Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. София, 27 септември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА със секретаря Мира Недева, при участието на прокурора Петя Маринова, , след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 442 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.В. Радиева, в качеството й на защитник на подсъдимия Х. Б., против въззивна присъда № 15/15.04.2022 г., постановена по внохд № 20222100600220/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. В жалбата формално са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Освен изразеното общо несъгласие с постановената осъдителна присъда е посочено, че въззивният съд в противоречие с разпоредбите на чл.302 и чл.311 от НПК е приел, че са изпълнени всички признаци на престъплението от обективна и субективна страна. Според защитника в случая са налице основания за извод, че действията на подсъдимия са осъществени при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, без да са превишени нейните предели, поради което деянието не било общественоопасно, т.е. извършеното не е съставомерно и следва да се отмени второинстанционната присъда, като Б. бъде оправдан по предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 от НК. В допълнението към жалбата и в съдебно заседание подсъдимият Х. Б. и новоупълномощеният защитник адв.Т. Р. поддържат единствено заявеното касационно основание за допуснато нарушение на материалния закон. Те считат, че в случая е налице непосредствено нападение от страна на пострадалия, въпреки че то макар и да не е започнало, но е била създадена реална опасност от увреждане личността на подсъдимия. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител П. Ц. и повереникът му - адв.С. К., редовно призовани, не се явяват. В постъпилите писмени възражения срещу жалбата и допълнението към нея е застъпено становището, че при възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не е налице противоправно нападение от страна на пострадалия, тъй като Ц. само е искал двамата да изяснят отношенията си по повод предходно спречкване между тях, а твърдяното нараняване на крака на подсъдимия не е установено при задържането му. Настояват да се остави в сила обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, като се присъдят направените в касационното производство разноски. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 260125/05.11.2021 г., постановена от Районен съд - Бургас по нохд № 20202120204047/2020 г. подсъдимият Х. С. Б. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурор от Районна прокуратура - Бургас и жалба на частния обвинител П. Ц., чрез повереника му адв. С. К., е образувано внохд № 20222100600202/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. С постановената по делото нова въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменен изцяло първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 15.06.2019 г. в [населено място], е причинил на П. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните костици с деформация на носа, коригирана по оперативен път, довело до затруднено носно дишане – постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител П. Ц. сумата от 2 200 лв. разноски по производството, а по сметка на ОД на МВР - Бургас направените по делото разноски, възлизащи в размер на 157,96 лв., както и 20 лв. в полза на бюджета на съдебната власт. В жалбата въззивният съд формално е упрекнат в неизпълнение на процесуалните изисквания на чл.302 и чл.311 от НПК, без да е изложена каквато и да било конкретика в подкрепа на така заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Въпреки че същото не се поддържа от новоупълномощения защитник, следва да се посочи, че протоколът от проведеното единствено открито заседание от въззивния съд на 15.04.2002 г. е изготвен съобразно процесуалните изисквания на чл. 311 от НПК, подписан е от председателя на съдебния състав и от секретаря. При съмнения относно правилността на извършената процесуална дейност от съда или при констатация за някакво нарушение на процесуалните правила при самото съставяне или относно съдържанието на протокола, касаторът е бил длъжен да реагира своевременно, като поиска поправката му по предвидения в чл. 312 от НПК за това ред. Такова искане не е правено нито от подсъдимия, нито от неговия защитник, изготвил касационната жалба, а и от останалите страни по дело. Прочитът на самия протокол налага извода, че нито подсъдимият, нито упълномощеният му защитник са обективирали искане за продължаване на процеса, а и в хода на съдебните прения и в предоставянето на последна дума на подсъдимия Б. не са посочени нови данни от значение по делото, а след оттеглянето на тайно съвещание за постановяване на присъдата, въззвиният състав сам не е намерил необходимост да реализира правомощията си по чл.302 от НПК, т.е. фактите и обстоятелствата са били достатъчно изяснени, за да се е налагало възобновяване на съдебното следствие. Изложените съображения обосновават извода, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати схематично заявените в жалбата възражения за съществени нарушения на процесуалните правила, въпреки че въззивният съд е достигнал до различни правни изводи в сравнение с първоинстанционния. В този смисъл проверката за правилното приложение на закона е възможна само и единствено в рамките на установената от контролирания състав фактическа обстановка. На тази основа - при отсъствието на процесуални нарушения в процеса на формиране на вътрешното си убеждение въззивната инстанция, за разлика от първонистанционния съд, правилно е приложила материалния закон, като е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му по чл.129, ал.1 от НК обвинение. Обективността изисква да се отбележи, че окръжният съд е изложил точни и ясни съображения, поради които не е намерил, че Б. се е защитавал в състояние на неизбежната отбрана. За разлика от първоинстанционния състав, който е установил първоначално проявена от страна на пострадалия, макар и само „вербална агресия“ към подсъдимия, контролираният съд е достигнал до извода, че подсъдимият пръв е предприел нападение, като е ударил с велосипеда си пострадалия в лявото рамо, следствие на което последният получил констатираната от СМЕ луксация на раменната става, след което му нанесъл – 4-5 удара с юмрук в лицето, като единият е довел до съставомерното счупване на носните костици, затруднено носно дишане, коригирано по оперативен път. В допълнение следва да се посочи, че управляването на велосипеда от страна на пострадалия след подсъдимия, до градинката пред дома на последния, нито е общественоопасно, нито е противоправно, тъй като не би могло да се характеризира като създадена обективна реална опасност за увреждане живота и здравето на Б., а още по-малко като започване на самото увреждане. В случая няма неизбежна отбрана, тъй като подсъдимият неоснователно се е опасявал, че ще бъде нападнат и пръв е атакувал пострадалия, т.е. липсва противоправно нападение. По изложените съображения искането за оправдаването на подсъдимия на основание чл.12, ал.1 от НК не почива на възприетите от въззивния съд факти, не е съобразено с теорията на института на неизбежната отбрана и установената в Постановление №12/1973 г. на Пленума на ВС съдебна практика. В касационната жалба отсъстват съображения за наличието на явна несправедливост на наложеното, при условията на чл.54 от НК, наказание от шест месеца лишаване от свобода, с прилагане на института на условното осъждане, поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения касационният състав счита, че жалбата е неоснователна и направеното в нея искане за оправдаване на подсъдимия не може да се удовлетвори. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 15/15.04.2022 г., постановена по внохд № 20222100600220/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. ОСЪЖДА подсъдимия Х. С. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. С. Ц. сумата от 600 /шестстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: