Ключови фрази
Частна касационна жалба * преюдициалност на спор * активна процесуална легитимация * осиновяване


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 261
София, 27.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело № 5551/2015 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на С. М. Т. чрез пълномощник адв. А. А. срещу определение №1666 от 07.03.2016г по ч. гр.дело № 104/2016г на Варненски апелативен съд ,с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподател срещу определение от 21.12.2015 за прекратяване на образуваното гр.д. 515/2015г на Варненски окръжен съд поради недопустимост на иска, предявен от жалбоподателя на основание 106 , ал.1 т.1 СК ,във вр с чл.89,ал. 1 т.2 СК за унищожаване на допуснатото с решение №130/27.08.2014г на Варненски апелативен съд пълно осиновяване на детето М. , от А. Д. , негова баба по майчина линия,без съгласие на родител .
Качеството си на родител на детето М., необходимо за да се легитимира по иска, ищецът не е в състояние да удостовери към момента на предявяването му, тъй като в съставения съгласно чл.72, ал.2 ЗГР акт за раждане на детето (въз основа на акт , съставен в Р. Полша), като баща е посочено друго лице. Обстоятелството, че такова лице не съществува , а вписването на несъществуващо лице в акта като баща на детето е нарушение , препятстващо вече заявеното през 2014г от С. М. Т. припознаване на детето с декларация, се твърди в отделно производство , образувано по заведен от С. М. Т. иск на основание чл.537 ал.2 ГПК . Производството по този иск е висящо (гр.д № 2231/2015г на РС- Добрич), поради което още при завеждане на иска по чл.106 ,ал.1 т.1 СК, предприето за да бъде спазен преклузивния едногодишен срок по чл. 106 ал.2 СК , ищецът е заявил искане за спиране на делото, на основание чл.299 ал.1 т.4 ГПК .
Въззивният съд на свой ред е приел ,че спирането на съдебното производство на посоченото основание предпостява то да е допустимо , да съществува правото на иск и същото да е надлежно упражнено. Изтъкнато е ,че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска в качеството си на родител, който не е дал съгласие (чл. 89 ал.1 т.2 СК) , щом до датата на допусне на осиновяването и към момента на предявяване на иска не е бил съставен акт за раждане , установяващ произхода на детето от него като баща. Поради това Варненски апелативен съд е приел ,че производството по гр.д № 2231/2015г на РС- Добрич няма преюдициално значение по смисъла на чл.299 ал.1 т.4 ГПК.
В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправен въпрос, свеждащ се до прилагането на чл. 299 ал.1 т.4 ГПК в конкретния случай : процесуалната си легитимация да предяви иск за унищожаемост на осиновяването ищецът може да установи само с акт за раждане , който го сочи като родител, срокът за предявяване на този иск е пределно едногодишен и поради това искът се преявява преди да е приключило исковото производство по чл.573, ал.2ГПК чието успешно провеждане ще доведе до вписване името на припозналия като баща и съответно наличие на процесуална легитимация за иска по 106 ,ал.1 т.1 СК ,във вр с чл.89,ал. 1 т.2 СК.Формулиран е въпрос за допустимостта от спиране на делото , вместо прекратяване поради липса на процесуална дееспособност . Формалният резултат от процеса по обуславящото дело ще е отмяна на акта за раждане в частта , в която за баща е вписано несъществуващо лице , съответно ще бъде вписано «баща неизвестен» ,но ищецът вече е заявил по съответния ред припознаване на детето ,което е малолетно , а майката е починала .
Според защитата на касатора, изтъкнатата липса на процесуална легитимация за иска е порочност, поправима с обратна сила и ако липсващата процесуална предпоставка възникне , порочно образуваният процес се счита за редовно възникнал . Затова съдът е следвало да тълкува фактите и обстоятелствата във взаимна връзка и да съобрази последиците, които са взаимосвързани и ще доведат до липсващата легитимация. Следвало е да не прекратява делото , а да го спре. Процедурата по припознаване е предприета преди тази за пълното осиновяване на детето М. , но това е пренебрегнато от съда, допуснал пълното осиновяване без съгласието на родителя на основание чл.100, ал.3 предл. първо от СК във вр чл. 101 и чл. 93 ал.1 СК – поради неполагане на грижи от бащата по акта , т.е от лице , което не съществува. Спорното тълкуване на чл. 93 ал.1 СК е основание за спиране на делото , предвид образуваното ТР№ 1/2015г ОСГК.
Отговор е постъпил от А. Д. Д. , лично и като майка и законен представител на вече пълно осиновеното дете М.. След като ищецът не е бил вписан в акта за разжане , няма правен интерес да иска унищожаване. По административен ред е отказано вписването му като баща въз основа на неговата декларация за припознаване, каквото не може да се прави при вписан в акта за раждане баща. Ищецът се позовава на бъдещи несигурни събития ,той не е баща на детето .
Частната жалба е депозирана в срок ,по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по формулирания въпрос ,по който Върховен касационен съд ІІІ г.о, намира следното :

Въпросът дали съда , пред който е предявен иск за унищожаемост на пълно осиновяване от лице , което не е посочено в съставения и наличен акт за раждане като баща на детето , следва да изчака решението на друг съд , пред който е висящо исково производство по чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на акта за раждане в тази част , иницирано от същото лице с оглед вече заявено от него припознаване (при действието на чл. 64 ал.1 , чл. 65 и сл. от СК, ДВ бр. 47/2009г) , следва да намери положителен отговор. Като ищец по иска на основание чл. 106 ал.1 т.1 СК, родителят следва да удостовери с официален документ произход като условие за процесуалната си легитимация , като за упражняване правото му на иск има законов пределен едногодишен срок. Произтичащо от чл. 7 ГПК е задължението на съда във всички случаи да даде подходящ според обстоятелствата срок ,в който ищецът да удостовери качеството си , но при упражняването на потестативно право на иск , предоставено единствено на лице в състояние да удостовери свързано с произход качество, спорът относно удостоверителната сила на акта за гражданско състояние, неговата отмяна или изменение, е и обуславящ въпрос .
Върховен касационен съд е утвърждавал в практиката си разбирането , че при спиране на дело най-напред следва да бъдат налице предпоставките за допустимост на иска, но без да изключва основанието по чл. 229 , ал.1 т.4 ГПК при наличие на висящ спор относно верността на акт , удостоверяващ произход , или спор за установяване на произход ,тъй като решението по този въпрос следва да бъде зачетено от съда , който ще преценява допустимостта с оглед изискуемото качество, в случая на родител. Отнапред се преценява допустимостта на процеса , а след това налице ли е основание за спирането му ,но това разрешение не е безусловно и се отнася за случаи , при което обусловеността се проявява при материалноправните предпоставки за уважаване на иска , без да засяга процесуалните, за предявяването му .

Спирането на производството по чл.229,ал.1,т.4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск , от същото разбиране изхожда и Върховен касационен съд в мотивите на Тълкувателно решение №8 /07.05.2014г по т.д №8/2013г ОСГТК. Задължението на съд да спре делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК в случай , че обуславящ въпрос е предмет на друго висящо дело ,намира проявление от момента на образуването му и не е в противоречие със задължението на съда да следи служебно за процесуалната дееспособност , като предпоставка за допустимостта на иска По някои обуславящи допустимостта на процеса въпроси съдът се произнася неотлагаемо ,по други не. Упражняването на служебното правомощие по чл. 7 ГПК като основно начало в процеса винаги съчетава дължимата от съда защита и съдействие на правата , чрез задължението да се даде подходящ срок на заявилия правата си за удостоверяване на съответните обстоятелства, щом се касае за самоличност, или дееспособност и особено когато от съда се иска упражняването на конститутивни правомощия , свързани с лични права и засягащи интереса на дете.Проивното би довело до накърняване на залегналия в чл. 1 ГПК основен принцип на процеса чрез неправомерен отказ от идентификация на субектите , носители на права и задължения .
Обусловеност , съответно основание за спиране няма да е налице , когато по изключение законът допуска прякото произнасяне на въпроса по спора да се основава на косвена преценка относно валидността на определена категория актове ,в някои случаи и по законосъобразността им ( т. нар. косвен съдебен контрол ,чл. 17 ГПК) , която уредба обаче не се отнася до охранителни актове , съставени по реда на Закона за гражданската регистрация и удостоверяващи произход .

При така дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба е основателна .

Въззивното определение е неправилно. С прекратяване на делото поради невъзможността за ищеца да се легитимира като родител по иска на основание чл. 106 ,ал.1 т.1 СК и нарушаване на 89, ал.1 т.2 СК при завеждането му , е нарушен общия принцип на чл. 7 ГПК, тъй като в случая съдът е следвало да прецени основанията за спиране на делото, предвид висящия исков процес за оспорване на отразеното в акта за раждане по реда на чл.537, ал.2 ГПК , но не и предвид образуваното ТР№ 1/2015г ОСГК на ВКС, както жалбоподателят поддържа .

Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане частната жалба на С. М. Т. чрез пълномощник адв. А. А. , срещу определение №1666 от 07.03.2016г по ч. гр.дело № 104/2016г на Варненски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение №1666 от 07.03.2016г по ч. гр.дело № 104/2016г на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 21.12.2015 за прекратяване на образуваното гр.д. 515/2015г на Варненски окръжен съд поради недопустимост на иска,предявен от С. М. Т. на основание 106 ,ал.1 т.1 СК ,във вр с чл.89,ал. 1 т.2 СК за унищожаване на допуснатото пълно осиновяване на дете

Връща делото на Варненски окръжен съд за по- нататъшни процесуални действия , съгласно указанията в настоящето определение .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: