О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     № 601   гр. София, 09.08.2010 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 483 по описа за 2010г.     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Т” ЕАД, гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. А. Толев срещу определение № 42/01.02.2010г. по ч. гр. д. № 13/2010г. на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 3646/26.11.2009г. по ч. гр. д. № 2005/2009г. на Силистренски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от „Т” ЕАД, гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ш. М. М. от с. Ч., област Силистра за вземането от 1 382,26 лв. по договор за потребителски кредит № 4600610006/28.06.2008г. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: какъв обем информация за претендираното вземане следва да изложи заявителят; къде следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава претенцията – т. 9, б. „в” или т. 12 от заявлението. Ответникът Ш. М. М. от с. Ч., област Силистра не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Силистренски окръжен съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като в т. 9, б. „в” на заявлението заявителят не е конкретизирал за какво е паричното вземане чрез посочване вида на облигационното задължение, въз основа на което е възникнало. Според решаващия съдебен състав конкретизацията на обстоятелствата, от които произтича вземането, в т. 12 от заявлението не санира порока по т. 9, б. „в”, поради това, че заповедното производство е формално и неправилно попълване на един от реквизитите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение води до неговата нередовност от външна страна и следва да бъде оставено без уважение. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените в изложението от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото. Въпросът „къде следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава претенцията – т. 9, б. „в” или т. 12 от заявлението” е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 134/18.03.2009г. по ч. т. дело № 120/2009г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 139/05.03.2009г. по ч. т. дело № 41/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно постоянната практика на ВКС конкретизацията на претендираното вземане може да бъде извършена в т. 9 и т. 12 на заявлението. Дори и в т. 9, б. „в” ГПК да не е посочено основанието, на което се претендира вземането, ако в т. 12 са конкретизирани обстоятелствата, от които същото произтича, може да се приеме, че заявлението е редовно от външна страна. Въпросът „какъв обем информация за претендираното вземане следва да изложи заявителят” не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. В настоящия случай е посочено, че вземането произтича от договор за целево финансиране на закупена стока в размер на магазинната цена на стоката 1 460 лв., като ответникът се е задължил да върне предоставеното му финансиране с начисленото оскъпяване или общо 1 777,18 лв. на 18 равни месечни вноски, всяка от които в размер 98,73 лв. до 15.12.2009г., от която сума са платени 4 вноски и са останали непогасени 14 вноски. Заявителят не е конкретизирал нито в т. 9, б. „в”, нито в т. 12, нито по какъвто и да било друг начин какво представлява оскъпяването на сумата 1 460 лв., дали се касае за възнаградителна лихва или някакво друго вземане, коя част от претендираната сума в размер общо 1 382,26 лв. представлява главница и коя част лихва или друго вземане. Следователно подаденото заявление не е редовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради съвпадане с крайните изводи на въззивната инстанция обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 42/01.02.2010г. по ч. гр. д. № 13/2010г. на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.