1 Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 22.02.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1286 по описа за 2017г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 599 от 23.10.2017г. по т. дело № 1286/2017г. на ВКС, Търговска колегия Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 30 от 28.02.2017г. по в. т. дело № 224/2016г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 192 от 30.12.2015г. по т. дело № 72/2015г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от Филиз Н. М. чрез своята майка и законен представител Н. Г. М. /към настоящия момент лично и със съгласието на майка си Н. Г. М./ срещу [фирма] иск за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 11.06.2014г. в [населено място] от Т. Х. Н. от [населено място] при управлението на лек автомобил „Мазда 626” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че определеният от съда размер на обезщетението е значително занижен, съдебният състав не е отчел всички критерии по прилагане на принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, не се е съобразил с постоянната практика на ВКС, не е анализирал и не е взел предвид установени факти и обстоятелства, които са от значение при определяне на справедлив размер на обезщетението – конкретните тежки телесни повреди, обстоятелствата, свързани с начина на извършване, характера на уврежданията, произтичащите от тях физически и психологически последици. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен размер, т. е. да бъде присъдена и сумата в размер 120 000 лв. със законната лихва и направените разноски по делото. Ответникът Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ал. И. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната част, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 4/1968г. и посочената постоянна практика на ВКС. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение в горепосочената частие допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По материалноправния въпрос относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. в ППВС 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт тежки телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на причиняване на телесните увреждания, възраст и обществено положение на пострадалия. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и постоянната практика, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, какви са прогнозите за пълно възстановяване, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В постоянната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР на КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно и в противоречие с постоянната практика на ВКС въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съдебният състав не е отчел в достатъчна степен характера, тежестта и последиците от причинените на ищцата травматични увреждания, не е оценил релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства с оглед качествената промяна на живота на пострадалата след процесното ПТП и за в бъдеще. Неправилно в противоречие със събраните доказателства е приел, че е налице прогноза за пълно възстановяване на ищцата. Правилни са разсъжденията, че се касае за особено тежък случай на телесни увреждания, причинили болки и страдания на Филиз Н. М. с характеристики и интензитет, надхвърлящи обичайните такива при подобни инцидентни, но изводът за липса на предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от присъдените 80 000 лв. не съответства на установената по делото фактическа обстановка. Въззивният съд е описал причинените на ищцата в резултат на настъпилото ПТП телесни увреждания, но при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил, че всяко едно от уврежданията е много сериозно, поради което при постъпването на ищцата в СБНМП – П. се е наложило консултации с множество специалисти - педиатър, детски кардиолог, очен лекар, неврохирург, ортопед и неврохирург. В резултат на причиненото от третото лице помагач ПТП на ищцата са нанесени множество увреждания – била е в тежко общо състояние с голяма разкъсно-контузна рана на седалището, ангажираща влагалището и ано-ректалната област; шоков бял дроб и кръвонасядане в дясна белодробна половина; фрактура на междупрешленните дискове в поясната област, фрактура без разместване на ляв ацетабулум и исшиадична кост; кръвонасядане в клепачите на дясно око; мозъчно сътресение; кожни охлузвания по главата, гърба, лява раменна става. Въззивният съд не е преценил в достатъчна степен обстоятелствата, установени от заключението на медицинската експертиза и от медицинската документация, че причинените увреждания са наложили неколкократни престои на ищцата в болнични заведения и са й извършени множество хирургични и травматологични интервенции, поради което претърпените болки са били за значителен период от време с много висока интензивност. Освен проведените на 12.06.2014г. операции /почистване и промивка на раните, шев на влагалище, шев на тъканите на седалище, съчетано с пластична корекция, отваряне на коремната кухина и извеждане на противоестествен анус в лява коремна стена тип „двуцевка”, направена трахеостома поради запушване на левия главен бронх/, вследствие на настъпили усложнения ищцата е постъпвала няколко пъти в болнични заведения и е провеждано допълнително лечение: на 20.01.2015г. пострадалата е постъпила във Втора хирургична клиника с картина за непълно чревно запушване; на 27.04.2015г. – в УМБАЛСМ „Н. Пирогов” поради болки в корема, гадене, повръщане, липса на дефекация от изкуствения анус; на 07.05.2015г. отново е предприето оперативно лечение поради увреждане на външния сфинктерен мускул и на десния повдигач на ануса като е извършена предна пластична операция; на 30.09.2015г. ищцата отново е постъпила в УМБАЛСМ „Н. Пирогов” със симптоми на чревна непроходимост; през периода от 09.06.2016г. до 28.06.2016г. пострадалата отново е приета в УМБАЛСМ „Н. Пирогов”, като е проведена оперативна интервенция на тънките и дебелите черва с оглед възстановяване на естествения процес на изхождане и пасажът е възстановен. Решаващият съдебен състав не съобразил, че лечението е продължило години и все още не е приключило, предвид детеродната неспособност на ищцата поради деформацията на влагалището, необходимостта от пластична корекция, провеждане на консултации с гинеколози и психолози. Съдебният състав не е отдал необходимото значение на сериозните последици от уврежданията за физическото и психическото здраве на пострадалата и изключително трудния процес на възстановяване. Прекъсването на химусния /фекален/ пасаж и извеждането на противоестествен анус в лявата половина на коремната стена е променило качеството на живота на ищцата: лишило я е от контакти и приятелства с деца на нейната възраст, тъй като са я избягвали, ищцата прекъснала училище поради това, че се срамувала от противоестественото осъществяване на физиологичните функции на организма, от весело дете е станала затворена, с неспокоен сън в резултат на преживявания страх от пътно-транспортното произшествие. Посочените трайни последици са довели до изолиране на пострадалата, което при нейната млада възраст й е причинило емоционални страдания. Съображенията на въззивния съд за наличие на прогноза за пълно възстановяване на ищцата са в противоречие с установената по делото от заключенията на съдебномедицинските експертизи и медицинската документация детеродна неспособност на ищцата и с обстоятелството, че вещите лица не се ангажират с прогноза по отношение на аналния сфинктер поради това, че неговата волева функция се контролира от мозъка, като при пълно унищожаване се прекъсва контакта с централната нервна система. След пластичната корекция няма гаранция за пълно възстановяване с оглед вторичните процеси, които настъпват в организма. Множеството сериозни увреждания и към настоящия момент създават сериозни емоционални преживявания и дискомфорт на ищцата. Преценени в съвкупност, всички обстоятелства обосновават извод, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер 80 000 лв. е несъразмерно и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер общо 130 000 лв. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на Филиз Н. М. срещу ЗД [фирма] за разликата над 80 000 лв. до 130 000 лв. Вместо това и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 11.06.2014г. от Т. Х. Н. при управление на лек автомобил Мазда 626, рег. [рег.номер на МПС] , допълнително в размер 50 000 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 11.06.2014г. до окончателното плащане. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът трябва да заплати на адв. Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер общо 2 436 лв. с включен ДДС. В останалата част въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 30 от 28.02.2017г. по в. т. дело № 224/2016г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 192 от 30.12.2015г. по т. дело № 72/2015г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от Филиз Н. М. чрез своята майка и законен представител Н. Г. М. /към настоящия момент лично и със съгласието на майка си Н. Г. М./ срещу [фирма] иск за разликата над 80 000 лв. до 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 11.06.2014г. в [населено място] от Т. Х. Н. от [населено място] при управлението на лек автомобил „Мазда 626” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената част от деня на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен, и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Филиз Н. М. с ЕГН [ЕГН], лично и със съгласието на майка й Н. Г. М. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща останалата част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 11.06.2014г. в [населено място] от Т. Х. Н. при управлението на лек автомобил „Мазда 626” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при [фирма] по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от деня на увреждането – 11.06.2014г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. Н. Н. Д., [населено място], [улица], полует. 4, офис 4 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 436 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/ - адвокатско възнаграждение с включен ДДС. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 2 000 лв. /две хиляди лева/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 28.02.2017г. по в. т. дело № 224/2016г. на Апелативен съд Велико Т. в останалата част. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т. Х. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Подн. А като трето лице помагач. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.