Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр.София, 22 август 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Димитър Генчев, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова, наказателно дело № 373/2016 год. на ВКС, ІІІ н.о., въз основа на данните по делото и на закона, прие следното: Касационното производство е образувано на основание касационни жалби от защитата на подсъдимия М. Ц. А.- адвокат Б.М. от САК и от частния обвинител Д. И. , чрез повореника й – адвокат Г.В. от САК срещу въззивно решение № 401 от 30.11.2015 г., постановено по ВНОХД №№839 /2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 02.06.2015год. по НОХД № 1673/2014 год., 3-ти състав, н.о.на Софийски градски съд. С присъдата подсъдимият М. Ц. А. е признат за ВИНОВЕН в това , че на 31.12.2012 г, около 18:20 ч. на територията на [улица], при управляване на МПС- лек автомобил марка "С.". модел "Л. " с ДК [рег.номер на МПС] , с посока на движение от [населено място] към [населено място], в района срещу № 149, е нарушил чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." и чл. 16.ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено... когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение", е следвало възприемайки появилата се на пътя опасност за движението - преминаващо куче, държейки здраво волана, да направлява автомобила си в неговата пътна лента, като вместо това си дължимо поведение, той е предприел рязко завиване на ляво, отклонил автомобила в ляво и загубвайки контрол върху управлявания л.а, последният е навлязъл в лентите за насрещно движение, в следствие на които нарушения е настъпило ПТП с л.а.’’Р. К.” с ДК [рег.номер на МПС] и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице: на М. Н. Т. и на Е. К. В., както и телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на П. П. Н., изразяваща се в счупване на костите /голям и малък пищял / на десния крак в тръбестата част, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни от датата на травмата; средна телесна повреда на Е. Л. У., изразяваща се в счупване на 5,6,7,8 ребра в ляво, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, счупване на гръдната кост, довело до трайно затруднение на движенията на снагата, счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; средна телесна повреда на П. П. Н. изразяваща се в счупване на гръдната кост, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради което и на основание чл. 343, ал.4 вр. ал. 3, б."б", пр.1 вр. ал.1 вр.чл. 342, ал.1, пр.З вр. чл. 54 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от ПЕТ ГОДИНИ,от влизане на присъдата в сила. Съдът е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по обвинението да е нарушил и разпоредбата на чл. 20 ал.2 изр.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението”, да не е намалил скоростта и да не е спрял при появила се на пътя опасност за движението, респ. да не е предприел маневра аварийно спиране но автомобила. На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ. Разноските направени по водене на делото са възложени в тежест на подсъдимия. В касационната жалба от адвокат Б.М. от САК на подсъдимия М. Ц. А. са изброени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. За нарушение на материалния закон се изтъкват следните данни:навлизането в насрещното пътно платно е станало несъзнателно като инстинктивна реакция пред внезапно явилото се препятствие - куче на пътя; при мисловен процес от около една секунда водачът не е могъл да реагира съзнателно веднага, поради това следва да се приложи чл.15 от НК – случайно деяние, изключващо вината и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението. За съществени процесуални нарушения изтъква :нарушено е правото на защита на подсъдимия още в първата инстанция, тъй като за първото заседание ,преди започване на съдебното следствие, не са били призовани всички лица , имащи право да се конституират като частни обвинители и граждански ищци като този пропуск би могъл да забави процеса с оглед неговото отстраняване с връщане делото на първата инстанция, с което се засяга правото на защита на подсъдимия. За явна несправедливост на наказанието се изтъква следното: не са отчетени всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са младата възраст, чистото съдебно минало; липсват съществени нарушения по ЗДвП; семеен е с дете- кърмаче; с процесуалното си поведение е подпомогнал своевременното разследване и решаване на делото в разумен срок; изразил е искрено съжаление за извършеното. Иска се приложение на чл. 55, ал.1,т.1 от НК с намаляване размера на наказанието под предвидения специален минимум, т.е. от три - на една година лишаване от свобода и съответно – намаляване от пет - на три години срокът на отлагане изпълнението на наказанието. В съдебното заседание подсъдимият лично и със защитата си адвокат Б. М. поддържат жалбата с изложените в нея съображения и оспорват жалбата и допълнението към нея, подадени от частната обвинителка Д. И., чрез повереника й адвокат В. като считат , че няма данни от които да се изведе необходимост за ефективно изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, както претендира частното обвинение. В своя лична защита подсъдимият А. изразява съжаление за извършеното, тъй като загиналите две жени са негови близки приятелки и също скърбили за загубата им. В жалбата на частната обвинителка и допълнението към нея се оспорва правилността на приложението на чл.66 от НК; нарушени са целите по чл. 36 от НК; с тази присъда ще се утвърди отрицателното обществено мнение, че съдилищата не оценяват правилно тежките общественоопасни последици от подобни деяния с множество жертви, сред които на две от тях е причинена смъртта; подценена е генералната превенция на наказанието – с условно осъждане не може да се отговори с превенция срещу ПТП с най-тежък резултат, какъвто е причиняване смъртта на повече от едно лице. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане за отмяна приложението на чл. 66 от НК.В съдебното заседание пред ВКС не се явява редовно призована частната обвинителка и касационен жалбоподател Д.И., вместо нея – повереникът й адв. В. поддържа жалбата и оспорва като неоснователна жалбата на защитата на подсъдимия. Частните обвинители Ц. Б. и К. Б. не се явяват редовно призовани и не взимат становище по жалбите. За тях – повереникът им адвокат С. К. моли да се остави в сила решението на САС като правилно. Частните обвинители А. Т. и А. Т., действаща чрез своя баща и законен представител А. Т., не се явяват редовно призовани. Вместо тях се явява повереникът им адвокат М. Т., преупълномощен от адвокат М. Д.; Адвокат Т. поддържа възражението, изготвено против касационната жалба на защитата на подсъдимия, а именно, че законът е приложен правилно ; причина за вредоносните последици са нарушенията по чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗДвП; съобразено е заключението на тройната САТЕ, че ако подсъдимият е управлявал с подходяща скорост за пътните условия, той е могъл да предприеме друг тип маневра и добавя в съдебното заседание, че неоснователно се твърди наличието на случайно деяние, тъй като е установено , че преди да настъпи ударът с появилото се куче на пътя подсъдимият е имал съзнателни и целенасочени волеви действия като е възприел опасността поради което е бил длъжен и е могъл да реагира на появата й с маневра, която да не застраши живота на останалите участници в движението. Прокурорът от ВКП счита жалбите за неоснователни. Подсъдимият е възприел опасността но движението му в насрещното пътно платно не е спасителна маневра, а винаги такова движение създава опасност за останалите водачи на ППС. Проявена е неопитност за справяне в критични ситуации. Наказанието е справедливо. Правилно не е приложен чл.55 от НК, поради особено сериозното нарушение на закона и тежките последици като цяло. Относно жалбата на частната обвинителка Д. И. прокурорът дава становище, че приложението на чл. 66 от НК не е обосновано. Няма данни за увеличаване размера на наказанието, а само за отмяната на условното осъждане, т.е. жалбата да бъде уважена само отчасти – относно претенцията за отмяна на чл. 66 от НК. В последната си дума подсъдимият М. А. изразява съжаление за извършеното и личното си страдание от смъртта на двете пострадали пътнички в резултат на деянието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ПО ЧЛ. 347, АЛ.1 ОТ НПК, СЛЕД КАТО СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: По жалбата от защитата на подсъдимия: Проверката показа, че материалният закон е приложен правилно. Основателно е отказано от въззивната инстанция приложението на института на случайното деяние по чл. 15 от НК. Основната позиция на защитата и ключов въпрос за правилното решаване на делото е извършил ли е подсъдимият нарушенията по чл. 16, ал.1,т.3 и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, съгласно повдигнатите му обвинения / освен по обвинението да е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП-да не е реагирал на опасността, появилото се куче на пътя, с намаляване на скоростта или с аварийно спиране на л.а., за което е оправдан от първата инстанция и в тази част присъдата е влязла в сила/. Поставените въпроси могат да бъдат изведени единствено от фактическите обстоятелства от предмета на делото. При установените от двете предходни инстанции фактически обстоятелства от предмета на доказване е изяснено деянието, авторството му от подсъдимия, механизма на извършване на ПТП и пряката причинна връзка между деянието и съставомерните последици. Не могат да бъдат споделени за правилни доводите в жалбата на подсъдимия, че той е действал невиновно с навлизане на управляваният от него автомобил л.