3 Р Е Ш Е Н И Е № 441 София, 29.12.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 603/2011 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Й. П., с която се иска отмяна на решение № 1244 от 23. 01. 2009 г. по гр. д. № 3964/2007 г. на ВКС, с което е оставено в сила решение № 40 от 29. 03. 2007 г. по гр. д. № 411/2005 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV с-в, с което е отменено изцяло решение от 18. 11. 2002 г. по гр. д. № 393/1999 г. на Софийски градски съд, ГК, І-9 с-в и е осъдена Е. Й. П. да заплати на ДА „Гражданска защита” – [населено място] сумата 5563, 86 лв., дължими по акт за начет вх. № 212/15. 03. 1999 г. на управление „ГЗ” при МО, заедно със законната лихва върху тази сума от 12. 03. 1999 г. до окончателното й изплащане. Отмяната се иска на основание писмено доказателство – заповед № 851981 за бракуване на стоково-материални ценности, с твърдение, че същата е от съществено значение за спора и за съществуването на която молителката е била в обективна невъзможност да узнае. Твърди се, че заповедта й е станала известна седем дни преди подаване на молбата за отмяна. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане. Ответната страна по молбата – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР на РБ изразява становище за неоснователност на молбата и неуважаването й. Не се претендират деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия. В случая исковото производство е било образувано по акт за начет, съставен от управление „ГЗ” при МО, с правоприемник ДА „ГЗ” при МС, против Е. Й. П., за сумата 5563, 86 деноминирани лв., ведно със законната лихва от 12. 03. 1999 г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение, оставено в сила с решение на ВКС, е отменено изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение и е осъдена Е. И. да заплати на ДА „ГЗ” посочената по.горе сума, заедно със законната лихва от 12. 03. 1999 г. до окончателното й изплащане. Прието е, че възраженията на ответницата срещу част от фактическите констатации по акта за начет са останали недоказани, че съдът е длъжен да приеме тези фактически констатации за истински, както и, че искът е основателен за претендираната сума. Молителката не представя никакви писмени доказателства към молбата за отмяна, включително и цитираната в същата заповед № 851981 за бракуване на стоково-материални ценности, на която се позовава. Същата не конкретизира и фактите, които се установяват с цитираната заповед, нито значението им за спора. Поради това не би могло да се приеме, че тази заповед е от значение при преценка доказаността и основателността на исковата претенция и е относима към предмета на делото. В хода на делото, с молба от 20. 10. 2011 г., се позовава на друго писмено доказателство – заповед № 54/14. 08. 1998 г. на началника на поделение 13490 – [населено място] и като доказателство за съществуването на такава заповед представя 2 бр. актове за бракуване на имущество на съхранение в складове на поделението /№ 65 от 10. 12. 1998 г. и от 7. 12. 1998 г./ и 2 бр. предложения за прекатегоризиране на имущество в складове на посоченото поделение от 7. 12. 1998 г., в които документи заповедта е цитирана. Молителката се позовава на посоченото писмено доказателство /заповед № 54/14. 08. 1998 г./ и представя описаните писмени доказателства след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. А и същите са неотносими към предмета на делото, тъй като със заповедта се назначава комисия за извършване на бракуване и прекатегоризиране на материални средства, а останалите документи касаят стоково-материални ценности на съхранение в складове на поделение 13490 – [населено място], а не такива, които са били поверени за съхранение, опазване и отчитане на молителката, в качеството й на управител на склад на 24 ИТБ /инженерно-технически батальон/ към поделение 13500 – [населено място]. С оглед на горното, не би могло да се приеме, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за уважаване на молбата. Ответната страна не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Й. П., с която се иска отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 1244 от 23. 01. 2009 г. по гр. д. № 3964/2007 г. на ВКС, с което е оставено в сила решение № 40 от 29. 03. 2007 г. по гр. д. № 411/2005 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІV с-в, с което е отменено изцяло решение от 18. 11. 2002 г. по гр. д. № 393/1999 г. на Софийски градски съд, ГК, І-9 с-в и е осъдена Е. Й. П. да заплати на ДА „Гражданска защита” – [населено място] сумата 5563, 86 лв., дължими по акт за начет вх. № 212/15. 03. 1999 г. на управление „ГЗ” при МО, заедно със законната лихва върху тази сума от 12. 03. 1999 г. до окончателното й изплащане. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: