1
Р Е Ш Е Н И Е № 615 София, 15.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1208/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. С. К. ЕГН [ЕГН] от[населено място], правоприемник на починалия ищец Л. С. Л., чрез адвокат Н. Р. А. против въззивно решение на Д. окръжен съд № 264/30.04.2009 г., постановено по гр. д. № 38/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на районен съд К. № 79/7.07.2008 г. по гр. д. № 244/2007 г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Л. С. Л. срещу З. Т. К. и М. Николова К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба на поземлени имоти, обективиран в нот. акт № 112, том VІ, н. д. № 1939/2006 г. на С. по вписвания при РС-Каварна.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
За ответниците по касация З. Т. К. и М. Н. К. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат Д. С. А..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С определение № 1181/30.09.2009 г. по гр. д. № 1208/2009 г. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по отношение на отхвърлителния резултат по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД. Като се е позовал на свободата на договаряне и е приел, че уговорената явно неизгодна цена на сделката не накърнява добрите нрави, въззивният съд се е произнесъл по принципен материалноправен въпрос относно приложното поле на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД в противоречие с практиката на съдилищата-основание за допустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема за установено следното:
На 16.06.2006 г. Л. С. Л. е упълномощил с пълномощно № 6309/16.06.2006 г. на помощник нотариус при нотариус с рег. № 158 на Н. камара първият ответник З. Т. К. със следните права: да продаде на когото намери за добре и на цена, каквато сметне за добре собствените му недвижими имоти: нива с площ от 25.999 дка и нива с площ от 90.009 дка, и двете в землището на[населено място], [община].
На 12.07.2006 г. упълномощеният З. Т. К. въз основа на посоченото пълномощно се е разпоредил с двата имота /ниви/, като ги е продал сам на себе си за сумата 9 100.00 лв. с нот. акт № 112, том VІ, рег. № 4942, д. № 900/2006 г. на нотариус рег. № 035 с район на действие РС-Каварна.
С исковата молба на Л. С. Л. срещу двамата ответници З. Т. К. и съпругата му М. Н. К. се поддържа, че сключеният договор за покупко-продажба накърнява добрите нрави във вреда на упълномощителя, тъй като имотите са продадени на седем пъти по-ниска цена от действителната и се претендира обявяване на договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД.
Въззивният съд е отхвърлил иска, като неоснователен. Приел е, че пълномощникът е разполагал с власт да определи сам цената и да продаде имотите включително и на себе си на цена, каквато сметне за добре и с уговорената цена не е сторил нищо неморално и злепоставящо интересите на представлявания.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд към момента на извършване на сделката пазарната цена на нивата от 90.009 дка е 87 760.00 лв., а на нивата от 27.299 дка е 21 449.00 лв. или общо двете ниви, които пълномощникът е продал сам на себе си са с пазарна цена 109 250.00 лв. при продажна цена по договора общо за двете ниви 9 100.00 лв.
Налице е пълна нееквивалентност на двете престации по договора за покупко-продажба, тъй като продажната цена е дванадесет пъти по-ниска цена от действителната цена на имотите. Като се е разпоредил с двата поземлени имота при условията на договаряне сам със себе си ответникът е сключил сделката във вреда на представлявания, с което е нарушил добрите нрави, макар и да е имал пълномощно да извърши продажбата „на купувач и при цена, каквато сметне за добре”.
Като е обосновал извод за неоснователност на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД със свободата на договарянето въззивният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение.
Неправилен е правният извод на въззивния съд, че уговорената явно неизгодна цена не накърнява добрите нрави. След като е продал на себе си имотите на дванадесет пъти по-ниска цена от действителната представителят не е оправдал оказаното му от упълномощителя доверие, с което е накърнил добрите нрави.
Сключеният при условията на чл. 40 ЗЗД договор не е породил правни последици, защото е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По този иск въззивното решение е постановено в противоречие със трайната съдебна практика на Върховния касационен съд-Р. № 1444/4.11.1999 г. на ВКС, по гр. д. № 753/99 г., V г. о.; Р. № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., ІІ г. о.; Р. № 597/28.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2007 г., І гражданско отделение, съгласно която нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Неморално е пълномощникът да уговаря над дванадесет пъти по-ниска стойност на продаваните имоти, договаряйки сам със себе си, макар наличието на пълномощно от собственика на имотите да извърши продажбата „на купувач и на цена, каквито намери за добре”.
Осъществени са касационни основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 283, т. 1 ГПК.
В случая не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът трябва да се пререши от ВКС в обратен смисъл с уважаване на иска за обявяване за нищожен договора за покупко-продажба на процесните имоти, като накърняващ добрите нрави.
Искането за отмяна на нотариалния акт, с който е оформена процесната покупко-продажба по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /чл. 431, ал. 2 ГПК, отм./ е неоснователно, тъй като не се касае до констативен нотариален акт. Ефектът на отмяната на нотариалния акт в случая се постига с вписването на влязлото в сила съдебно решение, с което се признава за нищожен договора за покупко-продажба по силата на чл. 11, б. „а” вр. чл. 4, б. „а” от Правилник за вписванията /обн., Изв., бр. 101/18.12.1951 г., изм. и доп./.
При този изход на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото за всички инстанции разноски в размер на сумата 845 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Д. окръжен съд № 264/30.04.2009 г., постановено по гр. д. № 38/2009 г., с което е оставено в сила решение на К. районен съд № 79/7.07.2008 г. по гр. д. № 244/2007 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, поради накърняване на добрите нрави, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По иска на Л. С. Л., б. ж. на[населено място], починал в хода на делото с правоприемник по нотариално завещание Д. С. К. ЕГН [ЕГН], адрес:[населено място], [улица], вх. А, ап. 19 против З. Т. К. и М. Николова К. и двамата от[населено място], [улица] ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с нот. акт № 112, том VІ, рег. № 4942, нотариално дело № 900/2006 г. на нотариус рег. № 035 по регистъра на Н. камара, с район на действие Районен съд,[населено място], сключен от З. Т. К. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], в качеството на пълномощник на продавача Л. С. Л. и купувач З. Т. К. ЕГН [ЕГН] по отношение на нива от 25.999 дка-поземлен имот № 17275.21.32 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-13/29.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра и нива от 90.009 дка-поземлен имот № 17275.21.3 по същата карта, находящи се в землището на[населено място], [община], област Д., местност „Л.”.
ОСЪЖДА З. Т. К. и М. Николова К. да заплатят на Д. С. К. ЕГН [ЕГН],[населено място], ул. О.” № 3, вх. А, ап. 19 направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 845.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|