Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 22 юни 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 177/2017 година. Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимите И. Н. М. и А. Ж. П. против присъда № 243 от 03.10.2016год., постановена по внохд № 177/2016год. на Великотърновския апелативен съд. В бланкетната жалба на И. М. и в допълнението към нея са изложени основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК за касационна проверка и се иска отмяна на въззивната присъда с оправдаването на подсъдимия за деянията, предмет на обвинението, с доводи, че от обективна страна обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Според защитата, по съдържание обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като в него липсва конкретика кои точно изисквания на законовите разпоредби М. не е изпълнил и какво е било дължимото му поведение в рамките на длъжностната му характеристика на заеманата в дружеството позиция на „Главен експерт бизнес развитие”, за да не настъпят тежките вредоносни последици. Въззивният съд не е изследвал задълбочено тази проблематика и пропуските в анализа на събраните по делото доказателства е довел до неправилно изградено вътрешно убеждение за виновността на подсъдимия, а като последица от това- до неправилно приложение на закона. В жалбата на П. е релевирано основанието за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, подкрепено с довода, че не е налице пряка причинна връзка между вменените му от обвинението действия /бездействие/ и настъпилия вредоносен резултат и на следващо място-той не е длъжностно лице, което да е адресат на нарушени норми за безопасни и здравословни условия на труд, регламентирани с нормативни актове, които да са имали за него задължителен характер при изпълнение на функциите му на управител на дружество. Прави се искане за отмяна на присъдата в обжалваната от подсъдимия част и оправдаването му на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В допълнение към касационната жалба на П., постъпило в деловодството на Апелативния съд на 30.01.2017год., се сочат и основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 от НПК за касационна проверка и отмяна /изменяване/ на присъдата, макар доводите по тях да касаят първоначалното оплакване за допуснато нарушение на закона. Постъпило е писмено възражение от повереника на частния обвинител Х. Х. Д. срещу жалбата на П. със съображения, че тя е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като лично П. се е разпоредил монтажната дейност да се осъществи с използване на мотокар, без да се използва специалното приспособление за повдигане на панела, предназначено за тази цел и това е станало причина за неблагоприятното развитие на събитията довели до тежкия инцидент. Пред касационния състав защитникът на подсъдимия А. П.-адв. И. М., поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението й основания и доводи. Жалбата на подсъдимия И. М. също се поддържа от защитника му адв. В. по основанията, доводите и исканият, съдържащи се в нея и в допълнението й. Частните обвинители М. К. М., М. Х. Н. и С. К. Б., както и повереникът им-адв. Й. Й., редовно призовани, без да сочат уважителни причини, не се явяват. Повереникът на частния обвинител Х. Х. Д. изразява становище, че по релевираните от подсъдимия П. основания жалбата му е неоснователна и моли обжалваната присъда да се остави в сила. Прокурорът даде заключение, че жалбите на касаторите са неоснователни, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното производство е образувано по прокурор при ОП-Велико Търново срещу постановената по нохд № 375/2013год. на ОС-Велико Търново присъда, с искане за отмяна в частта й, с която А. Ж. П. е признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл. 123, ал. 4, пр. 1, алт. 1, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и по чл. 134, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 2, т. 2 от НК и постановяване на нова присъда, с която той да бъде признат за виновен по тези обвинения. Недоволство от присъдата са изразили и подсъдимите К. В. С. и И. Н. М., които чрез техните защитници са я обжалвания с доводи за нейната неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост. Присъдата по отношение оправдаването на подс. П. е обжалвана и от поверениците на частните обвинители М. К. М., М. Х. Н., С. К. Б. и Х. Х. Д., като незаконосъобразна и е направено искане въззивната инстанция да го признае за виновен по предявените му с обвинителния акт престъпления и му наложи съответните за тях наказания. С присъда № 243 от 03.10.2016год по внохд № 177/2016год. на Великотърновския апелативен съд, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК е отменена присъда № 105/ 27.10.2015г. по нохд № 375/2013г. на Великотърновския окръжен съд и е постановена нова присъда, с която подсъдимият А. Ж. П. е признат за виновен в това, че: - На 17.05.2011 г. в [населено място], кв. /квартал/., в новостроящо се хале в производствения двор на [фирма] със седалище [населено място], [улица], като управител на дружеството и работодател, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е причинил смъртта на работника К. Н. Н., като след деянието направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, пр. 1, алт. 1, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. - На 17.05.2011 г. в [населено място], кв. /квартал/, в новостроящо се хале в производствения двор