрепено и от констативния протокол за ПТП, че посочените от тях като дядо и баща са пътували заедно в катастрофиралия лек автомобил, т.е. не е безспорно доказан фактът на продължително отсъствие и дезинтересиране на бащата от семейството. Поради което настоящата инстанция не може да приеме за категорично установено твърдяното в исковата молба заместване от дядото на бащата на децата. Така обсъдени в своята цялост и поотделно свидетелските показания и писмените доказателства не разкриват проявление на нито един от изведените от ТР критерии за изключителност на съществувалата житейска връзка между ищците и родственика им и за интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства относно последиците от понесената морална травма от ищците се установява, че те изпитват тъга от загубата на родственика, търсят го и плачат при посещение на гроба му. Така посочените емоции не надхвърлят болките и страданията в други подобни житейски ситуации.
В заключение настоящият състав на ВКС намира, че не се доказват препоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък по изключение на лице от разширения кръг съобразно задължителната съдебна практика.
По изложените съображения въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част следва на осн. чл.293, ал.2 ГПК да се отмени и да се постанови друго за отхвърляне на исковете на Г. В. К., Н. В. К. и П. С. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В. срещу касатора.
С оглед изхода от спора следва да се присъдят в полза на касатора разноски за въззивното производство в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство – 450 лв. внесена държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Първо отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №142/15.12.2021 г. по в.гр.д. № 428/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №252 от 4.08.2021 г. по гр.д. 2559/2020 г. на ОС-Бургас е постановено друго за осъждане на ЗД„ЛЕВ ИНС“АД да заплати на Г. В. К., Н. В. К. и П. С. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В. по 7000лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния дядо Г. С. К., заедно със законната лихва за забава върху главниците от датата 14.01.2020 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и в частта на дължимите от ЗД„ЛЕВ ИНС“АД разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. К., ЕГН [ЕГН], Н. В. К., ЕГН [ЕГН] и П. С. К., ЕГН 104829299060, действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В., ЕГН [ЕГН] срещу ЗД„ЛЕВ ИНС“АД за заплащане на сумите от по 7 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния дядо Г. С. К., настъпила на 28.02.2017 г., вследствие на ПТП.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН [ЕГН], Н. В. К., ЕГН [ЕГН] и П. С. К., ЕГН 104829299060, действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. В., ЕГН [ЕГН], да заплатят на ЗД„ЛЕВ ИНС“АД сумата от 1050 лв., представляваща сторените от последното разноски за въззивна и касационна инстанция в обжалваната част, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |