Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 411

гр. София, 16.05. 2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 1438/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. А., намиращ се понастоящем в С. централен затвор, Втора група срещу решение № 50/10.1.2022 г, постановено по в.гр.дело № 2760/21 г на САС, ГО, 7 въззивен състав, с което е потвърдено решение № 165/14.7.21 г по гр.дело № 9764/20 г по описа на СГС, ГО, 1-6 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу КПКОНПИ искове по чл.2а от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 000 щ.д., представляващи приноса му в придобитото от „СВТ и Т“ ЕООД имущество, което е присвоено от съпругата му с помощта на двама магистрати, както и сумата 20 000 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в умишлено създаване на страх от ответника, уронващо достойнството му, пораждащо недоверие в конституционните му права, гарантирани безусловно, които вреди са настъпили и са в пряка причинна връзка с бездействия от страна на КПКОНПИ във връзка с подадени от А. сигнали вх.№ ЦУ 01-С-228/15.6.2018 г и вх.№ С-238/19.6.2018 г, допълнен със сигнал вх.№ 7794/28.6.18 г.Двете инстанции са осъдили ищеща-касатор в настоящото производство да заплати на ответника на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на по 450 лв.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ, представляван от председателя С. Ц., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител ст.юрисконсулт П. А..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна-Прокуратурата на РБ не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че първоначално в периода м.септември-м.ноември 2016 г А. е подал до тогавашния министър-председател Б. Б. жалби срещу министър Е. З., в качеството й на представляващ ВСС срещу двама магистрати и срещу министър Р. Б. в качеството й на министър на вътрешните работи срещу двама офицери от МВР.По жалбите не са предприети действия, тъй като Б., Б. и З. представляват О.-организирана приятелска група.Предвид това ищецът сезирал ответната комисия със следните сигнали : вх.№ ЦУ 01-С-228/15.6.2018 г и вх.№ С-238/19.6.2018 г, допълнен със сигнал вх.№ 7794/28.6.18 г.Във връзка с подадените сигнали са снети обяснения от А., които се намирал в приложената преписка След извършена проверка, ответникът счел, че изложеното в сигналите не съдържа данни за противоравни деяния и осъществени корупционни престъпления от лица, заемащи публична длъжност, поради което работата по сигналите е прекратена с доклад на Директора на дирекция „Противодействие на корупцията“ при КПКОНПИ-специален агент втора степен Д. Д..В хода на производството пред СГС е разпитана бившата съпруга на ищеца-С. К., която е заявила, че изнасяйки се от дома им, А. й е нанесъл тежък побой, както и, че не си спомня с чии средства е построено семейното жилище.Въз основа на гореизложеното въззивният съд е приел, че следното : Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 ЗПКОНПИ, Комисията извършва дейност за противодействие на корупцията, чрез събиране, анализиране и проверка на сведения при и по повод информация за прояви на корупция от страна на лица, заемащи висши публични длъжности.В случая ответникът е изпълнил закона-регистрирал е и е проверил подадените сигнали, като е установил, че същите не са подкрепени от доказателства.В случая ищецът е недоволен от действия на магистрати, полицаи, както и дейстия на бившата си съпруга, но тези действия не могат да се определят като корупционни.Предявеният иск по чл.2а от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като липсва неправомерно бездействие от ответната страна.Липсата на удовлетворяващ ищеца резултат не може да се определи като противоправно бездействие.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.Изложението се свежда до следните твърдения : в делото липсват данни са извършена проверка по сигналите, липсват обяснения от страна на министър-председателя Б. и министрите З. и Б. ; в съдебно заседание свидетелката К.-бивша съпруга на ищеца-касатор не е отговорила на въпроса какъв е произхода на средствата за закупуване на общата им къща и не е представила данъчни декларации за 2011 и 2012 г.Друго, освен цитираното не се съдържа в изложението, независимо, че на касатора е дадена възможност да го уточни и независимо, че изложението, както и касационната жалба са приподписани от адвокат.

Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното :

Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т.д.1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело.Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.Такъв е разглежданият случай.Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос по който да се произнесе ВКС, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.

Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.За да е налице същото като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.Твърдението на касатора, че по делото липсват данни са извършена проверка по сигналите не отговаря на истината, доколкото е приложена преписката и доклада на директора на Дирекция „Противодействие на корупцията“ при ответника.Преценка на проверяващия орган е от кого е необходимо да бъдат снети обяснения и това не води до опорочаване на решението по начин да обоснове очевидната му неправилност.Същото важи и за обстоятелството, че в откритото съдебно заседание свидетелката К.-бивша съпруга на ищеца-касатор не е отговорила на въпроса какъв е произхода на средствата за закупуване на общата им къща и не е представила данъчни декларации за 2011 и 2012 г.Следователно в настоящия случай не е налице нито изброените по-горе пороци на решението, водещи до очевидната му неправилност, пък и липсват конкретни твърдения в тази насока, в това число и относно присъденото юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото се дължи на основание чл.78 ал.8 от процесуалния закон и е съобразено с цената на предявения иск.Действително ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, но не и от задължението за разноски.

С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допуснатато до касационен контрол.

На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/10.1.2022 г, постановено по в.гр.дело № 2760/21 г на САС, ГО, 7 въззивен състав.

ОСЪЖДА П. А. А., намиращ се понастоящем в С. централен затвор, Втора група да заплати на КПКОНПИ, със седалище в [населено място], представлявано от председателя С. Ц. на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.