Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * основателност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * задочно осъждане * задочно производство * задочно привличане в качеството на обвиняем * мярка за неотклонение

5

Р Е Ш Е Н И Е
№. 59

гр.София, 11 юни 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Николай Любенов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 149/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. Д. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд №328/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, на основание чл.423 ал.1 от НПК.
В искането се твърди, че наказателното производство е проведено в отсъствие на осъдения М., че на него не му е предявявано обвинение и не се е укривал, поради което моли делото да бъде възобновено.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, служебно назначения защитник адв.Б. поддържа искането. Твърди, че авторството на деянието в лицето на осъдения не е доказано. Моли делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане .
Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на направеното искане за възобновяване на наказателното дело. Заявява, че осъденият М. е бил разпитан от полицейски служители на 15.02.2013 г., като на 21.03.2013 г. е напуснал пределите на Р.България. При това положение прокурорът извежда заключение, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, сам се е поставил в състояние да не знае за постановената спрямо него присъда, като се е укривал. Предлага искането за възобновяване на наказателното производство да бъде оставено без уважение.
В последната си дума осъденият М. Д. М. заявява ,че желае да бъде възобновено наказателното дело.
Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:
С присъда №52 от 03.09.2015 г., постановена по нохд №328/2015 г. Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. М. за виновен в това ,че на 25.01.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1211,50 лв. от владението на И. К. Н. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на тринадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.
По въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №292/2015 г., приключило с решение №220 от 22.03.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
С решение №124 от 28.07.2016 г., постановено по н.д. №445/2016 г. , ВКС, Второ н.о. е изменил въззивно решение №220 от 22.03.2016 г. по внохд №292/2015 г. по описа на АС- гр.Велико Търново, като е намалил наложеното на М. М. наказание от тринадесет години лишаване от свобода на шест години.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Видно от писмо рег. №675/14.02.2020 г. на ГД „ИН“, осъденият М. М. е постъпил в затвора-гр.Враца на 27.01.2020 г. по изтърпяване на присъдата, постановена по нохд №328/2015 г. на ОС-Плевен, от който момент със сигурност той е узнал за посочената по-горе присъда и е започнал да тече шест месечния срок за депозиране на искане за възобновяване.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е ОСНОВАТЕЛНО.
Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина.

В конкретния случай, проследявайки хронологията на делото се налага извод, че са налице основания за възобновяване на проведеното срещу М. М. наказателно производство, на основание чл.423 ал.1 от НПК.
С Постановление за привличане на обвиняем от 17.03.2015 г. по д.п.№139/2013 г. по описа на Второ РУП-Плевен, М. Д. М. е бил привлечен към наказателна отговорност при условията на чл.206 във вр.с чл.269 ал.3 т.2 от НПК за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1, б. „а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 25.01.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1225 лв. от владението на И. К. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. В самото постановление, органът по разследването е записал, че привличането е в отсъствие на обвиняемия и с участие на служебно назначения му защитник адв.П. И..
От представените по делото писмени документи е видно, че на декларирания постоянен и настоящ адрес за М. М., а именно [населено място], обл.Враца, ул. И. В.“№65, лицето не е било намерено, като от проведен разговор с негов братовчед –В. М. К. се е установило, че М. е заминал на работа в Р.Италия. Това обстоятелство е потвърдено от справка от ОД на МВР-Плевен, удостоверяваща, че М. М. е напуснал пределите на Р.България на 21.03.2013 г. през ГКПП Кулата и няма данни за последващото му завръщане в страната. Били са изготвени и справки за това дали обвиняемия се намира в арестите и затворите на страната, които не са обективирали положителен резултат.
От тези писмени документи се установява, че към датата на привличане на лицето в качеството на обвиняем -17.03.2015 г., М. не е бил издирен на територията на страната, за да бъде призован, което е наложило и задочното му привличане.
Досъдебното производство е приключило задочно. Съдебното производство- първоинстанционно, въззивно и касационно също е протекло в отсъствие на подсъдимото лице.
С оглед на изложеното се налага извод, че осъденият М. М. не е знаел за воденото срещу него производство и не е участвал в него, като това незнание не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно процесуално поведение. Винаги, когато лицето не е знаело за провеждането на наказателно преследване срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно процесуално поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК, с която разпоредба всъщност законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКПЧОС за справедлив процес.
Задължения за обвиняемия, включително и това да се явява пред съответния компетентен орган, когато бъде призовано, възникват след като същото придобие качеството на обвиняем. В настоящият случай привличането на М. в това процесуално качество е станало в негово отсъствие, поради което изобщо не може да се разглежда хипотезата на укриване по причина, дължаща се на недобросъвестност.
Обстоятелството,че М. М. е дал писмени обяснения /л.115, т.1 от Д.П./, не променя горните изводи, понеже към този момент 15.02.2013 г. той не е имал фигурата на обвиняем, която е скрепена с определени процесуални задължения. Коментираните писмени обяснения нямат процесуална стойност и от тяхното депозиране не може да се направи извод, че лицето е знаело за воденото срещу него наказателно производство. Към този момент същият не е бил запознат нито с характера и причините за обвинението, претендирано спрямо него, просто защото такова не е било повдигнато.
Гореизложено обосновава отмяна на постановените съдебни актове и възобновяване на наказателното дело от стадия на досъдебното производство, тъй като именно там е започнало задочното производство /чл.425 ал.2 от НПК/.
Разпоредбата на чл.423 ал.4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение. ВКС счита, че следва да вземе спрямо М. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“, воден от обстоятелството за наличие на опасност от укриване, доколкото данните по делото сочат, че осъденият пребивава в Р. Италия на неизвестен адрес, с която държава няма трайна фактическа връзка.

По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда № 52 от 03.09.2015 г., постановена по нохд № 328/2015 г. по описа на Окръжен съд –гр. Плевен , решение №220 от 22.03.2016 г. по внохд № 292/2015 г. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново и решение №124 от 28.07.2016 г. по н.д. №445/2016 г. на ВКС, второ н.о..

ВРЪЩА делото на Второ РУП- гр.Плевен за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на М. Д. М., [ЕГН], на основание чл.423 ал.4 от НПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/


2/