на [фирма] със седалище [населено място], [улица], като управител на дружеството и работодател, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е причинил средна телесна повреда на работника Х. Х. Д., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 134, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 2, т. 2 и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия П. едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционната присъда е изменена, както следва: По отношение на подсъдимия К. В. С.: - За престъплението по чл. 123, ал. 4, пр. 1, алт. 1, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК/ с пострадал К. Н. Н./, първоначално определеното му с първоинстанционната присъда наказание от две години лишаване от свобода е намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода; -за престъплението по чл. 134, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 2, т. 2 от НК/с пострадал Х. Х. Д./ първоначално определеното му с първоинстанционната присъда наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е намалено на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. По отношение на подсъдимия И. Н. М.: - За престъплението по чл. 123, ал. 4, пр. 1, алт. 1, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК/ с пострадал К. Н. Н./, първоначално определеното му с първоинстанционната присъда наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е намалено на една година лишаване от свобода; -за престъплението по чл. 134, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 2, т. 2 от НК/с пострадал Х. Х. Д./ първоначално определеното му с първоинстанционната присъда наказание от една година лишаване от свобода е намалено на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия М. едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода. Въззивната инстанция се е произнесла и по направените разноски по делото, които е присъдила съразмерно в тежест на тримата подсъдими. В останалата част, включително и по приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подсъдимите К. С. и И. М. присъдата е потвърдена. Постановената по отношение на подсъдимия К. В. С. въззивна присъда е влязла в сила, тъй като не е обжалвана по касационен ред. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на касаторите за неоснователни. Извършената от настоящия касационен състав проверка на обжалвания съдебен акт установи, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при наличие на обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствата. Изяснени са изцяло професионалните задължения на всеки от подсъдимите като субекти на инкриминираните деяния и връзката на конкретното им поведение към инкриминираните последици в рамките на упражняваната от тях професионална дейност, представляваща източник на повишена опасност. Като цяло, въззивната инстанция е приела фактическите констатации на първостепенния съд, но при извършения собствен анализ на събраната доказателствена съвкупност е стигнала до други правни изводи относно обвинението срещу подсъдимия П., което е приела за доказано от обективна и субективна страна. В тази си оценъчна дейност въззивният съд не е допуснал нарушения на изискванията по чл. 13, чл. 14, чл. 105, ал. 3 и ал. 5 и чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305 от НПК. От фактическа страна безспорно е установено, че с решение по ф.д. № 1338/2003 г. на Великотърновския окръжен съд е регистрирано търговското дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], кв. /квартал/., [улица]. Собственици и управители на същото са М. С. С.-П., С. П. С. и подсъдимия А. Ж. П., като тримата представляват дружеството заедно и поотделно. Предметът на дейност на дружеството е проектантска и внедрителска дейност в строителството; строителство, производство и пласмент на строителни елементи, производство на стоки с цел продажба и извършване на услуги и всички други дейности, незабранени от закона. Основният предмет на дейност на дружеството е производство на бетонови изделия. Длъжностната характеристика на подсъдимия П. като съуправител на дружеството по код по НКПД /номер//т. 2, л.90-92 от ДП/, изцяло определя основните му задължения присъщи на длъжността, необходимата компетентност, както и задължения и отговорност по ЗБУТ. С трудов договор № 13/09.04.1992год. подсъдимият И. Н. М. е бил назначен на длъжността „Началник производство” в [фирма] [населено място], а в последствие е бил преназначен във фирмата на длъжността „Главен експерт Бизнес развитие”, с код 24216002 по "Националната класификация на професиите и длъжностите в България”, която длъжност е формирала и правомощията, посочени в длъжностната му характеристика. Според длъжностната му характеристика /т.2, л. 49-50 от ДП/: - всички производствени, транспортни и ремонтни звена са му подчинени в оперативно и методическо отношение, като пряко ги ръководи и осъществява непрекъснат контрол с цел синхронизация на производствената дейност и производството на качествена продукция; - лично сформира работни екипи и ежедневно им възлага производствени задачи с кратък инструктаж за вида, качество, количество и др. показатели на произвежданата продукция и превозваните товари; участва и съставя вътрешни инструкции по здравословни и безопасни условия на труд, по противопожарна безопасност и по опазване на околната среда; - провежда всички инструктажи по ЗБУТ и ПБ. Със Заповед № Т2/04.01.2010 г. на управителя М. С. /т.2, л. 37-39 от ДП/, въз основа на чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 на МТСП от 16.12.2009год. на подсъдимия М. са били възложени и функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа /БЗР/, като той е бил запознат със заповедта и длъжностната си характеристика и в задълженията му влизало и провеждането на всички инструктажи, като начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден такъв. В дружеството е била утвърдена практика да се попълват нарядни листи и дневник на работника за всеки работен ден. Същите представлявали бланки, които са се раздавали при започване на работния ден. В нарядния лист са се попълвали датата, работното място и екип, възложената работа, която ще се извършва от съответния работник, проведен инструктаж, както и количество и качество на произведената продукция. Дневникът също се е раздавал на работниците ежедневно преди започване на възложените задачи. В него се съдържали дата, име на работещия, подпис на ръководителя, който възлага конкретните задачи и който следвало да извърши и инструктаж за безопасност при изпълнението им, подпис на инструктирания работник, описание на извършената работа и подпис на проверил. В края на работния ден нарядният лист и дневникът на работника се връщали и се съхранявали в дружеството. Със Заповед № Т4 / 04.01.2010 г. на М. С.- управител на търговското дружество [фирма] са били определени видовете инструктажи, начинът на провеждането им, тяхната периодичност и отговорното длъжностно лице. Видовете инструктаж са били начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден. В изпълнение на заповедта са били изготвени и утвърдени отделни програми за провеждането им от подс. М., в качеството му на длъжностно лице по БЗР. Според заповедта, инструктажите е следвало да се документират чрез попълване на служебна бележка по образец, а тяхното провеждане да се отразява в съответните книги за инструктажи, посочени в Приложение № 1 от Наредбата. Изготвени са били карти за оценка на риска за професиите мотокарист, заварчик и шлосер. Карта за оценка на риска за професията”монтажник” нямало. В дружеството, като управител, подсъдимият П. лично утвърдил Инструкция за безопасни и здравословни условия на труд при експлоатацията на мотокари. В нея се съдържали правилата за работа с такива машини. Съгласно инструкцията, с мотокари се транспортират само правилно поставени, добре подредени или палетизирани товари. Не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рога и др., ако те не са предвидени за тази цел от производителя. Изрично е забранено качването на други лица върху мотокара. Подсъдимият П. изготвил и утвърдил и „Инструкция за експериментално производство на стенни стоманобетонови панели с цел усвояването им за масово производство”. Тя съдържала технологията за производството им, за тяхното съхранение, монтаж и транспортиране. В Инструкцията било посочено, че след декофриране предвиденият за монтаж панел се повдигал от едната страна за уши, оставени за тази цел, а под него се поставят трупчета с височина 10 см. до монтажните отвори и в тях се закачат приспособленията на монтажната греда. Чрез нея панелът се изправял във вертикално положение и чрез специално изработена монтажна греда с кран или мотокар панелът можел да се постави на място за съхранение или на мястото, определено за наблюдение в реална среда. Пренасянето и монтирането на панелите ставало отново с използването на монтажната греда, като посредством нея мотокаристът вземал с мотокара панела и го поставял плътно до металните колони на конструкцията, след което някой от заварчиците заварявал вградените в бетоновия панел планки към страничната греда. На 17.05.2011 г. сутринта на всеки работник бил раздаден наряден лист, включително и на пострадалите К. Н. и Х. Д.. Подсъдимият М. възложил на Н. да се продължи монтажа на стенни панели на четвърти ред на източната стена на новостроящо се хале, като не провел задължителния ежедневен инструктаж. Работната група, която извършвала тази дейност се състояла от Н., Д., свид. А. Д. и от мотокариста К. С.. На първите трима от работниците не били дадени конкретни указания за начина на извършване на монтажната работа и П. и М. не осъществили контрол за използване на личните предпазни каски. Височинното ниво за монтаж на панелите по използвания до този ден метод - чрез използване на монтажната греда и с мотокара, създало затруднения и работниците се опитали без гредата и с помощта на стоманено въже, а след това и с арматурно желязо да привържат панела и да го повдигнат на необходимата височина за монтаж. Опитите им се оказали безуспешни. В този момент покрай халето минал подсъдимият П., който видял четиримата работници и ги попитал какво правят. Те му обяснили възникналия проблем, че не могат да вдигнат панела на четвъртия ред и причината за това. Тогава той им наредил да вземат панела направо с рогата на мотокара, да го облегнат на вертикалната част на виличния държач и така да го вдигнат. В изпълнение на това указание за повдигане, работниците поставили панела по средата на рогата на виличния държач на мотокара, като Н. и Д. се качили върху тях. Двамата застанали между вертикалната част на виличния държач и панела, като го захванали отгоре с ръце. За да не падне панелът напред, мачтата заедно с вилката на мотокара била наклонена 3 градуса назад. Панелът бил поставен по средата на рогата, като пострадалите Н. и Д. в полуприведено положение го придържали. Осъденият С. издигнал на височина 3.08-3.10 м. от земята рогата на мотокара с двамата пострадали и панела. В последващ момент вдигнатият панел върху рогата на мотокара започнал да се накланя към пострадалите Н. и Д., като двамата се опитали да задържат панела, но не могли. Панелът се наклонил към двамата и ги притиснал, след което паднал върху рогата, а после и на земята. Пострадалите Н. и Д. също паднали от вилките на мотокара върху бетонната площадка, като първият от тях полетял с главата надолу. Подсъдимият П. бил незабавно уведомен за инцидента и той се обадил в „Спешна помощ”. На място пристигнали линейки на „ЦСМП” [населено място], като П. помогнал за натоварването на двамата пострадали на носилките и при качването им в линейките, с които те били откарани в болнично заведение. В МОБАЛ –гр. Велико Търново била констатирана смъртта на пострадалия Н., а поради получените телесни увреждания Д. бил настанен за лечение. В хода на производството-досъдебно и съдебно са били назначени и изслушани множество експертизи: единична съдебно-медицинска, тройна комплексна съдебномедицинска и физична, повторна съдебно-медицинска в състав от двама медици и повторна тройна комплексна съдебномедицинска за изясняване причината за настъпилата смърт на пострадалия Н., които в генералния си извод, приет и от съда е, че смъртта му се дължи на получената при падането от мотокара съчетана черепно-мозъчна травма. Съдът е приел и дадените от експертите по съдебно-назначените експертизи отговори свързани с получените при инцидента от Д. увреждания и са конкретизирали, че те се изразяват в счупвания на телата на първи и трети поясни прешлени, което затруднява трайно движението в снагата му, което по своя медикобиологичен характер представлява средна телесна повреда по смисъла на закона. Според касационния състав несъстоятелни са доводите от страна на подсъдимия М., за неспазване процесуалните правила при постановяване на съдебния акт, защото липсват допуснати неясноти и неточности, които да представляват нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, и които да са ограничили правото му на защита . Не може да бъде споделено виждането на защитата за липса на конкретно допуснати от касатора нарушения на правилата за безопасност, визирани в обвинителния акт, който отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив. В обстоятелствената му част /л. 7/, подробно е описано соченото нарушение и М. е имал възможност да разбере в какво точно е обвинен и да организира адекватно защитата си. По аналогичен начин стои разрешаването на въпросите, свързани с нарушението на хипотезите на чл. 6, ал. 1, т. 3 и чл. 8 от Наредба № 3 от 27.07.1998год. за фукциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнение на дейностите, свързани със защитата от професионални рискове и превенция на тези рискове. На следващо място, липсва противоречие между повдигнатото обвинение и осъждането на касатора, свързано с начина, по който е осъществено деянието-бездействие с неизпълнението от страна на касатора на конкретни задължения от организационно естество свързани със задълженията му като длъжностно лице по БЗР. В това си длъжностно качество М. не е упражнил контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците. При сериозната и специфична опасност за здравето и живота работниците са били допуснати до работа без да са подходящо екипирани с лични предпазни средства, независимо, че такива /включително и лични предпазни каски/ са им били раздадени и получени от тях, но те не са ги ползвали. Системното нарушаване на правилата за безопасност и здраве от страна на работниците, свързано с използването на лични предпазни средства, е било известно на М., но той /наред с подс. П., който също имал такива задължения/ не е предприел никакви мерки за преустановяването на тази порочна практика. Въпреки това, работниците са били допускани до работа без предпазни каски, включително и в деня на инцидента, като освен това М. не е изпълнил и задължението си при изпълнението на високорисковата строително-монтажна дейност да проведе на работниците задължителния ежедневен инструктаж, свързан с естеството на предстоящата работа, както и с потенциалната опасност при неправилното й извършване. Поради това, обстоятелството, че към момента на настъпване на инцидента, той не се е намирал на обекта, не го оневинява. В заключението си вещите лица пред първоинстанционния съд изготвили комплексната съдебномедицинска и физична експертиза /възприета от първоинстанционния съд като обоснована, пълна и ясна/ са направили извод, че в случай на използване на предпазна каска от пострадалия Н., при падането му и при директен удар върху твърда повърхност, не би се получила черепно - мозъчна травма или би се получила в по - лека степен. Въз основа на изложеното касационната инстанция намира, че въззивният съд е спазил задължението си да извърши проверка по възраженията на защитата на М. за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, като на свой ред е подложил на анализ събрания гласен и писмен доказателствен материал, включително и депозираните пред първоинстанционния съд заключения на назначените технически и съдебномедицински експертизи и е дал мотивиран отговор защо оплакванията са неоснователни, а обжалваният съдебен акт, с който отговорността на М. е ангажирана по чл. 123, ал. 1 и по чл. 134, ал. 1 от НК, е правилен и законосъобразен. Тези изводи на контролираната инстанция се споделят изцяло от настоящия касационен състав. По касационната жалба на подсъдимия А. Ж. П. Доводите на защитата на подс. П. за неправилно приложение на закона са неоснователни. Не се споделят съображенията, че в качеството си на управител на дружеството той не е адресат на вменените му с обвинителния акт задължения от нормативните актове, свързани с безопасните и здравословни условия на труд и поради това, съдът е приложил неправилно закона като е ангажирал наказателната му отговорност. Постоянна е установената съдебна практика, че субект на престъплението по чл. 123/респ. 134/НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност, т.е. при извършване на действия, които изискват специални знания или опитност, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има разрешение, като най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота и здравето на хората. Въпросните престъпни действия могат да бъдат извършвани както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в юридически лица /предприятие, дружество, учреждение, организация/ или при едноличен търговец. Субекти на този вид престъпни деяния са както преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, така и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират изпълнението й. /виж ППлВС №2/1979г./. От обективна страна, за да е налице съставът на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, се изисква с поведението си деецът да е нарушил конкретна норма от действащ нормативен или ненормативен акт, уреждащи безопасното упражняване на правнорегламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с това да е причинил настъпването на предвидения в закона общественоопасен резултат. Безспорно, дейността осъществявана от П. е правно-регламентирана и представлява източник на повишена опасност и затова нейното извършване следва да бъде съпроводено със задължително спазване на определени правила за безопасност, които според обвинението той не е спазил и което въззивната инстанция е приела за установено и доказано.Като управител на дружеството и съгласно длъжностната си характеристика, той задължителни е следвало да спазва определени правила за безопасност, които съобразно конкретиката на случая ясно са посочени от обвинителната власт- чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; т. 1.1 от Приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 12/2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; чл.189 от Наредба № 7 за МИЗБУТРМИРО. Неизпълнението им е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, които П. не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, поради което правилно и законосъобразно /при установените му спасителни действия към двамата пострадали/ въззивният съд е ангажирал отговорността му по чл. 123, ал. 4, пр. 1, алт. 1, във вр. ал. 1, пр. 2 и по чл. 134, ал. 4, във вр. ал. 1, пр. 2, алт. 2, т. 2 от НК. По посочените в допълнението към касационната жалба на П. основания на чл. 348, ал. 1, т. т. 2 и 3 от НПК, наличието на които би довело до възможността на преценка от касационния състав за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт, не се излагат каквито и да било доводи. От друга страна, в практиката си Върховният касационен съд е имал възможността многократно да изрази становището си, че съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК той дължи произнасяне в обжалваните части на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица и съобразно релевираните основания за касационна отмяна, като допълненията към жалбата или протеста по чл. 351, ал. 3 НПК не създават право на допълнителна касационна жалба или протест, а е само една процесуална възможност да се изложат допълнителни съображения към вече посочените касационни основания. Затова с допълнението, прието на основание чл. 351, ал. 3 от НПК, не може да се аргументира основание, различно от заявеното с първоначалната касационна жалба. Изключение от това принципно положение е само тогава, когато се констатират особено съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, с които сериозно се накърняват правата и законните интереси на подсъдимия. Тогава, в изпълнение на правомощията си по чл. 124 от Конституцията на Република България, Върховният касационен съд може да отмени обжалвания съдебен акт, излизайки от рамката на посочените с жалбата касационни основания. В разглеждания случай такива нарушения не са допуснати, поради което и липсва основание за обсъждането на доводите по чл. 348, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК, по отношение на подсъдимия П.. Неоснователно е и релевираното в касационната жалба на подсъдимия М. основание на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което също не е подкрепено с какъвто и да било довод. От жалбата е видно, че това оплакване е изведено от изложеното в нея виждане на защитата за допуснато нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, придружено с искане за оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. При констатацията на настоящия касационен състав, че законът е приложен правилно от въззивния съд, подсъдимият получава отговор и защо не е налице основанието за изменяване на обжалваната присъда по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 243 от 03.10.2016год. , постановена по внохд № 177/2016год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: