Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 17.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 7099 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. М. за отмяна на влязлото в сила Решение № 240 от 26.09.2014 г. по в.гр.д.№ 413/14 г. на Ловешкия окръжен съд. С посоченото решение на въззивния съд е потвърдено Решение № 163 от 19.06.2014 г. по гр.д.№ 471/13 г. на Троянския районен съд, с което на основание чл.51 от Закона за адвокатурата молителят е осъден да заплати на И. Й. Г. сумата 2 500 лв. обезщетение за неизпълнение на задължения по договор за правна защита и съдействие, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2012 г. В молбата се твърди, че при разглеждането на делото във въззивната инстанция правото на участие на молителя в производството е било нарушено, тъй като не е съобразена обективната му невъзможност да се яви лично или чрез пълномощник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. На това основание се моли влязлото в сила въззивно решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане на друг съд, като в молбата е посочено, че молителят отвежда съдиите от Ловешкия окръжен съд. Ответникът по молбата И. Й. Г. оспорва същата и моли за отхвърлянето й по съображения, които извлича от материалноправния спор между страните, без да заявява становище по релевираното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Върховният касационен съд намира молбата с правна квалификация чл.303,ал.1, т.5 ГПК за ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Ловешкия окръжен съд е било образувано по въззивна жалба на Д. И. М. срещу първоинстанционното Решение № 163 от 19.06.2014 г. по гр.д.№ 471/13 г. на Троянския районен съд, с което на основание чл.51 от Закона за адвокатурата въззивникът е осъден да заплати на И. Й. Г. сумата 2 500 лв. обезщетение за неипълнение на задължения по договор за правна защита и съдействие, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2012 г. Делото е било насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 09.09.2014 г. от 10,00 ч., като за това заседание Д. М. е бил редовно призован лично на 25.08.2014 г. Същият не се е явил в съдебното заседание, в което въззивният съд, при спазване разпоредбата на 142, ал.1, предл.2 ГПК, в 10,07 ч. е дал ход на делото и след като е докладвал въззивната жалба в присъствие на въззиваемата страна, е дал ход на устните състезания. Същевременно по делото е постъпила молба /върху която е удостоверено, че е подадена в 10,18 ч. на 09.09.2014 г./, с която въззивникът Д. М. е помолил делото да бъде отложено поради влошеното му здравословно състояние, което не му позволява да се яви в съдебно заседание, за удостоверяване на което е представен болничен лист, издаден от [фирма] на 15.08.2014 г. за времето до 12.09.2014 г., предписващ домашно-амбулаторен режим на лечение. Върху молбата докладчикът е отбелязъл, че същата е получена след приключване на съдебното заседание и е разпоредил прилагането й към делото. При така установените данни Върховният касационен съд намира, че при разглеждането на делото от въззивния съд са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които правото на участие на молителя в производството е било нарушено. По смисъла на чл.142, ал.2 ГПК съдът е длъжен да отложи делото, ако страната и нейният пълномощник не могат да се явят в съдебно заседание поради причина, чието отстраняване е извън обективните възможности на самата страна. В тази връзка представеният болничен лист, удостоверяващ продължителна /30 дни/ временна неработоспособност на молителя, сочи на такава пречка за разглеждане на делото, като се има предвид, че същият е упражнявал правото си на защита лично, а не чрез пълномощник, който да се яви вместо него в съдебното заседание. Без никакво значение е дали молбата за отлагане на делото е била докладвана преди или след съдебното заседание, доколкото според процесуалния закон релевантна е единствено обективната невъзможност за явяване на страната в съдебното заседание, а не нейното волеизявление, обективирано в молба за отлагане на делото. На това основание молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Ловешкия окръжен съд се явява основателна и решението следва да бъде отменено, като се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд в стадия на провеждане на открито заседание по чл.268 ГПК. Колкото до претенцията на молителя делото да бъде изпратено за разглеждане на друг съд поради упражнено в молбата право на отвод по отношение на съдиите от Ловешкия окръжен съд, следва да се посочи, че в настоящото производство съдът не е компетентен да се произнася по така направения отвод и съгласно чл.307, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд, пред когото може да бъде заявен отвода и който разполага с изключителната компетентност да прецени неговата основателност /чл.23, ал.2 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение № 240 от 26.09.2014 г. по в.гр.д.№ 413/14 г. на Ловешкия окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд от стадия на провеждане на открито съдебно заседание по чл.268 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.