Ключови фрази
Против интелектуалната собственост * използване на търговски марки без правно основание * граждански иск в наказателното производство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 513
София, 16 февруари 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 2562 по описа за 2011 година.

С присъда по нохд № 1924/10 г. Районният съд-гр.Плевен осъдил подсъдимата Л. Г. Я. на основание чл.172б, ал.1, във връзка с чл.54 от НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години, както и на глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати обезщетения за причинени имуществени вреди, както следва – на „АДИДАС АГ”, чрез [фирма]-София сумата от 3106 лева, а на „НАЙКИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛТД”, чрез [фирма]-София сумата от 189 лева, и двете ведно със законната лихва начиная от 29.11.2007 г. до окончателното им изплащане. Отговорността на подсъдимата е ангажирана и на основание чл.189, ал.3 от НПК – за деловодните разноски в размер на 131,80 лева. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК в полза на държавата са отнети веществените доказателства по делото – множество, конкретизирани стоки, носещи знаци на марка „Адидас” и марка „Найки”.
С присъда № 43 от 05.07.2011 г., постановена по внохд № 52/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, Окръжният съд-гр.Плевен отменил изцяло посочената присъда на ПРС, вместо нея постановил нова присъда, с която оправдал подс.Я. по предявеното й обвинение по чл.172б, ал.1 от НК и отхвърлил като неоснователни предявените срещу нея от „АДИДАС АГ” и „НАЙКИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛТД”, чрез [фирма]-София граждански искове за причинени имуществени вреди в размери съответно – от 3106 лева и 189 лева. На основание чл.301, т.11 от НПК, ПОС постановил веществените доказателства да се върнат на собственика им Л. Я..
Срещу въззивният съдебен акт са постъпили касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Плевен и обща касационна жалба от името на гражданските ищци, подадена чрез юридическия им представител за територията на РБългария – [фирма]-София.
Прокурорът възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК и иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимата по предявеното й обвинение. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
Гражданските ищци релевират същото касационно основание, като оспорват съдебния акт в наказателната и гражданската му част с искане за отмяна на присъдата в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от тях граждански искове. Пред ВКС жалбата се поддържа от адв.М., упълномощен от [фирма]-София (л-19 от нохд № 2492/09 г. по описа на РС-гр.Плевен).
Подсъдимата и защитата й намират протеста и жалбата за неоснователни. Представено е писмено възражение по реда на чл.351, ал.3 от НПК.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:
І.По протеста:
Както вече се посочи, с него се релевира основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като прокурорът оспорва приложението на закона в рамките на фактите, приети за установени от решаващия съд.
При проверката на първоинстанционната присъда, в пределите по чл.314, ал.1 НПК, въззивният съд възприел изцяло фактическите положения, приети за установени от ПРС, като акцентирал върху част от тях – л.84-85, а именно: подс.Я. стопанисвала търговски обект – магазин в [населено място], където извършвала търговия с дрехи и други стоки. Същата продавала и съхранявала дрехи, носещи знаци на различни търговски марки, сред които и на „Адидас” и „Найки”. На 29.11.2007 г. при специализирана операция от магазина й били иззети дрехи с марките „Адидас” и „Найки”, а по-късно било установено, че тя нямала съгласие от притежателите на изключителното право върху марките „Адидас” и „Найки” да ги използва в търговска дейност. Съгласно заключението на вещото лице Л. по изготвената комплексна експертиза се установява, че при извършения оглед, направени проучвания и сравнителен анализ на представените веществени доказателства е констатирано сходство на изследваните стоки със стоките от списъка на съответната марка, както и сходство на поставените върху тях знаци (словни и фигуративни) със знаците (словни и фигуративни), за които са регистрирани коментираните търговски марки – л.39. Тези фактически положения не се различават от предявените с обвинителния акт.
Наред с това, ПОС приел за установени и други, нови, фактически положения, а именно, че иззетите от магазина на подсъдимата стоки са закупени от нея от търговската борса в[жк]-гр.София и че същите стоки не са били подредени на стелажи, носещи наименования на марките „Адидас” и „Найки” и не са били отделени от другите стоки в магазина.
При тези фактически обстоятелства ПОС оправдал подсъдимата по предявеното й обвинение, като приел, че извършеното от нея „не е престъпление, тъй като липсва елемент от състава на чл.172б, ал.1 НК, свързан с изпълнителното деяние „използва” в търговската дейност марка без правно основание. Начинът, по който ... е предлагала дрехи за продажба, носещи марки, сходни с марките „Адидас” и „Найки”, както и цените, на които ги е предлагала, не са могли по никакъв начин да заблудят потребителите, че това са оригинални стоки” с посочените марки. Според съда „тези компоненти обуславят и липсата на умисъл у подсъдимата да използва стоки с подобни марки с цел – лично да се облагодетелства, с което да увреди интересите на притежателите на изключителното право върху марките” (л.84).
Съображенията за осъждане на подсъдимата (на първоинстанционния съд и прокурора), както и тези за оправдаването й (на въззивната инстанция) игнорират, изцяло или частично, следното:
Непосредствен обект на закрила на престъплението по чл.172б, ал.1 НК са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правата на притежателя на изключителното право върху регистрирана търговска марка. Свързано с основната функция на последната – да указва на произход, защитава и правото на потребителите, като краен ползвател, да идентифицират произхода на марковата стока и различат същата, без възможност за объркване,
от стоките с друг произход, а като краен резултат осигуряването на възможност за нормално развитие на гражданскоправните отношения.
Престъпният състав по чл.172б, ал.1 НК се характеризира с бланкетна диспозиция, която няма как да бъде разчетена правилно (с оглед пълното разкриване или не на признаците от обективна и субективна страна) без съпоставка със Закона за марките и географските обозначения (ЗМГО), действащ към извършване на инкриминираното деяние (свързано с конкретното обвинение по делото - ЗМГО в редакцията му от Дв.бр.96 от 28.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.). Наказателният кодекс не пояснява съдържанието на използваните в него определения, а именно: притежател на изключително право на регистрирана марка (наричан по надолу притежател); използване в търговската дейност. Съдържанието на изключителното право на марка и режимът на упражняването му са установени в ЗМГО.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.172б, ал.1 НК (свързано с конкретното обвинение), се състои в използване в търговската дейност на марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, фигура и др. или всякакви комбинации от тях. По силата на чл.10 ЗМГО правото върху марка се придобива чрез регистрация и е изключително право. Наред с това, правото на марка е срочно и в ЗМГО се съдържат множество разпоредби, които регламентират първоначалния срок на действие и подновяването му.
Посочените норми на ЗМГО очертават кръгът от обстоятелства, които следва да бъдат изяснени, за да може да се установи положително или не наличието на изключително право на марка, а именно – надлежна регистрация на марката и срок на действие, видът на марката, стоките за които се отнася и притежател.
Тези обстоятелства, по настоящото дело, са изяснени посредством експертно становище, изготвено на досъдебното производство и надлежно прието от съда в хода на съдебното следствие (л.35-40). Съгласно изводите на посочената експертиза 1) марки „Адидас” – словна и фигуративна (виж л.37- 1.1 и 1.3) са регистрирани съответно под №№ 12670/12.12.1980 г. със срок на действие 22.02.2010 г. и № 10533/16.08.1976 г. със срок на действие 21.01.2016 г. и двете притежание на „АДИДАС АГ”, Германия; 2) Марки „Найк” – словна и фигуративна (л.37 – 2.1 и 2.2) са регистрирани съответно под №№ 12063/26.11.1979 г. със срок на действие 22.03.2009 г. и № 44419/19.03.2003 г. със срок на действие 29.10.2011 г. и двете притежание на „НАЙКИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛТД”, САЩ и 3) фигуративна марка (л.37 – 1.2), регистрирана под № 40719 от 12.11.2001 г със срок на действие 26.07.2010 г. е притежание на „ adidas international Marketing” BV, Холандия, като в държавния регистър на марките на 17.12.2002 г. е вписан лицензионен договор за неизключителна лицензия от притежателя-лицензодател, на [фирма]-гр.София-лицензополучател. На същото място се съдържат констатации и за това за какви класове стоки се отнасят словните и фигуративни марки. С оглед предмета на конкретното наказателно производство, очертан от обвинителния акт, очевидно вън от същия стои фигуративната марка под № 3 от изложеното по-горе.
