Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
София, 17.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Татяна КЪНЧЕВА
при участието на секретаря К. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 447/ 2010 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци В. Й. Д. и Р. В. Й. против присъдата от 12.10.2009г. по в.н.о.х.д.№ 543/2008г. на Софийския окръжен съд.
В жалбата и допълнението към нея се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на постановената нова присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Подсъдимият намира жалбата за неоснователна и прави искане въззивния съдебен акт да се остави в сила.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е основателна, неправилен бил извода на съда за липсата на субективните признаци от състава на престъплението, поради което и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Софийският окръжен съд с присъда от 12.10.2009г. по в.н.о.х.д.№ 543/2008г. е отменил изцяло присъда № 10 от 09.07.2008г. по н.о.х.д.№ 180/2008г. на Районен съд- Б. и вместо нея постановил нова, като признал подсъдимия Т. Т. М. за невиновен в това, че в периода м.юли – 26.08.2004г. в Б., при условията на продължавано престъпление, с цел да принуди В. Д. и Р. Д. да се разпоредят с пари и недвижим имот, ги е заплашил с насилие и тежки последици за тях, и техни близки, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.213а, ал.1, предл.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Отхвърлен е изцяло гражданския иск за неимуществени вреди общо в размер на 10000лв.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументиран с неправилна оценка на доказателствените материали, липсата на мотиви, относно фактите, които се приемат за установени и въз основа на които е направен извода за несъставомерност на деянието по чл.213а, ал.1 НК, е основателен.
Настоящият състав намира, че при постановяването на новата присъда въззивният съд не е изпълнил основното си задължение по чл.339, ал.3 вр. с чл.305 НПК- да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, а при наличието на противоречиви такива- убедителни съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.В мотивите към въззивната присъда на стр.3 е отразено, че „настоящият въззивен състав приема фактическата обстановка, възприета и установена от първоинстанционния съд в мотивите по присъда № 10/ 09.07.2008г.,постановена по н.о.х.д.№ 180/2008г. по описа на РС- Б., с известни допълнения, които са съществени”.Веднага след това въззивният съд излага своите съображения единствено по въпроса налице ли са били облигационни отношения между подсъдимия и частния обвинител В. Д..Като приема, че Д. е дължал пари на подсъдимия, въззивният съд прави и извода, че субективната увереност на подсъдимия за този факт, изключва съставомерността на деянието.Все във връзка с този извод са и съображенията, че щом е установено неправомерно разпореждане със средства, собственост на подсъдимия всички действия, предприети от него са позволени.А какви са тези „действия” въззивният съд по никакъв начин не е посочил, а ако по отношение на тях той приема фактическите изводи на първия съд, то очевидно не се касае до поставянето им в основата на решението, чрез добавянето на т.нар. „допълнения, които са съществени”, защото те обосновават противоположен, на приетия от първия съд извод по приложението на закона, а по своята същност сочат и на неразбиране на обективните и субективни признаци от състава на чл.213а НК. Липсата на изготвени мотиви, в съответствие с изискванията на закона не позволява на настоящата инстанция да извърши проверка на действителната воля на въззивния съдебен състав и да даде пълен отговор на възражението относно допуснатото с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение нарушение на материалния закон.Наличието на касационното основание по чл.348, ал.3, т.2 НПК има за последица отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.3,т.2 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата от 12.10.2009г. постановена по в.н.о.х.д.№ 543/2008г. по описа на Софийския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|