Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. София, 01 декември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 791 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e по реда на чл.346 и сл. от НПК. Образувано е по постъпили саморъчна жалба от подсъдимия М. П. и жалба от служебния защитник адв. П. П., против въззивно решение № 29/10.02.2022 г., постановено по внохд № 20211000600396/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата на защитника са наведени трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Посочено е, че въззивният съд едностранчиво е извел фактите, включени в предмета на доказване, на базата на изолирани доказателствени източници, а не чрез обективен анализ на доказателствената съвкупност. Твърди се, че показанията на пострадалата са неправилно интерпретирани, още повече че същите са противоречиви, като е компрометирано извършеното разпознаване на подсъдимия и без основание са отхвърлени обясненията му като недостоверни. На тази основа, вместо поради липса на доказателства да признае М. П. за невинен по повдигнатото му обвинение, въззивният състав е изменил присъда като е увеличил наложеното явно несправедливо наказание. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск защитникът счита, че уваженият размер е несправедлив, тъй като по делото не са доказани вида и тежестта на претърпените физически болки, уплаха и страхови преживявания, като липсват доказателства за последвали усложнения в здравословното състояние на пострадалата, съответно по-голяма от обичайната продължителност на оздравителния процес. При условията на алтернативност претендира да се отмени въззивното решение, като се оправдае подсъдимия или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали наложеното наказание и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата на подсъдимия е посочено, че неоснователно са заличени от списъка на свидетелите С. и В. В., както и че са осъществени нарушения на процесуалните правила при извършване на разпознаването. Претендира да бъде оправдан. В съдебното заседание подсъдимият М. П. и защитникът адв. П. поддържат жалбите и молят те да се уважат по изложените в тях съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Преупълномощеният повереник на частния обвинител и граждански ищец Е. В. М. - Г. адв.К. М. пледира жалбите да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 260036/29.10.2020 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 809/2016 г., подсъдимият М. К. П. е признат за виновен в това, че на 03.10.2014 г., около 03,40 ч., в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Д. С., е отнел чужди движими вещи на стойност 1 690,10 лв. от владението на Е. В. М. - Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.„А“ от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е отхвърлен предявеният граждански иск за имуществени вреди, а подсъдимият и Д. С. са осъдени солидарно да заплатят на пострадалата М. - Г. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й заплащане. По жалби на защитника и на повереника на частния обвинител и граждански ищец адв.Ж. е образувано внохд № 20211000600396/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.2, т.1 и ал.3 от НПК е изменена присъдата, като е увеличено наложеното наказание от пет на шест години лишаване от свобода, както и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от подсъдимия М. П. от 5 000 на 8 000 лв., като присъдата е отменена в частта относно приетия граждански иск срещу Д. С. и производството в тази му част е прекратено. Идентичността на наведените в двете жалби сходни съображения в подкрепа на заявените от защитника касационни основания предопределя едновременното разглеждане на оплакванията на подсъдимия и на адв.П.. В атакувания съдебен акт ясно са посочени какви обстоятелства са приети за безспорно установени и въз основа на кои доказателствени източници, като са отразени изводите относно тяхната достоверност и убедителност. Направените възражения са заявени още пред първоинстанционния съд и са поддържани пред въззивния състав, но очевидно даденият подробен и убедителен отговор не удовлетворява защитата и подсъдимия, тъй като те са възпроизведените за пореден път и в касационните жалби. Те не се споделят от настоящия състав на ВКС, тъй като от една страна не почиват на обективния прочит на материалите по делото и съдържанието на мотивите на атакуваното решение, а от друга - отчасти засягат въпроси, които са извън предмета на доказване, очертан от фактическите и правни рамки на предявеното срещу подсъдимия обвинение. Изцяло несъстоятелно се явява възражението на защитника, че без основание са отхвърлени обясненията на П. като недостоверни, тъй като същият се е възползвал от правото да не дава такива. Действително в основата на решаването на спорния въпрос относно авторството на деянието са поставени показанията на пострадалата св.М. - Г., дадени пред първоинстанционния съд, както и на досъдебното производство, приобщени в частта им, в която са описани физическите характеристики на двамата нападатели. При осъществената оценка за тяхната достоверност стриктно е съблюдавано отсъствието на противоречия и съществени непълноти, както и логическата издържаност на заявеното от нападната жена. Описаните белези на двамата извършители напълно съвпадат с идентификацията на П. при проведените впоследствие разпознавания на подсъдимия и на съучастника му - Д. С., спрямо който наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 12.11.2019 г. определение, с което е одобрено по реда на чл.384а от НПК от друг състав на първоинстанционния съд постигнатото споразумение след възстановяване на причинените имуществени щети. Няма основание за изключване от доказателствения материал по делото на протоколите за извършеното на досъдебното производство разпознаване /л.66 и л.67/, тъй като извършените следствени действия не са проведени в нарушение на предвидения за това процесуален ред, а при спазване на изискванията на чл.169 - 171 от НПК. Достоверността на показанията на пострадалата е проверена и в контекста на останалите доказателствени източници - показанията на другите свидетели, протоколите за извършените процесуални действия и заключенията по назначените по делото експертизи, които са достатъчни за извеждане на стабилни фактически изводи. Несъстоятелно е твърдението на подсъдимия, че обективната истина по делото не е установена, предвид заличаването от списъка на свидетелите на братята С. и В. В., които трайно са напуснали пределите на страната. Следва да се отбележи, че на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК показанията на първия от тях, дадени пред съдия на досъдебното производство /л.65/, са надлежно приобщени към доказателствения материал от първоинстанционния съд по време на проведеното открито съдебно заседание на 19.08.2020 г.. Заявеното от свидетеля касае единствено последвалата продажба от С. на отнетия от пострадалата мобилен телефон за сумата от 20 лв. на С. В. и препродажбата му от свидетеля на трето лице за 300 лв., като през цялото време с него е бил и брат му. Действително В. В. е заличен като свидетел по делото, но това по никакъв начин не рефлектира пряко на значимите към предмета на доказване релевантни факти, още повече че показанията на св.Г. И. напълно съвпадат със заявеното от С. В., т.е. не е необходимо допълнително да се събират контролни факти по отношение показанията на последния. В този смисъл предходните инстанции не могат да бъдат упрекнати, че от една страна не са изпълнили задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.13 и 14 НПК, като не са уважили доказателствени искания и не са изяснили обстоятелствата по делото, а от друга, че са нарушили и правото на защита на подсъдимия, като са препятствали възможността да бъдат събрани доказателства, които оборват обвинителната теза. В този смисъл заличаването от списъка на свидетелите на В. В., след отказа на защитата да се прочетат показанията му, дадени на досъдебното производство, не налага извод за допуснато съществено нарушение в доказателствената дейност на съда,. В случая показанията на св.В. В. макар и да са били допустими и съотносими, те не са били необходими за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При отсъствието на съществени процесуални нарушения и при установената по делото фактическа обстановка законосъобразен се явява изводът на предходните инстанции, че от обективна и субективна страна извършеното от подсъдимия П. деяние осъществява състава на вмененото му във вина престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.„А“ от НК. В жалбите освен констатацията за явна несправедливост на наложеното на П. наказание не са изложени каквито и да било съображения в подкрепа на искането за намаляване на увеличената от въззивния състав санкция, поради което следва само да се отбележи, че в случая всички определящи отговорността обстоятелства са обсъдени и са правилно оценени, съобразно тяхната конкретна тежест и значение, като не се установява очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и на дееца от една страна и определеното при условията на чл.54 от НК наказание от друга. Не съществуват основания за изменение на въззивния съдебен акт и в гражданската му част чрез редуциране на уважения размер на предявения иск за неимуществени вреди. Настоящият състав не констатира игнориране или невярна оценка на обстоятелствата, значими за неговото определяне. Правилно въззивният съд е прецизирал част от съображенията на първата инстанция относно факторите, имащи значение при определяне на обезщетението за претърпените от пострадалата болки, страдания и неудобства. Извършената от състава на апелативния съд корекция на размера на присъденото обезщетение на 8000 лв. съответства на критериите за справедливост, заложени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което няма основания за изменение на решението в претендираната от защитника на подсъдимия посока. По изложените съображения заявените от подсъдимия и от защитника касационни основания за отмяна или за изменение на въззивното решение са неоснователни и същото следва да се остави в сила, поради което и съобразно чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 29/10.02.2022 г., постановено по внохд № 20211000600396/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: