Ключови фрази


1

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 736

гр.София, 27.11.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2249/ 2020 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Ц. срещу въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 854 от 20.02.2020 г. по гр.д.№ 13/ 2020 г., в частта му, с която е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 3040/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Л. Д. С. 7 500 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди и 200 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно извършен на 15.06.2017 г. по изп.д.№ 181/ 2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег.№ *** въвод във владение на недвижим имот с идентификационен номер ..., със законната лихва върху тези суми от 15.06.2017 г. и разноски по делото. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място].
Касаторът претендира допускане на постановеното срещу него осъдително решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди до касационен контрол по правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС в следния смисъл: предоставя ли разпоредбата на чл.523 ГПК право на преценка на съдебния изпълнител да извърши ли въвод във владение или да го отложи и ако такава възможност е налице, възможно ли е изборът на една от двете алтернативи да съставлява противоправно поведение; ако въводът във владение е извършен от помощник на ЧСИ, в негово лице ли се преценява наличието на вина и може ли фактът да бъде установен в исково производство без негово участие, както и за приложимостта на чл.37 ал.3 ЗЧСИ в тази хипотеза; може ли съдът да постанови решението си позовавайки се на задължителна съдебна практика, която не е била създадена към момента на възникване на претендираното субективно право. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Извън тях претендира допускане на касационния контрол поради очевидната неправилност на решението, с което са нарушени принципите на равенство на страните и на диспозитивното начало, както и поради недопустимостта му – предвид произнасяне по въпроса за наличие на вина без в производството да е конституирано като страна соченото като виновно лице. Формулирани са и правни въпроси във връзка с произнасянето на въззивния съд по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, които настоящата инстанция не обсъжда, предвид недопустимостта на касационната жалба срещу решението по този иск.
Ответната страна Л. С. оспорва касационната жалба с доводи, че правните въпроси на касатора не са формулирани ясно и че не е обосновано значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. Счита това за достатъчно основание за отказ от достъп до касационен контрол. Евентуално излага доводи, с които обосновава правилността на обжалваното решение.
Третото лице-помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД взема становище за допускане на обжалваното решение до касационен контрол на посочените от жалбоподателя основания. Излага и съображения за неправилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за недопустима в частта, в която се обжалва въззивното решение за уважаване на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Съдебната практика приема, че претенциите за обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди се заявяват с отделни искове при условията на обективно кумулативно съединяване (решение № 196/ 12.07.2012 г. по гр.д.№ 1724/ 2009 г., IV г.о., ВКС). Те не са в съотношение на главен и обусловен иск. В случая по иска за обезщетяване на неимуществени вреди съдът се е произнесъл за съществуването на вземане, претендирано в общ размер 1 500 лв и съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК това е размерът на цената на иска. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглежда иск с такъв размер на цената, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Подадената жалба срещу решението в частта, в която се уважават претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди, е недопустима и не може да бъде разглеждано искането за допускане на касационен контрол върху въззивното решение в тази част.
В частта, в която уважава иска за обезщетяване на неимуществени вреди, решението подлежи на касационно обжалване и подадената жалба е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационния контрол.
Въззивният съд е установил, че въз основа на влязло в сила съдебно решение бил издаден на 15.01.2016 г. изпълнителен лист по гр.д. № 1381/ 2014 г. на Благоевградски районен съд. В същия било удостоверено, че длъжникът „Аффинити - АМ“ ЕООД е осъден да върне на взискателя „Аффинити - К“ ЕООД недвижим имот, съставляващ кафе – ресторант „Аффинити“, находящ се в сграда с идентификационен номер ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, с административен адрес [улица]. Този изпълнителен лист бил представен на ответника, който имал качеството на частен съдебен изпълнител, регистриран под № ***. На 15.06.2017 г. по изп. дело № 181/ 2017 г. неговият помощник извършил въвод във владение на взискателя „Аффинити – К“ ЕООД в недвижимия имот. В този имот заварил ищцата, вместо длъжника по изпълнителното дело – „Аффинити- АМ“ ЕООД. Още в деня преди въвода ищцата направила възражения пред ЧСИ, че се намира във владение на имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, както и че е собственик на имота, предмет на въвода и е трето лице, което противопоставя права, изключващи тези на взискателя. Тези възражения били поддържани и в деня на въвода, като на ЧСИ били представени доказателства за правото на собственост върху недвижимия имот (нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том **, вписан с вх. рег.№ **** от 29.06.2015 г., акт № ***, том **, т. *“*“, с който имотът е продаден на Л. С.). Въпреки така наведените възражения помощникът на ЧСИ е отстранил третото лице от владението на имота, като е въвел във владение на същия взискателя. В протокола за въвод е отразен извод, че няма пречка той да бъде извършен. При тези фактически установявания съдът приел, че действията на ЧСИ, са незаконосъобразни, тъй като срещу трето лице, намерено от съдебен изпълнител в деня на въвода във владение на имота, не следва да се извършва въвод във владение, ако същото владее имота от преди решението, от което са възникнали правата на взискателя. В този случай дори не било необходимо третото лице, заварено във владение на имота, да твърди пред съдебния изпълнител, че е носител на права, които изключват правото на взискателя. Въводът във владение предпоставял, че в деня на извършването му вещта се намира в държане на длъжника, а срещу трето лице въвод бил недопустим, защото срещу него нямало издаден изпълнителен лист. Въвод срещу трето лице бил възможен при две кумулативно съществуващи предпоставки: това лице да владее, а не да държи имота и да е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Настоящият случай не бил такъв, защото ищцата владеела имота от 29.06.2015 г. (след предявяване на иска, решението по което се изпълнява), но тя заявила и удостоверила пред съдебния изпълнител права върху имота, изключващи правата на взискателя. Налице бил спор за права, който не можел да бъде разрешен от съдебния изпълнител в рамките на производството по принудителното изпълнение. Той бил длъжен да предостави на третото лице 3-дневен срок за подаване на молба до районния съд за спиране на изпълнението съгласно чл.523 ал.2 ГПК и да отложи извършването на изпълнителното действие. Помощникът на ответника обаче провел въвода и тези му действия били противоправни и процесуално незаконосъобразни. Презумпцията за виновност не била опровергана, а ответникът отговарял на основание чл.37 ал.3 ЗЧСИ солидарно и за вредите от неизпълнение на задълженията на помощника си. Солидарната отговорност не обуславяла задължително другарство и нямало пречка същата да се реализира единствено по отношение на ЧСИ. Твърдените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи били доказани по делото и искът за обезщетяването им – основателен.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от касатора материалноправен въпрос е обуславящ, защото съдът по същество е извел от правна страна, че съдебният изпълнител е длъжен да предостави на трето заварено в имота лице 3-дневен срок за подаване на молба до районния съд за спиране на изпълнението винаги, когато то е установило владение след предявяване на иска, решението по което се изпълнява, но заявява права върху имота, без да има право да преценява дали те изключват правата на взискателя. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Останалите въпроси съдът ще разгледа като касационни доводи при разглеждане на жалбата по същество.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е частично недопустима, а доколкото е допустима, то са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Б. Ц. срещу въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 854 от 20.02.2020 г. по гр.д.№ 13/ 2020 г., в частта му, с която е осъден да заплати на Л. Д. С. сумата 200 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди със законната лихва от 15.06.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението може да се обжалва от А. Б. Ц. в седмичен срок от връчването на препис от него пред друг състав на Върховния касационен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 854 от 20.02.2020 г. по гр.д.№ 13/ 2020 г. в останалата част.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 150 лв (сто и петдесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
В тази част определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: