Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 04 юни 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 505/2012год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. М. С. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 176 от 7.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 547/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд. В искането и в съдебно заседание се релевират основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено като наказанието и присъдените обезщетения в полза на пострадалите бъдат намалени по размер. С писмени отговори по искането гражданските ищци и частни обвинители Т. В. В. и Й. Г. В. изразяват становище, че не са налице основания за възобновяване производството по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 35 от 7.03.2011 год. постановена по НОХ дело № 273/2010 год. Пещерският районен съд е признал подсъдимия А. М. С. за виновен в това, че на 28.06.2009 год. в село Р., общ. Бр. умишлено причинил на Т. В. В. от същото село комплексна средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около 35-40 дни и изпадане в пълно безсъзнание, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1, чл. 54 и чл. 2 ал.2 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място умишлено причинил на Г. Й. В. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1, чл. 54 ал.1 и чл. 2 ал.2 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Т. В. В. сумата 4000лв обезщетение за неимуществени вреди, а на Г. Й. В. сумите 2000лв обезщетение за неимуществени вреди и 1630лв обезщетение за имущесвени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от деня на увреждането до окончателното изплащане, като гражданските искове за неимуществени вреди за разликата до пълните им размери е отхвърлил. С въззивно решение № 176 от 7.10.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 547/2011 год. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срока по чл. 421 НПК от легитимна страна и съдебният акт подлежи на поверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че двете съдебни инстанции са нарушили основни принципи на наказателния процес, като не са осигурили равни условия за състезателност на страните, проявили са процесуално бездействие и не са събрали всички необходими доказатателства за изясняване на важни обстоятелства, включени в предмета на доказаване, които биха могли да изключат или смекчат наказателната му отговорност, събраните доказателства не са анализирали в тяхната логическа връзка и без основание са кредитирали една част от тях. С тези съображения по същество се релевира оплакване за допуснато нарушение по чл. 303 НПК, довело до осъждането му по обвиненията без да са доказани авторството на деянието, наличието на виновно поведение и характера на телесните повреди. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно. Делото е разгледано повторно от Пещерския районен съд, след като постановената осъдителна присъда е била отменена по реда на въззивното обжалване. В няколко съдебни засеания и като е осигурил равни условия за състезателност на страните, съдът е събрал всички относими и допустими доказателства. Свидетелите, посочени в подкрепа на обвинението и допълнително поисканите от подсъдимия при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция в подкрепа на възраженията му против правилността на присъдата, е разпитал с еднаква задълбоченост. Констатирал е противоречието между обясненията на подсъдимия и показанията на част от свидетели, както и това между показанията да свидетелите, дадени при разпита в съдебното следствие и тези, които са дали при първото разглеждане на делото и по предвидения в процесуалния закон ред е положил усилия да изясни на какво се дължи. По реда на чл. 143 НПК е поставил в очни ставки подсъдимия и свидетелите, а по реда на чл. 281 ал.1гт.1 НПК е е прочел показанията на свидетелите, дадени при първото разглеждане на делото. След събирането на посочените от страните доказателства, служебно не е констатирал необходимост от допълнително попълване на делото с други доказателства и не е имал основания да упражнява правомощието си по чл. 107 ал.2 НПК. Неоснователен е довода, че по делото са останали неизяснени важни обстоятелства, като първата инстанция не е назначила съдебно психиатрична експертиза за установяване състоянието му по време на извършване на деянията, имащо значение за точната им правна квалификация, както и такава за изясняване характера на телесните повреди, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. По същество с първия довод решаващите съдилища се упрекват за допуснато нарушение по чл. 144 ал.2 т.4 НПК, изразяващо се в това, че не са назначили вещи лица притежаващи специални знания за установяване способността му правилно за възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях при емоционалното състояние, в което се е намирал. Такава експертиза е задължителна само когато съществуват някакви обективни данни, че подсъдимият не е могъл правилно да се ориентира в обстановката, при която е действал, а такива не са събрани. Не е достатъчно твърдението му, че бил уплашен от заобиколилите го агресивни и пияни приятели и близки на пострадалите, че се почувствал застрашен и единствената възможност за него била да нанесе ударите за да напусне заведението, а наличието на обективни данни, при които по експертен път да се установи наличието на медицински критерии, позволяващи изключването или смекчаването на наказателната отговорност. Неоснователен е и довода, че в резултат на извършената от съдилищата процесуална дейност за останали неизяснени въпросите за характера на телесните повреди и механизма на причиняването им. Още в досъдебното производство е назначена съдебно месидицинска експертиза, която е представила две писмени заключения. Вещото лице д-р Т. Х. е изслушана в съдебното следствие. Подсъдимият е възразил по правилността на експертното заключение и е поискал назначаването на повторна експертиза. Такава е назначена, като в нейния състав са включени освен първото вещо лице и специалист по дентална медицина от катедра по лицево-челюстна хирургия и втори съдебен лекар. На вещите лица са предоставени и са се запознали с всички събрани доказателствени материали и са изготвили писмено заключение, в което са изпълнили поставената им задача като са отговорили на всички въпроси. Това заключение, включително и в частта, с която са дали експертно мнение, че в резултат на удара и падането пострадалият В. е изпаднал в пълно безсъзнание, което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота, е изслушано без възражение от страните в съдебното следствие, като защитникът на подсъдимия изрично е декларирал, че е пълно и изчерпателно. Пред въззивната инстанция не е поискано допълнително изясняване характера на телесните повреди, а съдът служебно не е констатирал, че този въпрос е останал недостатъчно изяснен и се налага служебно да събере доказателства в този смисъл. При това развитие на процеса неоснователно се поддържа, че съдилищата безкритично са възприели експертното заключение и делото е останало неизяснено относно пряката причинна връзка между нанесените удари и приетите за доказани телесни увреждания. Събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали първоинстанционният съд е оценил поотделно и в тяхната логическа връзка, при съблюдаване на задължението си по чл. 305 ал.3 из.2 НПК, без да игнорира който и да било от тях. На стр. 7-13 от мотивите не е приповторил показанията на свидетелите, какъвто довод се поддържа от осъдения, а много внимателно и задълбочено е анализирал всички съобщени от тях факти. Вътрешното му убеждение да кредитира свидетелските показания на тази част от свидетелите, която установява нанасянето на ударите и резултата от тях не е произволно. Изводът, че те са последователни и взаимно се допълват, за разлика от показанията на другата група свидетели, установяващи противоречиви факти е направен при точната им оценка. Въззивната инстанция е сезирана с жалба на подсъдимия, в която бланкетно се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила Тя е допълнена в съдебно заседание с доводи за нарушения при оценката на доказателствата, като е поискано да бъдат оценени съобразно направеното от защитата искане и от там да се приемат различни фактически и правни изводи. Въззивният състав е упражнил правомощията си по чл. 314 НПК, като е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, включително и в нейната гражданска част. Не е констатирал логически грешки и извращаване на съдържащата се в доказателствените източници информация, поради което не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че пострадалият Т. В. без да е провокиран, му ударил шамар, което наложило да стане и да го блъсне, а събитията последвали след няколко часа този първоначален конфликт били извършени в състояние на неизбежна отбрана, при опита му да напусне заведението. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които ги отхвърля като неоснователни, в това число и за точната правна квалификация. Подходът на осъдения за изразяване на несъгласие с оценката на доказателствата противоречи на задължителните разпоредби на процесуалния закон, от които съдилищата се ръководят при формиране на вътрешното си убеждение. Решаващият съд е суверенен при преценката си за достоверността на даден доказателствен източник, като контролиращата инстанция може да направи различна преценка и други правни изводи само ако са нарушени правилата за формиране на волята му. Въззивният състав без основание е упрекнат, че формално е изброил разпитаните в първата инстанция свидетели и е преписал експертното заключение, без подробно да ги анализира. Той е инстанция по същество, но когато потвърждава присъдата не е длъжен подробно да анализира и оценява всеки един от доказателствените източници, а да посочи защо възприема като правилни оценката им и направените от тях изводи, по какъвто начин е изготвено въззивното решение. При възприетите от съдилищата фактически констатации са направени правилни правни изводи, че подсъдимият е причинил на двамата пострадали увреждания, имащи характер на средни телесни повреди и са приложили точно материалният закон с осъждането му. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението умишлено причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Мотивирано са отхвърлени доводите/стр.16 от мотивите към присъдата/, че е действал в състояние на афект или при неизбежна отбрана. Сам не твърди, че поведението на пострадалия В. часове преди срещата им при изхода на заведението, когато го ударил и съборил на земята е довело до изпадането му в емоционално състояние на физиологичен афект, при което съзнанието му е завладяно от емоциите до степен, лишаваща го от възможността да осмисли трезво действията си. Това състояние е кратковременно и не може да се приеме, че е продължило през цялото време вежду двата инцидента. След като с помощта на посетители в заведението той е бил преустановен, продължил да седи в заведението, като част от лицата, които били на масата с него дори не разбрали за промяна в поведенията и действията му. За квалифицирането не едно деяние като извършено в условията на неизбежна отбрана по чл. 12 ал.1 НК или при превишаване на нейните предели по чл. 12 ал.4 НК, когато се дължи на уплаха или смущение е необходимо деянието да е осъществено в момент на непосредствено и противоправно нападение, а такова в конкретния случай не е налице. Когато подсъдимият преминавал покрай масата на пострадалия последният се изправил и го попитал защо преди това го е ударил. Това негово поведение не е противоправно и не може да се преценява като нападение по смисъла на закона, което да налага съответно противодействие, чрез нанасянето на ударите, довели до причиняването на двете телесни повреди. Липсва противоправност и в действията и поведението на пострадалия В., който е получил удара с юмрук в областта на устата само защото изразил неодобрение от предходното поведение на подсъдимия. Не е нарушен материалният закон и в частта, с която съдилищата са се произнесли по гражданската отговорност на подсъдимия, поради което е неоснователно искането за намаляване на присъдените обезщетения. То не е мотивирано с конкретни съображения и липсват основания за изменяване на присъдата в поискания от осъдения смисъл. Съставомерните телесни повреди на двамата пострадали са довели до изживяването на болки и страдания, които представляват за тях неимуществени вреди. Гражданските искове са своевременно предявени и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес. При отмерване размерите на обезщетенията не е нарушен принципът за страведливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Конкретни доводи за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал 5 НПК, които да подкрепят направеното искане за намаляване на наказанието от осъдения не се развиват. Проверката за справедливостта му следва да се извърши основно за наличието на основания, за които съдът следи служебно. По делото липсват основания за служебна намеса. Двете наказания са индивидуализирани в рамките на закона, като е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, отчетена е промяната в материалния закон и е приложен по-благоприятния за дееца. Не е нарушен материалният закон и в частта, с която е определено за изтърпяване общото наказание в размер на по-тежкото от двете, както и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлово в сила въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения А. М. С. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 547/2011 год. и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 176 от 7.10.2011 год., с което е потвърдена присъда № 35 от 7.03.2011 год. по НОХ дело № 273/2010 год. на Пещерския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: