Р Е Ш Е Н И Е
№119
С о ф и я ,30 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а р т 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 37/2015 година.
Производство по Глава двадесет и трета от НПК.
Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура и жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци В. Л. Б. и Й. Г. Б. от [населено място], област Б. адв.Д.С. от АК-Б. срещу присъда № 31 от 24.06.2014 г., постановена по ВНОХД № 528/2012 г. на Софийския апелативен съд, която се обжалва с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест и жалбата на частното обвинение и моли да бъдат уважени по изложените в същите съображения.
Частните обвинители и граждански ищци В. и Й. Бърдарови, чрез повереника си адв.Д.С. от АК-Б. молят да бъдат уважени жалбата им и протеста на прокурора от С..
Подсъдимият В. И. Д., лично и чрез защитника си адв.Д.Х. от АК-Б. оспорват протеста и жалбата и молят да бъдат оставени без уважение, а обжалваната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
По обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Благоевград и образуваното въз основа на същия НОХД № 510/2008 г. е била постановена присъда № 130 от 09.06.2009 г., с която подсъдимият В. И. Д. от П. е бил признат за виновен в това, че на 24.08.2007 г. в П., поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, на 25.08.2007 г. причинил смъртта на Л. Й. Б. от [населено място], област Б. - престъпление по чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 (вместо т.2), б.”б” от НК му е било наложено наказание пробация с ангажиране на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, по т.2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и по т.5 – поправителен труд за срок от 6 месеца при 10% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата, като е признат за невинен и оправдан по част от обвинението му за допуснати в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат нарушения на правила за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
Уважен е бил предявеният от пострадалите В. и Й. Бърдарови от [населено място], област Б. против подс.Д. и гражданския ответник „С.-ком”-Е. със седалище и адрес на управление в П., граждански иск, като същите (за дружеството в лицето на едноличния собственик на капитала му и негов управител В. Л. П. от П.) са осъдени солидарно да им заплатят „сумата от 50 000 лв, представляваща неимуществени вреди в резултат на престъплението”, ведно със законната лихва от 24.08.2007 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен. Присъдена е била в тяхна тежест и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2000 лв.
Присъдени са били в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски в размер на 1 486 лв.
Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура – Благоевград в оправдателната й част досежно едно от инкриминираните нарушения на правилата за безопасност и хигиена на труда и противопожарната охрана по обвинението на подс.Д. ( на чл.9, ал.1 и 2, т.3 и чл.20, ал.1 от Наредба № 3/96 г.), относно извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Л.Б. и заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с приложението на чл.55 от НК, но като е отправено само искане за изменяне на присъдата с увеличаване на наложеното наказание. В допълнението към протеста са били наведени доводи в подкрепа на заявените оплаквания, но като вече се претендира и за осъждане на подсъдимия за нарушения на специалните правила, за които е бил неправилно оправдан и му се наложи наказание лишаване от свобода с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подс.Д. адв.Д.Х. от АК-Б. в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й част с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна за цялото предявено му обвинение присъда с отхвърляне на предявения иск изцяло или връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.
Въззивни жалби са били подадени и от поверениците на частните обвинители и граждански ищци адв.А.Р. от АК-Б. и на гражданския ответник „С.-ком”-Е.-П. адв.Сп.В. от АК-Б., срещу наказателно-оправдателната и гражданско-отхвърлителната част на присъдата и заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, съответно срещу гражданско-осъдителната й част с доводи за необосноваността и незаконосъобразността й и с разнопосочни искания за постановяване на нова осъдителна по пълния обем на предявеното обвинение присъда, което да доведе до налагане на наказание лишаване от свобода с ефективното му изтърпяване, както и да бъде увеличен размерът на присъденото на ищците обезщетение до предявения с иска им размер общо за 140 000 лв, а от ответника – за отхвърляне на иска изцяло като неоснователен.
В протеклото въззивно производство по ВНОХД № 672/2009 г. пред Софийския апелативен съд с решение № 478 от 01.12.2009 г. присъдата е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
След връщане на делото на първата инстанция, с разпореждане № 7 от 06.01.2010 г. на съдията-докладчик съдебното производство по новообразуваното НОХД № 496/2009 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е било прекратено заради отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, ограничило правото на защита на обвиняемия и делото е било върнато на прокурора за ново разглеждане за отстраняване на нарушението.
При повторното внасяне на обвинителен акт е било образувано НОХД № 55/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, по което с присъда № 14 от 24.01.2011 г. подс.Д. отново е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. По част от обвинението за допуснато нарушение на специално правило относно безопасността и хигиената на труда (отново по чл.9, ал.1 и 2, т.3 и § 4 от ДР на Наредба № 3/96 г.) подс.Д. е бил признат за невинен и оправдан.
Подс.Д. и „С.-ком”-Е.-П. са били осъдени солидарно да заплатят на ищците В. и Й. Бърдарови сумите от по 50 000 лв на всеки един от тях за репариране на причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалата им част до пълните предявени размери са били отхвърлени като неоснователни. Присъдена е била в тежест на осъдените дължимата се държавна такса от 4 000 лв.
Направените по делото разноски в размер на 1 742 лв са били присъдени в тежест на подс.Д..
Тази втора първоинстанционна осъдителна присъда е била обжалвана от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв.Д.С. в оправдателната и гражданско-отхвърлителните й части с доводи за незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за изменянето й с признаване на подсъдимия за виновен по пълния обем на предявеното му обвинение, за увеличаване на размера на наложеното му наказание до предвидения в закона максимум на предвиденото наказание лишаване от свобода, което да не позволи приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и за увеличаване на размерите на присъдените на ищците обезщетения до пълния размер на исковете им.
Бланковата жалба на повереника на гражданския ответник адв.В. е била насочена срещу гражданско-осъдителната част на присъдата, без каквито и да е доводи за неправилността й с молба в тази й част тя да бъде отменена и предявените граждански искове бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Недоволен от тази присъда е останал и подсъдимият, който чрез защитника си адв.Д.Х. я е обжалвал в осъдителните й части с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и със съображения, развити в допълнението към въззивната жалба, за пропуски в обвинителния акт с претенцията за отмяната й и връщане на делото на прокурора, за необоснованост при анализа на доказателствените материали, което било довело до неправилни фактически и противоречиви правни изводи и до несправедливото му осъждане с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова изцяло оправдателна по предявеното му обвинение присъда и за отхвърляне на предявените срещу него и гражданския ответник граждански искове от пострадалите Бърдарови, алтернативно, за нейното изменяне с преминаване на основание чл.55 от НК към друго по-леко по вид наказание и намаляване до минимум на размерите на присъдените на ищците обезщетения.
С решение № 224 от 11.07.2011 г. по ВНОХД № 385/2011 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата в „наказателно-осъдителната й част”, като я е отменил в „гражданско-осъдителната част” и е върнал делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на окръжния съд.
Въззивното решение е било проверено от ВКС по касационни жалби от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв.Д.С. и от защитника на подсъдимия адв.Д.Х., като с решението си № 537 от 18.01.2012 г. по н.д.№ 2686/2011 г. - ІІ н.о. го е отменил изцяло и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по правилното извеждане на фактите и по приложимото материално право.
Третото поред разглеждане на делото от Софийския апелативен съд е протекло след провеждане на съдебно следствие с допълнителен разпит на свидетели и изслушване на тройна комплексна техническа експертиза, като с решение № 451 от 07.12.2012 г. по ВНОХД № 60/2012 г. въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 55/2010 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и е върнал делото за новото му разглеждане от друг законен състав на съда, с указания по установяване на правно релевантните факти и по приложението на материалното право.
Поредното, трето (по същество) първоинстанционно производство по НОХД № 528/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград е приключило с постановяване на присъда № 1798 от 13.05.2013 г., с която подс.Д. е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като е оправдан отново за нарушение на специалното правило (по чл.9, ал.1 и 2, т.3 и § 4 от ДЗР на Наредба № 3/96 г.) относно инструктажа на работниците по безопасност на труда.
Подс.Д. и гражданският ответник „С.-ком”-Е.-П. са осъдени солидарно да заплатят на всеки от ищците сумите от 50 000 лв, като обезщетения за причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на смъртта на сина им Л.Б. до окончателното им изплащане, а исковете до пълния им размер са отхвърлени като неоснователни. В тяхна тежест е присъдена дължимата се държавна такса от 4 000 лв, а подс.Д. е осъден да заплати и направените по водене на делото разноски в размер на 2 557,20 лв.
Тази осъдителна присъда е обжалвана с аналогични като в предишните въззивни жалби оплаквания от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв.Д.С., от повереника на гражданския ответник адв.Сп.В. и от защитника на подсъдимия адв.Д.Х. с разнопосочните им искания за оправдаване на подсъдимия изцяло по предявеното му обвинение и отхвърляне на предявените срещу него и гражданския ответник искове или осъждането му и за посоченото специално правило и завишаване на наказанието му с постановяване на реалното му изтърпяване, както и уважаване на исковете в пълния им размер.
След проведено ново съдебно следствие и назначаване и изслушване на съдебно-техническа експертиза новият съдебен състав на Софийския апелативен съд с присъда № 31 от 24.06.2014 г. по ВНОХД № 724/2013 г. е признал подс.В. И. Д. от П. за невинен да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от НК и го е оправдал изцяло по това му обвинение, включително като е потвърдил първоинстанционната присъда в оправдателната й част.
Предявените от родителите на починалия Л. Б. В. Б. и Й. Б. граждански искове против подс.Д. и гражданския ответник „С.-ком”-Е.-П., с променено наименование на „С.”-Е. и със седалище и адрес на управление в С., са отхвърлени изцяло като неоснователни.
Постановено е направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
С касационния протест и допълнението към него се релевират оплаквания за неправилен доказателствен анализ и неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд и наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се претендира за отмяна на оправдателната въззивна присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В същата насока са наведени доводи в касационната жалба и допълнението към нея от повереника на частните обвинители и граждански ищци също с искане за ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд.
В писмено възражение защитникът на подс.Д. адв.Х. оспорва основателността на протеста и жалбата на повереника на противната страна и моли те да бъдат оставени без уважение, а въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема протеста и жалбата за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на протест/жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими.
Разгледани по същество, протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Доколкото заявените в протеста и жалбата на повереника на частните обвинители касационни основания и развитите в тяхна подкрепа доводи са еднопосочни, те следва да бъдат разгледани заедно.
Според прокурора, „иманентна” на товаренето на произведената в дружеството „С.-К.”-Е. (сега „С.”-Е.) продукция била дейността по укрепването й към транспортното средство, с което тя, като товар, следвало да се придвижи до потребителя й и като дейност, представляваща източник на повишена опасност, обвързвала с определени задължения по безопасността и хигиената на труда подс.Д. като „управител” на дружеството, които той не изпълнил спрямо постъпващия като шофьор Л.Б. в свързаната с едноличното дружество транспортна фирма с наименование „И.-трейд-В. П.”на същия собственик В. Л. П. като едноличен търговец, вследствие на което Л.Б. бил поразен от електрически ток в района на предприятието, при изпълнение на възложена му от подсъдимия работа, макар и без формално сключен трудов договор с представляващия дружеството. Били събрани достатъчно доказателства, които въззивният съд бил пренебрегнал, но обсъждането на които при ново разглеждане на делото следвало да доведе до потвърждаване на постановената от окръжния съд осъдителна присъда, на което се настоява в протеста.
В същата насока са и съображенията, развити в допълнението към касационната жалба, и на повереника на частните обвинители и граждански ищци, навеждайки и доводи в подкрепа на основателността на исковите им претенции, освен осъждането на подс.Д. като виновен за причиняване на смъртта на сина им. Според тези жалбоподатели, незаконосъобразно били разрешени поставените в първото отменително решение на ВКС - ІІ н.о. съществени за правилното приложение на материалния закон въпроси относно : представлява ли укрепването (а не „доукрепването”) на товара към ремаркето на камиона част от товаро-разтоварната дейност, за чието безопасно извършване определени задължения имал подс.Д. в качеството му на „организатор производствено планиране и координиране” в едноличното дружество (т.2, л.308 от ДП, а не като „управител”, както неправилно е посочил в допълнението към протеста си прокурорът); е ли тази дейност правно-регламентирана и източник на повишена опасност; подс.Д. ли е фактическият възложител на работата за превоз на товари, в случая, на готова за реализация продукция от предмета на дейност на дружеството, на починалия Л.Б. като шофьор на тежкотоварния автомобил, който неправилно бил паркиран под въздушния електропровод 20 кV; като такъв носи ли подсъдимият отговорност за провеждането на начален инструктаж на Л.Б. съобразно правилата на Наредба № 3/96 г. и какво е значението на възлагането на това задължение на друго лице от щата на фирмата на едноличния търговец В.П., но спрямо лицата в трудово правоотношение с тази фирма; има ли допуснати нарушения на правила за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана от страна на подс.Д. в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат за Л.Б..
В самото начало следва да се посочи, че въззивният съд е дал някои неправилни отговори на част от поставените в предишното решение на касационната инстанция въпроси, което обаче не влияе на верния му краен извод за разрешаване на настоящия казус.
Съставът на престъплението по чл.123, ал.1 от НК е за непредпазливо причиняване смъртта на другиго, вследствие незнание или немарливо изпълнение (осъществяване, извършване) на занятие или правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В случая пострадалият Л.Б. е следвало да извърши превоз на стока, което е дейност по транспорта й, при който тя е следвало да бъде надлежно укрепена и което е негово (като водач на МПС) задължение, свързано и със спазване на определени правила по безопасността и хигиената на труда, за които е следвало да бъде инструктиран. Спорното в случая е дали то е било само негово и/или задължение на подс.Д. в посоченото му качество и съответната му длъжностна характеристика или на друго лице. А това изисква, относимо към формата на вина на дееца, разписани правила или утвърдени в практиката методи, начини и средства за нейното осъществяване, с които той (подсъдимият) не се е съобразил (но е могъл и е бил длъжен да знае и съобрази) или които е пренебрегнал (считайки налични други фактори, които ще препятстват настъпването на вредни последици). Пита се, дали е достатъчно за ангажиране както на наказателната, така и на гражданската отговорност на подс.Д. и на търговското дружество „фактическото възлагане” на превоза на стоката на Л.Б., произведена и натоварена в управляваната от първия производствена база, при чието „укрепване” на възложения му за управление камион последният се е самоувредил.
Безспорно е, че починалият Л.Б. не е имал сключен трудов договор с която и да е от фирмите, известни в П. като такива на св.В.П., като шофьор на камион, с оглед създадената от последния (в качеството му управител на Е.-то и като ЕТ) организация на стопанската дейност – производството на арматура, метални мрежи и носачи от едноличното дружество, а доставката на суровините и на готовата продукция от и до клиентите на дружеството само от фирмата му като ЕТ. Установено е, че за производството на изделията и натоварването им на камионите, било в производственото хале или на откритата площадка за складиране на готовата продукция, отговаряли както св.Д.Б., така и подс.В.Д. като нейн началник. Последният определял и кога, в какво количество и с колко МПС съответната поръчка следва да се достави от и до клиентите им в страната или в чужбина, за което бил известяван св.Ил.Б.. Той бил назначен във фирмата на ЕТ св.В.П. „И. Т.-В.П.” като шофьор, като му били възложени и функции по инструктиране на останалите шофьори в тази фирма за спазване на правилата за безопасността и хигиената на труда. Не се спори, че в периода от 19.08 до 24.08.2007 г. Л.Б. осъществил четири курса за доставка на суровини и на готова продукция за и от дружеството от и до Гърция с процесния тежкотоварен камион и че при осъществяването им не бил инструктиран от когото и да било за правилата за БХТПО както на територията на производственото предприятие на Е.-то, така и при осъществяване на транспортната дейност във връзка със съответните доставки на суровини и готова продукция на същото. Те обаче били извършени въз основа на разпорежданията на подс.Д., с когото Л.Б. се свързал по съвет на св.И.З. и от когото, заедно със св.Б. и св.Б., на 24.08.2007 г. бил посетен първо дома му в [населено място], а после се осъществила срещата им на бензиностанцията на „Е.” в П., във връзка с предстоящ курс на 27.08.2007 г. до Б. с поредната доставка на продукция на дружеството. На тази дата следвало да се оформи и назначаването му за шофьор във фирмата на ЕТ В.П. „И.-трейд-В.П.”.
Въззивният съд с основание е отказал да кредитира показанията на св.Б. относно четирите курса те да са били осъществени съвместно с шофьора св.Л.М. и че бил предупредил пострадалия Л.Б. на 25.08.2007 г. да не ходи „в предприятието”, тъй като било „безсмислено”. От друга страна, категорично е установено, че самото натоварване на продукцията на камионите е ставало в производственото хале или на откритата складова площадка с кранове и от работници на дружеството в присъствието на шофьора на камиона, който следвало да го изкара от халето или склада и укрепи на определената за това площадка (плац) на територията на предприятието, като за инструктирането на работещите в него и за осъществяване на контрол за спазването на съответните правила за БХТПО изрично бил натоварен от управителя В.П. подс.Д. както по длъжностна характеристика, оттам и по силата на чл.14, ал.1 и 2 и чл.16, ал.2, т.7 и 8 от ЗЗБУТ.
Или, свързаността на двете фирми на св.В.П. е била не просто в единните офиси, счетоводства, в начина на осъществяване на стопанската им дейност, а че тя (дейността им) „технологично” е налагала пребиваването на шофьорите на камионите (по щат във фирмата му като ЕТ) на територията на предприятието на Е.-то и укрепването на товарите именно на тази територия. В тази връзка съдът е изяснил, че на 25.08.2007 г. по време на злополуката с Л.Б., предоставеният му и при предишните четири курса камион е бил паркиран на неосъществен по регулационния план път, но който бил обезпечен против набези на крадци с метални врати и охрана, на 2-3 метра от оградата около територията на производственото предприятие и над който път минавал опасният електропровод. Не на последно място, от значение за отговора на въпроса за фактическия възложител на работата на Л.Б. са и последващите деянието действия както по заплащане на труда му на неговите родители (по инициатива на св.Б. и подс.Д.), така и по изготвяне на уведомления за настъпила трудова злополука до съответния държавен орган, но които не са довели до целения резултат – те са били подадени двукратно от името на „С. К.”-Е. с разликата, че в едното е посочено наличие на трудово правоотношение с него от 19.08.2007 г. (когато е първият възложен му курс), а в другото – че такова липсва (съответно осигуряване за възможните рискове), заради което злополуката с него не е приета за „трудова”.
Относно възлагането на работата без трудов договор на Л.Б. съдът неправилно е приел, че към това подс.Д. няма отношение, включително с ръководни спрямо него функции, тъй като шофьорите на камионите били назначавани на щат във фирмата на св.В.П. като ЕТ и следвало да бъдат инструктирани за правилата по БХТПО от св.Б.. В случая Л.Б. не е бил в трудовоправни отношения нито с едноличното дружество, нито с фирмата на В.П. като ЕТ. Прието е, че не друг, а св.Б. е тази, която на 25.08.2007 г. му се обадила да подготви предоставения му камион за път, макар и с уговорката от нейна страна, да си закупи хладилник и го монтира в него. Именно в качеството му на шофьор по снабдяване със суровини и извозване на готова продукция на предприятието на дружеството Л.Б. е пребивавал и извършвал необходимите действия, във връзка с предстоящия им транспорт. Т.е., независимо дали Л.Б. ще се приеме за „вътрешен” – работник на Е.-то, или за „външен” като такъв във фирмата на св.В.П. като ЕТ, при функционалната свързаност на двете фирми в стопанската им дейност, налагаща периодичното му пребиваване на тази територия, то той е следвало да бъде инструктиран за безопасното осъществяване на дейността му като шофьор – къде и как да товари или разтоварва товара на и от камиона, кога и къде да укрепва товара, как и къде да го паркира при изчакване изготвянето на превозните документи. Това е следвало да бъде част от инструктажа по БХТПО във връзка с осъществяваната от фирмата „И. Т. – В.П.” транспортна дейност, което е било задължение на св.Б..
Неправилно апелативният съд е отрекъл дейността по укрепване на товара от шофьора да е правно регламентирана дейност, съответно и източник на повишена опасност, като е изключил от доказателствените средства двете технически експертизи (на вещите лица П. и Чамев) като недопустими, тъй като коментирали правни въпроси от компетентността на съда.
Безспорно е, че товаро-разтоварната дейност е правно-регламентирана и представлява източник на повишена опасност. Такава е и дейността по транспортиране на товари било като част от дадена производствена дейност или по пътищата, като според нарушените правила отговорността за причинен съставомерен резултат се следва съответно по чл.123, респ.чл.134 или по чл.342 и сл. от НК. Това се установява и от съжденията на апелативния съд във връзка с нормите на чл.127 и чл.183 от ЗДвП и Наредба № 12/2004 г. за осигуряване на ЗБУТ при работа с автомобили относно укрепването на товарите като задължение на водачите на МПС. Укрепването на товар под електропровод, включително при осъществяване на превоза му, безспорно е опасно и оттам забранено, което всеки шофьор следва да знае като защитил съответната категория професионалист, но за което е следвало да бъде инструктиран, в случая от св.Б.. По принцип законовата или подзаконовата, включително вътрешно-ведомствената подробна „кодификация” на отделни елементи (действия или бездействия) от дейността, представляваща източник на повишена опасност понякога е невъзможна, доколкото е многообразно нейното осъществяване във всеки конкретен случай. Затова и в повечето случаи регламентацията е по-обща, а и Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) изисква от всеки работодател да направи оценка на риска съобразно конкретните условия на осъществяване на такава правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и да приеме съответни правила за безопасното й осъществяване, както и да се посочат опасностите при дейностите с висок производствен риск. В тази насока апелативният съд с основание сериозно е упрекнал работодателя В.П., посочвайки конкретни негови нарушения на нормативните актове (на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, на чл.7 и чл.9, ал.2, т.3 от Наредба № 3/1996 г., на чл.63, ал.2 от КТ), като некоректно е коментирал издадената от него като управител на Е.-то заповед № 11 от 22.05.2007 г., приобщена по ВНОХД № 60/2012 г. от предишния състав на САС.
С изменението на чл.14, ал.1 и чл.16, ал.1, т.7 и 8 от ЗЗБУТ (ЗИДЗЗБУТ, ДВ бр.40/2007 г. от 18.05.2007 г.), задължението за инструктиране по правилата за БХТПО вече следва да обхваща не само всички наети работници и служители (наименовани в закона като „работещи”) в предприятието, но и „всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места” (съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗБУТ, законът се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност). Както се посочи по-горе, шофьорът Л.Б. съвсем не случайно се е намирал в близост до територията на производственото предприятие, макар и на нетрадиционно място за паркиране. Всички тези обстоятелства имат своето съществено значение за извеждане на правото относно наличие или не на нарушени норми и причинната им връзка с настъпилия вредоносен резултат за Л.Б.. Т.е. дали ако последният бе инструктиран къде, на какво разстояние следва да изтегли камиона след натоварването му с готова продукция, с каква скорост, за да не се размести товара и го укрепи, би нарушил или самоволно е нарушил това изискване или би преместил камиона на определеното безопасно място, вместо да предприеме укрепване на товара под електропровода и се самонарани, още повече, при недопустимо използване на метално въже.
В тази връзка, незаконосъобразно съдът е изключил от доказателствената съвкупност двете технически експертизи по БХТПО на експертите П. и Чамев. Тяхното значение е за изясняване дали конкретните обстоятелства по осъществяване на трудовата дейност, възложена на Л.Б., сочат на повишен риск от увреждане на здравето на работниците и служителите (по оценка на риска), дали те правилно са били оценени от работодателя и са залегнали в конкретни правила за безопасно осъществяване на дейността и оттам с какви норми – нормативни или вътрешно-ведомствени (за съответното предприятие, работно място, за съответното работно оборудване) това е обезпечено и дали тези правила са били сведени или не до знанието на всички „работещи” и пребиваващи в близост до работните помещения, площадки или места лица. А за това са необходими специални знания, за да може съдът въз основа на дължимото се поведение да прецени нарушени ли са съответните правила, виновно ли и дали вредните последици са в пряка причинна връзка с допуснатите нарушения. В конкретния случай обаче тези експертизи не са достатъчни за обосноваване такива нарушения от поведението на подс.Д. и правилно е отречена неговата вина за нарушаване на описаните в обвинението норми.
Именно положителната оценка на работата на Л.Б. при осъществяване на тези 4 курса и желанието на подс.Д. и св.Б. да работят с него е дало основание Л.Б. на 25.08.2007 г. да бъде допуснат на територията на предприятието не просто като случайно озовал се там субект, а като лице, чиито трудови функции ще бъдат закрепени с трудов договор ден след това. Това е последицата от неформалното възлагане на работа по транспорта на Л.Б.. От друга страна, съдебната практика сочи, че възлагането на работата може да бъде и непряко, чрез договаряне определена част от нея да бъде осъществявана и от друго ФЛ или ЮЛ, което има преки задължения по осъществяване на правно-регламентираната дейност.
Изяснено е, че укрепването на товарите върху съответните МПС се е извършвало на определена за това площадка в района на предприятието, поради което няма как подс.Д. да предположи, че пострадалият Л.Б. ще предприеме такива действия под електропровода, още повече, в почивен ден. Самото паркиране на камиона под този електропровод не е било в нарушение на изискването за определено разстояние до него и да е изисквало изключване на напрежението, тъй като на това место не са се извършвали товаро-разтоварни дейности. Подс.Д. е имал задължението да инструктира допуснатите на територията на предприятието лица, но свързано с неговата производствена дейност и свързаните с нея дейности с повишен производствен риск. Тази дейност е различна от транспорта на суровините и на готовата му продукция, като е установено инструктажът на шофьорите за безопасно осъществяване на транспортната дейност да се е извършвал от св.Б.. Нему е било задължението да изясни на Л.Б. къде и как да укрепва товара на камиона и да му предостави съответното работно оборудване (платнени колани) и едва тогава той бъде допуснат да осъществява работата, за която е бил нает, макар и без да е сключен с него трудов договор. От друга страна, Л.Б. е имал съответната категория като водач на МПС и е следвало да знае и спазва правилата за безопасна работа, включително да не укрепва товара на камиона под електропроводи, което е могло да се случи и по време на осъществяване на транспортната дейност. След като увреждането му не е станало в пряка причинна връзка от немърливо изпълнение на задължения по осигуряване на безопасни условия на труд от страна на подс.Д., то правилно същият е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, съответно отхвърлени отправените срещу него искови претенции. Това определя подаденият касационен протест и касационна жалба на частните обвинители за неоснователни.
По отношение на предявените от родителите на починалия Л.Б. искове за обезвреда на причинените им неимуществени вреди съдът лаконично се е произнесъл само въз основа на крайния си извод за липса на допуснати от подс.Д. или „от който и да било друг” нарушения на нормативни изисквания по БХТПО в причинна връзка с причинената на първия смърт. Пренебрегнал е утвърдена с ППлВС № 9/66 г., т.1, б.”а” и „б”, т.3, ППлВС № 17/63 г., т.3, ППлВС № 9/61 г., р.ІІІ и в редица принципни решения на ВС и ВКС съдебна практика относно ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на предприятието (стопанския субект), възложител на работата, „при” или „по повод” осъществяването на която е настъпил вредоносният съставомерен или не резултат, включително и за осъществяващия тази дейност работник или служител.
Вън от наказателната отговорност на привлеченото към такава отговорност лице, гаранционно-обезпечителната отговорност за възложителя на работата е налице и когато вредата е причинена не от подсъдимия, а от друго лице, за което гражданският ответник отговаря, както и когато вредата е причинена при извършване на работа, макар и без нареждане, но в интерес на работодателя. При невъзможност за съставяне на акт за трудова злополука и реализиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ (какъвто е резултатът относно случилото се с Л.Б.) няма пречка тази отговорност да се ангажира на основание чл.49 от ЗЗД за непозволеното му увреждане. Необсъждането на тези обстоятелства от съществено значение за извеждане основателността или не на предявените искови претенции на ищците сочи на прибързаност от страна на съда при отхвърлянето им като неоснователни и налага отмяната на въззивната присъда в гражданската й част, като се даде възможност на ищците в отделен процес да ангажират факти, относими към тази отговорност, които в настоящия не са изложени и по които ответното дружество не се е защитавало, поради което производството по приетите за съвместно разглеждане граждански искове срещу дружеството следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и
ал.2, т.5 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 31 от 24.06.2014 г., постановена по ВНОХД № 724/2013 г. от Софийския апелативен съд в частта, с която предявените от В. Л. Б. и Й. Г. Б. против „С.”-Е. със седалище и адрес на управление в С. (преименувано от „С.-ком”-Е.-П.) граждански искове за заплащане на сумата от 140 000 лв за причинени им неимуществени вреди от деянието са отхвърлени като неоснователни и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |