О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №415        София, 15.07.2009 г.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година, в състав:                                                 Председател: НИКОЛА ХИТРОВ                          Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ   като изслуша докладваното от председателя Н. Х. ч. търг. д. № 375/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „ЕМА” О. , гр. П. против определение № 490 от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено определение от 24.06.2008 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 12834/2008 г. в частта, с която се спира принудителното изпълнение по и.д. № 2* на ЧСИ Л. М. , образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 16.05.2008 г. и изпълнителен лист от 27.05.2008 г, както и по частна жалба от „ЕМА” О. , гр. П. против определение № 4* от 27.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 490 от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд. Оплакванията на частния жалбоподател са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваните определения, поради което претендира отменяването им. Ответниците „Т” О. , гр. С. и Е. Б. Т. , гр. П. не подават отговор по подадените частни жалби. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното: По отношение на частната касационна жалба: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу акт по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК частната касационна жалба се разглежда по същество, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като такива частният касатор формулира следните въпроси: „приложимостта на реда за спиране по чл. 420 ГПК”, „компетентността на съда да спира изпълнението” и „произнасяне на въззивния съд по новонастъпили факти по смисъла на чл. 147, т.2 ГПК, чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК”, като по този начин излага аргументи обуславящи допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. При преценка на така представеното изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, счита, че към настоящия момент липсва практика на ВКС по въпроса за приложимостта на реда за спиране на незабавното изпълнение в заповедното производство (т.е. по приложението на чл. 420 ГПК), както и по въпроса за компетентността на съда да спира изпълнението- процесуалноправни въпроси в конкретния случай, които попадат в хипотезата на т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на гореизложеното, на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне. Разглеждайки частната касационна жалба по същество, настоящият състав на първо търговско отделение към Върховния касационен съд приема следното: Производството по гр.д. № 1738/2008 г. по описа на Плевенски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1 ГПК, подадена от „ЕМА” О. , гр. П. срещу „Т” О. , гр. С. и Е. Б. Т. , гр. П., в качеството му на поръчител, по запис на заповед за сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, издаден на 11.12.2007 г. С определение от 11.04.2008 г. на Плевенски районен съд на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК във вр. с чл. 411 ГПК производството по делото е прекратено и то е изпратено по компетентност на Софийски районен съд. Образувано е гр. д. № 12834/2008 г. на Софийски районен съд, по което на 16.05.2008 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която на основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта. На 27.05.2008 г. е издаден и изпълнителен лист. Срещу така постановената заповед за изпълнение от 19.06.2008 г. е подадена частна жалба от длъжниците (въпреки че според закона- чл. 419, ал. 1 ГПК- следва да се прецизира, че частна жалба се подава срещу разпореждането за незабавно изпълнение), като заедно с нея те предявяват и възражение срещу издадената заповед за изпълнение съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК. С оглед на подаденото възражение от страна на длъжниците, с определение от 24.06.2008 г. по гр. д. № 12834/2008 г. Софийски районен съд спира принудителното изпълнение по и.д. № 2* на ЧСИ Л. М. , образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 16.05.2008 г. и изпълнителен лист от 27.05.2008 г., като оставя без движение подадената от длъжниците частна жалба. В частта, с която е спряно принудителното изпълнение, определението на Софийски районен съд е обжалвано от „ЕМА” О. с частна жалба от 02.07.2008 г. По така подадената частна жалба от „ЕМА” О. е образувано ч.гр.д. № 1080/2008 г. по описа на Софийски градски съд. Междувременно, преди произнасянето на въззивния съд, длъжниците подават в Софийски районен съд две молби: едната- от 11.07.2008г.- за оттегляне на подаденото възражение поради постигнато споразумение с кредитора и другата- от 18.07.2008 г.- за оттегляне на подадената частна жалба. С определение № 490 от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. Софийски градски съд обезсилва обжалваното определение от 24.06.2008 г. на Софийски районен съд с аргумента, че е недопустимо. Според въззивния съд, по аргумент от чл. 420 ГПК, доколкото в случая се касае до заповед за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, т.е. до приложението на чл. 417, т.9 ГПК, следва да се приеме, че със самото депозиране на възражението от длъжниците по силата на закона изпълнението се спира. Пак според въззивния съд, за да се постигне този ефект не е необходим акт на съда и постановяването на такъв в посочения смисъл е недопустимо. Съдът дължи произнасяне с нарочен акт в хипотезата на ал. 2 от чл. 420 ГПК, когато има направено изрично искане за спиране. Така приведените от Софийски градски съд аргументи не се споделят от настоящия състав на първо търговско отделение към Върховния касационен съд с оглед на долуизложените съображения. Вярно, при преглед на нормата на чл. 420 ГПК, за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед /хипотезата на чл. 417, т.9 ГПК/, не е нужно внасянето на обезпечение съгласно изискването на чл. 420, ал. 1 ГПК- което неминуемо води до последващо произнасяне от компетентния съд. Това, от една страна, би довело следното тълкуване: в случаите на чл. 417, т.9 ГПК за спиране на незабавното изпълнение не е нужно внасяне на съответно обезпечение- следователно не е необходимо и произнасяне на компетентния съд, за да се постигне ефекта на спиране на незабавното изпълнение, т.е. по аргумент от противното- ефектът на спиране на незабавното изпълнение би трябвало да настъпи по право или казано по друг начин- с подаването на самото възражение от длъжниците. Това е и тезата, защитена от въззивния съд в обжалваното определение. От друга страна, обаче, от съображения за справедливост и процесуална икономия- разумно е с възможността за издаване на съдебен акт в така описаните случаи да се внесе яснота и да се посочи изрично, че въз основа на заповедта не може да се изпълнява- вместо да се стига до порочно образуване на изпълнително производство и отмяна действията на съдебния изпълнител поради това, че са налице предпоставките за спиране на изпълнението. Освен това, по смисъла на чл. 420 ГПК уредбата за спирането е единна- във всички случаи настъпва по един и същи ред, като само в една от хипотезите длъжникът е освободен от представяне на писмени доказателства или гаранция, както и не е нужно да се прави изрично искане за спиране. И не на последно място, практиката е наложила да се постановява подлежащо на обжалване определение за спиране и тогава, когато спирането не е обусловено от преценката на съда (например при общо съгласие на страните или при смърт на страна)- именно защото уредбата на реда за спиране на производството и защитата срещу него е единна. Поради изложените съображения, настоящият състав на първо търговско отделение към Върховния касационен съд счита, че дори и при хипотезата на чл. 417, т.9 ГПК за спиране на незабавното изпълнение не е недопустимо да се постанови надлежен съдебен акт от компетентния съд- в случая от Софийски районен съд. С оглед на това, въззивният съд в конкретния случай неправилно е обезсилил, като недопустимо, постановеното определение от 24.06.2008 г. по гр. д. № 12834/2008 г. на Софийски районен съд, поради което обжалваното определение № 490 от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд следва да се отмени. По отношение на частната жалба: Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Разглеждайки частната жалба по същество, настоящият състав на първо търговско отделение към Върховния касационен съд приема следното: На 12.09.2008 г. в Софийски градски съд постъпва молба от „ЕМА” О. с искане за допълване на постановеното определение № 490 от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд поради новонастъпили факти- подадените от длъжниците молби за оттегляне на възражението и частната жалба (споменати по-горе), като се прилага и копие на молба от „ЕМА” О. , постъпила в Софийски градски съд на 21.08.2008 г., за вземане предвид на подадените молби за оттегляне на възражението и частната жалба и за прилагане на чл. 416 ГПК. С оглед на така постъпилата молба за допълване на определение, Софийски градски съд постановява определение № 4* от 13.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. С него въззивният съд оставя без уважение молбата на „ЕМА” ООД. Софийски градски съд се позовава на недопустимост на постановения от първоинстанционния съд акт, което прави безпредметно обсъждането на доводите на страната относно законосъобразността на процесното определение. С оглед на съображенията, изложени по частната касационна жалба, настоящият състав на първо търговско отделение към Върховния касационен съд намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение е процесуално допустимо, следователно следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя относно подадените от длъжниците молби за оттегляне на възражението и частната жалба. Поради това се налага отмяна на обжалваното определение № 4* от 13.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд, като неправилно. С оглед на така направения извод, следва да се вземе предвид следното: при постановено определение за спиране на незабавното изпълнение в резултат на подадено от длъжниците възражение, но последвало оттегляне на възражението от страна на длъжниците след постановяването на определението за спиране (какъвто е настоящият случай), подаденото оттегляне може да бъде разгледано от съда, постановил определението за спиране (в случая Софийски районен съд) и евентуално определението за спиране да бъде отменено (тъй като е безпредметно да се развива исков процес при липса на възражение) от постановилия го съд, защото същото не слага край на делото (арг. от чл. 253 ГПК). Това налага извода, че след отмяната на обжалваното определение № 4* от 13.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд, делото следва да се изпрати на Софийски районен съд за разглеждане на постъпилата молба от длъжниците за оттегляне на възражението и евентуална отмяна на постановеното от него определение от 24.06.2008 г. по гр. д. № 12834/2008 г. с оглед на новонастъпилите обстоятелства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 490 от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 4* от 13.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1080/2008 г. на Софийски градски съд, като ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на издадения от него съдебен акт- определение от 24.06.2008 г. по гр. д. № 12834/2008 г. по описа на Софийски районен съд- с оглед на новонастъпилите обстоятелства- подадена на 11.07.2008 г. молба за оттегляне на възражението.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.