„Използване в търговска дейност” е предлагането на стоките с този знак за продажба – чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО. Законът не свързва „използването в търговската дейност” с конкретния начин на предлагане за продажба (фактическо, чрез реклама и др.), още по-малко с определените от дееца продажни цени. Тези обстоятелства нямат значение за разглеждания обективен признак. В контекста на коментирания престъпен състав търговската дейност означава фактическа такава, а не непременно регламентирана и/или осъществявана от търговец по смисъла на Търговския закон.
Съставът по чл.172б, ал.1 НК инкриминира не всяко предлагане на стоки с този знак за продажба, а само онова, което нарушава правото на притежателя. Съгласно чл.13, ал.1 ЗМГО правото на марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който – поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл.13, ал.1, т.2). За разлика от идентичността (еднакъв, тъждествен), сходството (близък, без да е еднакъв, подобие, непълно съответствие) се характеризира с известни отлики между графичното изображение на знака върху стоките, предмет на изследване и графичното изображение на знака, регистриран като търговска марка, респ. между стоката, предмет на изследване и стоката, за която е регистрирана търговската марка – обичайно явно незначителни и незабележими за неспециалист в тази област. Независимо от това дали изображението е идентично или сходно на знака, регистриран като търговска марка по чл.10 ЗМГО, поставеният от трето лице знак върху стоките, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана съответната търговска марка, без съгласието на притежателя, представлява копие или имитация на тази марка, фалшификат и очертава стоката като неоригинална.
Оригиналната стока носи графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя на правото – виж Р.І, т.4 от ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС.
Вече се спомена, че марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и поради това гарантира на потребителя произхода на „марковата” стока и му позволява да я различи от стоките с друг произход. Използването в търговската дейност на знак идентичен или сходен със знака, защитен от регистрираната марка, върху идентични или сходни стоки, за които е регистрирана марката, винаги предпоставя вероятност за объркване, която включва възможността за свързване на знака с марката. За съставомерността по чл.172б, ал.1 НК е без значение степента на вероятността/възможността, както и дали те действително са постигнати, поради което и не подлежат на установяване в наказателното производство. Този извод не се променя от това, че идентичността и сходството, на плоскостта на казаното по-горе, по различен начин (повече или по-малко) се отразяват върху възможността за свързване с марката и вероятността за объркване на потребителите. По идентичен начин стоят нещата и с вредите, резултат от неправомерното използване по смисъла на чл.172б, ал.1 НК, които също не са съставомерен признак и поради това не подлежат на установяване. Престъплението е формално, на просто извършване.
С оглед на казаното по-горе, че използването в търговската дейност трябва да нарушава правото на притежателя, няма как да се игнорират онези норми на ЗМГО, съгласно които това право е ограничено в определени случаи, в които случаи отпада необходимостта от защита на същото право – чл.14 и чл.15 от ЗМГО. В последно посоченият текст на ЗМГО е уредено „изчерпването на правото върху марка”, а именно – притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите-членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство, с тази марка от него или с неговото съгласие. Безспорно изчерпването на правото на марка по чл.15, ал.1 от ЗМГО настъпва по отношение на стоки, носещи регистрираната търговска марка, когато стоките са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на марката или с негово съгласие, а по-горе се посочи кои стоки се характеризират като оригинални, съгласно цитираното ТР на ОСТК на ВКС. По настоящото дело този въпрос не е изясняван въобще от прокурора, а по-късно и от съда, което предпоставя невъзможност да се разреши положително или не въпросът за наличието на нарушено въобще право на притежателя на регистрираната търговска марка.
Само когато по несъмнен и категоричен начин се установи, че инкриминираната стока не попада в кръга на стоките по чл.15, ал.1 ЗМГО могат да бъдат изяснявани другите обстоятелства, произтичащи от чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО – относно наличието или не на идентичност или сходство между официално регистрираните знак и стоки и използваните в търговската дейност такива, възможно по реда на чл.144, ал.1 НПК, чрез сравнението помежду им, както и относно „липса на съгласие” от страна на притежателя. В настоящото производство първо посочените обстоятелства са изяснени чрез цитираната експертиза, която обаче не дава основание за безрезервното й възприемане така, както са сторили прокурорът и съдът. Достатъчно е само да се посочат съжденията в р.V/А/1.1., 1.2 и 1.3. На плоскостта на казаното дотук, няма как идентичността да предопределя сходност, а тъкмо такъв подход е ползван от експерта по споменатата експертиза. Иначе казано и тези въпроси не са изяснени надлежно.
При отсъствието на условията на чл.15, ал.1 ЗМГО, субективната страна на престъпния състав по чл.172б, ал.1 НК се характеризира с пряк умисъл – деецът съзнава, че използва в търговска дейност марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици – нарушаването на правата на притежателя на регистрираната търговска марка и правата на потребителя да идентифицира произхода на стоката, без възможност за объркване, от стоките с друг произход и е искал настъпването им. Обстоятелството, че деецът е закупил или безвъзмедно получил маркираните стоки от други лица, стокови борси и др., не налага извод за несъставомерност от субективна страна, щом е установено, че същите стоки са използвани от него в търговска дейност, без съгласието на притежателя на регистрираната марка. Същото обстоятелство може да предопредели несъставомерност само когато стоките са закупени от дееца за лични нужди, но не и в случаите, когато това е сторено за да бъдат използвани в търговска дейност. Що се отнася до продавачите на тези стоки, следва да се държи сметка за предмета на наказателното производство, респ. конкретно предявеното обвинение.
ІІ.По жалбата на гражданските ищци:
Приемането за съвместно разглеждане с наказателния процес на граждански иск за имуществени вреди изисква те да произтичат от престъплението, инкриминирано с обвинителния акт.
Казаното по-горе, че престъпният състав на чл.172б, ал.1 НК не се характеризира със съставомерни имуществени вреди, не е било съобразено от прокурора, като посочването на такива в обвинителния акт е предопределило приемането за съвместно разглеждане с наказателния процес на граждански искове за тях, които са недопустими. Съставомерността на вредите не произтича от съдържанието на обвинителния акт, а от признаците на визираното в него престъпление.
С оспорената въззивна присъда ПОС отхвърлил предявените искове като неоснователни, вместо да прекрати производството по тях. Произнасянето по основателността на недопустимо приет за съвместно разглеждане граждански иск е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на жалбоподателите, тъй като е препятствана възможността им да предявят претенциите си пред гражданския съд.
ІІІ.Посоченото в предходните пунктове налага следните изводи:
1.В рамките на фактическото обвинение, предявено с обвинителния акт, законът правилно е приложен, поради което протестът следва да се остави без уважение. Констатираното наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, при липсата на съответен протест, не дава основание за друг извод.
2.На плоскостта на казаното в р.ІІ и с оглед на правомощията по чл.354, ал.2, т.5 НПК, ВКС следва да отмени оспорената присъда в гражданската й част и да прекрати производството по предявените срещу подсъдимата граждански искове за причинени имуществени вреди.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1, ал.2, т.5 НПК, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 43 от 05.07.2011 г., постановена по внохд № 52/11 г. от Окръжен съд-гр.Плевен в гражданската част, като прекратява производството по гражданските искове, предявени срещу подсъдимата Л. Г. Я. от „АДИДАС АГ” и „НАЙКИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛТД”, чрез [фирма]-София.
ОСТАВЯ В СИЛА посочената присъда в останалата й част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: