Р Е Ш Е Н И Е № 530 гр. София, 13.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЕЛЕНА АВДЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1729 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.419 и сл. от НПК и е образувано по искане на осъдения С. А. К. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1361/12 г. на Старозагорския окръжен съд. Осъденият сочи, че решението на въззивния съд е постановено при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено по реда на възобновяването, а делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 146/ 25.10.2012 г. по нохд № 1329/2011 г. Казанлъшкият районен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 24.07.2010 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта и се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим. С решение № 39/ 11.03.2013 г. по внохд № 1361/2012 г. Старозагорският окръжен съд изменил присъдата, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Потвърдил я в останалата част. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от оправомощена страна в законния шестмесечен срок от влизане в сила на въззивното решение, но по същество е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите на осъдения са израз на неговото несъгласие с оценката, която съдът е направил на събраните доказателства и изведените въз основа на тях факти и обстоятелства. По своята същност това са доводи за необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. Върховният касационен съд няма правомощия да приема факти, различни от установените от решаващите съдебни инстанции, а следи дали вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията по чл.13 и чл.14 от НПК. Старозагорският окръжен съд е извършил дължимата проверка на присъдата, анализирал е събраните по делото доказателства и убедително е мотивирал становище за безспорна установеност на правно релевантните факти. Показанията на свидетелите Д. М. и Д. М. съдът е оценил като последователни и убедителни, подкрепени от протокола за оглед на автомобила на подсъдимия, в който е открит и приобщен като веществено доказателство по делото сгъваем нож. Въз основа на обективния анализ на посочени доказателствени източници е изяснено поведението на К. в началото на конфликта- отправените от него заплахи, възприети от семейство М. като сериозни поради това, че държал в ръцете си и нож, както и упоритото му нежелание да освободи пътя и неколкократните маневри с джипа, пречещи на движението на лекия автомобил на свидетелите. Обективният анализ на показанията на полицаите, отзовали се на подадения сигнал от М., е дал основание на съда да възприеме като безспорно установени и останалите факти, значими за правилното решаване на делото- отказът на осъдения да изпълни разпорежданията на св. И. и П. да изгаси двигателя, да предостави за проверка документите си за самоличност и тези на автомобила, опитът му да потегли срещу патрулния автомобил и последвалите заплахи и цинични реплики към тях, продължили и в сградата на РПУ. Съдът е анализирал обясненията на К. и показанията на св. Ю., като е изложил подробни съображения защо не ги кредитира с доверие. Правилен е изводът, че по отношение на вербалната агресия на осъдения, свидетелят не излага факти в показанията си, а по отношение на развитието на конфликта след намесата на полицията сочи обстоятелства, които са в противоречие с останалите събрани доказателства, в това число и с обясненията на К.. Затова настоящият касационен състав прие, че въззивният съд е изградил фактическите си изводи при спазване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените източници, поради което те не подлежат на преоценка. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. По оплакването за нарушение на материалния закон. Осъденият излага съображения за отсъствие на признаците на състава по чл.325 ал.1 от НК, защото нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява административно нарушение, а заплахата, отправена към семейство М. е престъпление по чл.144 ал.3 от НК, каквото обвинение не му е повдигнато. Възраженията са неоснователни. Старозагорският окръжен съд правилно е квалифицирал фактите по делото като хулиганство, съпроводено със съпротива на орган на властта и отличаващо се с изключителна дързост и цинизъм. Разгледани в тяхната цялост, действията на осъдения по време на инцидента са демонстрация на явното му нежелание да се съобразява с общоприетите норми на поведение в обществото и с принципите, върху които е изградено нормалното му функциониране. Предизвиканата от К. конфликтна пътна ситуация сама по себе си може да бъде разглеждана на плоскостта на административното нарушение, но в случая предмет на правна оценка са последващите му действия. Предприетите от него маневри с джипа, целящи блокиране движението на другия автомобил, отправените заплахи със саморазправа и насочването на оръжие към семейство М. са израз на неговото усещане за превъзходство, на нежеланието му за диалог и цивилизовано разрешаване на възникналия проблем. Действията му грубо нарушават обществения ред, засягат общоприетата представа за дължимото съобразяване с другите членове на обществото и обективират явното неуважение на осъдения към общоприетите норми на поведение, както правилно е посочено в решението. Законосъобразни са изводите на съда относно наличието на квалифициращите признаци по чл.325 ал.2 от НК. Когато деецът не изпълнява законосъобразните разпореждания на полицейските служители, ангажирани с опазване на обществения ред и отправя обиди, ругатни и закани към тях е налице хулиганство, съпроводено със съпротива на орган на властта. Съдържанието на публично отправените обиди и цинични квалификации към полицаите, възприети от намиращите се наоколо граждани, бруталната демонстрация на неуважение към институцията, която те представляват, упоритостта на осъдения, който не е престанал да буйства и отправя закани и в сградата на полицейското управление очертават деянието като извършено с изключителна дързост и цинизъм. Липсват основания за оправдаване на искателя. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. К. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1361/2012 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на решение № 39/ 11.03.2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: