Ключови фрази
Частна касационна жалба * застрахователно обезщетение за имуществени вреди * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 592

гр. София, 25.09.2019 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1627 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. В. Т. срещу определение №1514 от 07.05.2019 г. по ч.гр.д.№172/2019 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 07.11.2018 г. по гр.д.№10259/2017 г. на СГС, с което на основание чл.130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател в частта, с която са предявени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за бъдещи имуществени вреди в размер на 30000 лв. - за закупуване на лек автомобил, който все още не е закупен, и за бъдещи имуществени вреди в размер на 5000 лв. - за закупуване на инвалидна количка, която все още не е закупена, и е прекратено производството по делото в тази част.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС№4/1968 г., ППВС №7/1978 г., решение №155 от 22.02.2010 г. по гр.д.№3836/2008 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, решение №488 от 07.02.2012 г. по гр.д.№899/2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №153 от 02.06.2011 г. по гр.д.№526/2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №196 от 12.07.2012 г. по гр.д.№1724/ 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №263 от 07.10.2013 г. по гр.д.№2790/2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №161 от 17.01.2013 г. по т.д.№1040/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №274 от 24.10.2016 г. по гр.д.№2228/2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и др.: 1. Допустими ли са искове за бъдещи вреди, които нямат периодичен характер и не се изразяват в повтарящи се периодични еднородни задължения/разходи. 2. Допустими ли са искове за бъдещи вреди, които със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия. 3. Обуславя ли разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, правен интерес по чл.124 от ГПК за пострадалия, да претендира обезщетяване за всички бъдещи вреди, които счита, че със сигурност ще настъпят.
Ответникът по частната касационна жалба – ЗК „Лев инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че подлежат на обезщетяване претърпените вреди, които в частта им досежно имуществените такива, имащи пряко парично изражение, следва да са довели до намаляване на патримониума на ищцата, съответно – разходите за репарирането им да са вече извършени от нея. Приел е, че подлежат на обезщетяване и такива вреди, които със сигурност ще настъпят в бъдеще време, но които задължително и само касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност, за да не става реч за евентуален бъдещ правен спор, в какъвто и случай само, не би имало пречка обезщетението за настъпилите до подаване на исковата молба и след това еднородни увреждания, да бъде претендирано по исков път за период и след постановяване на съдебното решение. Счел е, че съобразно цитираната от частния жалбоподател в жалбата му практика на касационната съдебна инстанция, която е в обратен на поддържания смисъл, доколкото се отнася за периодични задължения за обезщетяване на вреди, произтичащи от вече установени по делото обстоятелства, периодичното обезщетение за следващ влизане в сила решението период, се дължат до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му. Изложил е съображения, че тези, така описани вреди, макар и за бъдеще време, не се предполагат, но следва да бъдат установени по делото, което няма пречка да бъде сторено, но само когато се касае за увреждания, които със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия, произтичат от установените по делото обстоятелства /а не от бъдещи такива/, и биха се дължали на периодична база и за в бъдеще, за период след постановяването на съдебното решение по делото, и до настъпване на обстоятелства, които биха обусловили било дължимостта им, било конкретният им, периодичен размер. В този смисъл и тъй като е приел, че процесният случай не е такъв – претендираните с предявените искове, производството по които е прекратено с обжалваното определение вреди, както и размерът им, по начинът, по който са описани в исковата молба и уточнителната такава, като обстоятелства, на които искът се основава и петитум /чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5/, може и да са вероятни, но си остават изцяло хипотетични, е достигнал до извод, че предявените искове за обезщетяването им се явяват недопустими, а производството по тях правилно е прекратено на основание чл. 130 от ГПК от решаващия състав на първоинстанционния съд с обжалваното по въззивен ред негово определение.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставените от частния касатор въпроси, свеждащи се до въпроса допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които още не са настъпили, е обусловил правната воля на съда. От друга страна в цитираните в изложението съдебни актове, се приема еднозначно, че принципът на чл.51 от ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време /касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност/. Т.е. за настоящия състав е несъмнен изводът, че не съществува пречка да бъдат обезщетявани всички бъдещи вреди /вкл., но не само, когато се касае за периодични, еднотипни разходи, респективно за периодичното им обезщетение/, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим /сигурното настъпване на вредите е факт, който се преценява с оглед особеностите на конкретното дело, по което е заявено искането за обезщетяване/, респективно предявените искове за обезщетяване на такива вреди се явяват допустими.
В този смисъл и тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, заедно с потвърденото с него определение на СГС, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1514 от 07.05.2019 г. по ч.гр.д.№172/2019 г. на САС.
ОТМЕНЯ определение №1514 от 07.05.2019 г. по ч.гр.д.№172/2019 г. на САС и потвърденото с него определение от 07.11.2018 г. по гр.д.№10259/2017 г. на СГС, с което на основание чл.130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател в частта, с която са предявени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за бъдещи имуществени вреди в размер на 30000 лв. - за закупуване на лек автомобил, който все още не е закупен, и за бъдещи имуществени вреди в размер на 5000 лв. - за закупуване на инвалидна количка, която все още не е закупена, и е прекратено производството по делото в тази част.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.