а. „С.” в насрещното пътно платно на движението му, където е предизвикано ПТП, че това действие е извършено „несъзнателно като инстинктивна реакция пред внезапно явилото се за водача препятствие - куче на пътя”. Защитата акцентира на довода, че при мисловен процес от около една секунда водачът не е могъл веднага да реагира съзнателно на появилата се опасност, поради което е налице случайно деяние. Това съждение не отчита приетите за установени фактически обстоятелства от предмета на доказване по делото за поведението на подсъдимия непосредствено преди и по време на деянието в динамиката на появата на опасността на ПП по което се е движел автомобилът на подсъдимия. Реакцията на водача е изяснена детайлно от съдебните инстанции, които са се позовали на цялостната оценка на фактическите данни, съдържими в гласните и писмените доказателствени средства. В тази насока са възприети изцяло като компетентни и достоверни изводите от заключенията на автотехническата експертиза/АТЕ/, комплексната автотехническа и медицинска експертиза/КАТМЕ/ и допълнителните две комплексни автотехнически и медицински експертизи /ДКАТМЕ/, от приложената по делото скица на местопроизшествието и от показанията на свидетелите –очевидци, както и отчасти от обясненията на подсъдимия, в частта им, кореспондираща с останалите доказателствени източници. Въпросът за случайно деяние е обусловен от фактическите обстоятелства по делото и той е изяснен правилно от решаващите инстанции. В мотивите на въззивното решение подробно е изяснен механизмът на ПТП. От обективните данни от поведението на подсъдимия спрямо възникналата опасност на пътя е изведена и възможността, която е имал да предвиди и да предотврати технически настъпването на ПТП като не навлиза в насрещното пътно платно, където е предизвикан ударът с л.а. „Р.”. Това е вярно, защото е прието за установено/ ВКС не може да ревизира установените по делото факти като ги отхвърля или изменя/, че когато подсъдимият за първи път е възприел кучето на пътното платно, то е било на около 20 метра пред автомобила на подсъдимия, като се намирало на линията, разделяща двете ленти за движение в неговата посока на движение. В този момент подсъдимият все още не е бил задействал спирачната система на автомобила. Установено е по несъмнен начин от доказателствата по делото, а и страните не са оспорвали този факт, че за подсъдимия не е съществувала техническа възможност да спре преди удара с кучето, както от момента, в който той го забелязал за първи път (по средата между двете ленти за движение), така и от момента, в който обективно е могъл да го види от момента на появата на кучето на пътното платно в зоната от пътя, осветена от фаровете на автомобила на подсъдимия, който непосредствено преди ПТП е управлявал със 73 км.ч. и в зоната на фаровете на късите светлини е могъл да го види от началния момент на появата му на ПП. В конкретния случай обаче е установено възприемането от него за първи път на появата на кучето на около 20 метра пред автомобила, но в този момент той не е задействал аварийно спирачната система на автомобила, а е отклонил движението му с рязко завъртане волята на ляво, последвано от удар с кучето / отхвърлено в крайната страна на дясната лента в платното за насрещно движение/ след който удар е задействана спирачната система и е последвало неконтролирано движение на автомобила в платното за насрещно движение и под ъгъл спрямо осовата линия на платното за насрещно движение. Плъзгайки се и въртейки се около оста си макар и да е предприел спиране с управлявания от него лек автомобил технически не е имал възможност да спре преди мястото на удара с насрещно движеният правомерно в своето пътно платно л.а. „Р.”. В конкретния случай и при реално развилата се ситуация, ударът и за двамата водачи на двата леки автомобила основателно е изведен от данните по делото като непредотвратим, тъй като непосредствено преди удара между двата автомобила, лекият автомобил „С.” се е движел неуправляемо. Лекият автомобил, управляван от подсъдимия се е ударил с дясната си страна в зоната на предна дясна и задна десни врати в предната част на л.а.Р., от което са последвали съставомерните последици. Логическата оценка на тези данни от събраните доказателствени източници е довела решаващите съдилища до споделения и от настоящата инстанция извод като фактически обусловен, че единствената причина за отклоняването на автомобила наляво спрямо осевата линия на пътното платно не е ударът с кучето, а са единствено субективните действия на подсъдимия спрямо системите за управление на автомобила, които действия, според възприетите констатации от заключението на КСМАТЕ са били технически неправилни. Техническата възможност за избягване на ПТП е била подсъдимият да продължи да се движи в своето ПП и да запази посоката си на движение направо като предприеме и аварийно спиране. Единствената възможност за подсъдимия да предотврати удара с лек автомобил „Р.” е била да не навлиза в насрещното платно за движение, което могло да стане, ако не е предприел рязко отклоняване на автомобила си наляво в платното за насрещно движение. Това действие основателно не е прието за рефлекторно и инстинктивно, т.е. за несъзнателно. В тази насока изцяло се споделят аргументите във въззивното решение, с които съдът е отговорил на доводите на защитата като е отхвърлил претенцията за наличието на случайно деяние в поведението на подсъдимия, причинило съставомерните последици / спр.стр.20-22 от мотивите на въззивното решение/. Съставът на САС като последна инстанция по установяването на фактите, след извършване на своя собствена проверка и анализ на събраните по делото доказателствени източници, е проверил и е възприел за обосновани констатациите на първостепенния съд. Кредитирани са като компетентни и пълни заключенията на всички изготвени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие съдебни експертизи, отговарящи на поставените въпроси. Аргументирано е отговорено на възраженията на защитата на подсъдимия, с които е оспорена възможността за носене на вина с претенция за психическа негодност на подсъдимия да реагира на опасността. Въз основа заключението на съдебно медицинската и психиатрична експертиза /СМПЕ/ на подсъдимия, преценено в съответствие със заключенията на останалите съдебни експертизи / посочени по-горе/, САС е приел, че подсъдимият е изгубил контрол над автомобила на един по-ранен етап, когато вече със съзнателното си поведение е бил задействал механизма на причиняване съставомерните последици от деянието, към който момент вещите лица - медик и психиатър в заключението дадено по СМПЕ са категорични, че подсъдимият е бил в съзнание. Следователно е бил в състояние да извършва адекватна мисловна дейност когато, намирайки се непосредствено до непрекъсната двойна разделителна линия между двете насрещни платна за движение, е завъртял рязко волана наляво, навлязъл е в насрещното пътно платно и след който момент автомобилът е станал неуправляем и подсъдимият повече не е могъл да го контролира. Към този момент обаче, както е установено от фактическа страна, все още не е бил настъпил удара с кучето, като вещите лица от СМПЕ са изяснили и съставът на САС е възприел изцяло компетентното им заключение, което е било съобразено и с обясненията на подсъдимия и с показанията на свидетеля очевидец Г.. По делото е безспорно установено, че ударът с кучето от страна на л.а. „С.” е станал непосредствено след като подс.А. е завъртял волана рязко наляво и колата вече е била навлязла в платното за насрещно движение. Едва тогава подсъдимият е задействал спирачната система на автомобила /факт, установен чрез показанията на свид.Г./. Въз основа на тези данни, съставът на САС аргументирано е приел, че дейността по управлението на системите на автомобила от страна на подсъдимия е била изцяло съзнателна и волева реакция. Тези данни за поведението на подсъдимия не могат да обусловят случайно деяние. Ето защо, правилно е изведено виновно поведение под признаците на непредпазливост във формата й на небрежност, тъй като от обективните обстоятелства е изводимо задължението на водача да прецени, че при отклоняване посоката на движение на автомобила „С.” в насрещното пътно платно ще наруши задължение да не навлиза в насрещното платно за движение и да не създаде реална и непосредствена опасност за причиняване на ПТП с насрещно движещият се л.а. „Р.”, както и да прецени непосредствената реална опасност от настъпването на общественоопасните последици, изразени в застрашаване живота и здравето на лицата, пътуващи в л.а. „Р.”, както и в л.а. „С.”. Т.е. тези факти от обективната действителност са били възприемани от подс. А. и въз основа на тях той не само е бил длъжен, но е могъл и да предвиди вероятността от настъпването на общественоопасните последици. А данните, че системно е преминавал с автомобила си по този път и на практика е виждал често намиращите се покрай пътя бездомни кучета и възможността да продължи движението на л.а. напред в неговата пътно платно, тъй като не е имало интензивно движение и непосредствено наличие на други автомобили , които да са препятствали тази възможност, са го задължавали да извърши преценка на ситуацията, при която технически да избегне навлизането в насрещното ПП и с това и произшествието. Вярно е прието, че той не е предвиждал в конкретния случай настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди и е имал обективната възможност за това. Поради тези аргументи и настоящата инстанция не намери, както и предходните две инстанции, да приеме наличието на предпоставките на чл. 15 от НК. Фактите по делото сочат, че подс.А. е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от конкретно предприетото му поведение като водач на МПС по повод реакцията при появата на опасността на пътя – пресичащото неговото пътно платно куче и правилно е изведено, че с поведението си подсъдимият е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал.1,т.3 от ЗДвП и по чл.20, ал.1 от ЗДвП. В случая не е извършена „спасителна маневра”. В своята постоянна практика наказателните колегии на ВС и ВКС са изяснили смисъла на понятието „спасителна маневра” като изменение на посоката на движение на едно МПС при критична ситуация, при която водачът прави усилия за предотвратяване на ПТП.При спасителна маневра водачът е принуден да предприеме такива действия по изменение посоката за движение на МПС, при създадена реална опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество, с цел предотвратяване настъпването на тези последици. Спасителната маневра би била правомерна само ако водачът се намира в състояние на крайна необходимост, т.е. тя не може да застрашава или уврежда живота и здравето на другиго. Водачите носят отговорност и при неуспешно предприемане, провеждане или приключване на спасителна маневра, при която сами са се поставили в нарушение на правилата за движение. В този смисъл е и константната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /спр.ТР №106 по д.№90/82 год. на ОСНК на ВС; ТР №28 по н.д.№10/84 год.,т.5,т.6, на ОСНК на ВС ; р.720/91 на 3 н.о.; р.472 от 2011 год. на 2 н.о.;р.470 от 2004 год. на 1 н.о./ В конкретната ситуация, изцяло резултатът от маневрата да приключи успешно е бил зависим от поведението на подсъдимия, независимо, че той е бил поставен в нея поради внезапната поява на пътя на препятствие - опасност за движението / в случая пресичащото пътя му куче/. В случая водачът не е предприел технически правилното действие, за да реагира на опасността, а сам виновно се е поставил в положение да наруши правилата за движение. Установена е загубата на контрол от страна на подсъдимия върху управлявания от него лек автомобил, която се дължи на съзнателно извършената маневра с рязкото завиване на волана на автомобила наляво и попадането му в насрещното ПП, в което се е движил водачът с л.а. „Р.”. Споделя се изводът на САС, че решаващо значение за отговорността на подс.А. има обстоятелството, че отклонението на автомобила в насрещното ПП не е било в резултат на удара с кучето, а на действие, извършено преди това - на извиването на волана рязко наляво и насочването на л.а. в промяна на посоката на движението му, която технически не е била необходима за избягване на опасността. Установено е безспорно от анализа на доказателствата за техническите параметри на произшествието, че ако подсъдимият е продължил да управлява л.а. неговата посока на движение, дори и кучето да попадне под автомобила, то предвид габаритите и теглото му / около 30 кг. и около 40 см високо/ обективно не е могло да отклони движението на автомобила, т.е. не е могло по естеството си да промени посоката му на движение, освен ако водачът сам субективно не е сторил това в конкретния случай и то рязко, което е обусловило поднасянето, завъртането на автомобила и загубата на управление. Неоснователно е оплакването в жалбата на защитата и за нарушено право на защита на подсъдимия в първата инстанция, мултиплицирано във въззивната, поради твърдението, че непризоваването в първата инстанция на всички лица , имащи право да се конституират като частни обвинители и граждански ищци е съществено нарушение на процесуалните правила, което „би могло да забави процеса с оглед неговото отстраняване с връщане делото на първата инстанция”, и така се засягало правото на защита на подсъдимия. Ако такова нарушение е извършено от първата инстанция то засяга единствено правата и интересите на пострадалите, а не на подсъдимия и защитата му, тъй като ограничава възможността им да участват в качеството им на страни в процеса в неговата съдебна фаза. Това нарушение , дори да е допуснато от първата инстанция , макар да е съществено, остава неотстранимо в последващите стадии на процеса пред по-горните инстанции, тъй като при евентуално повторно разглеждане на делото в първата инстанция не може да бъде повторено конституирането на нови страни. Законовият регламент изисква конституирането на страните в процеса да се извърши само преди даване ход на съдебното следствие при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция, така че процесуално нарушение от посоченото естество не би ограничило правата на подсъдимия и принципът за разглеждане на делото в разумен срок, охраняващ правото му на защита, няма да бъде накърнен тъй като липсва процесуална възможност за връщане процеса в предходен стадий и за неговото забавяне. Не е допусната явна несправедливост на наказанието с неприлагане на чл.55, ал.1,т.1 от НК, нито с определянето съгл. чл.66 от НК на максималния срок от пет години на отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода. Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия законосъобразно е извършена с приложението на чл. 54 от НК. Основателно е аргументирана липсата на предпоставки по чл. 55 от НК. Отчетените в пълен обем налични смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са младата възраст, чистото съдебно минало, липсата на съществени нарушения по ЗДвП, както и разкаянието и страданието от извършеното, не обуславят предпоставките за последващо смекчаване на отговорността, тъй като законът изисква многобройността или изключителността на смекчаващите отговорността обстоятелства да е в кумулативна даденост с извода , че и най-лекото наказание предвидено в закона да е несъразмерно тежко с оглед степента на обществената опасността на дееца и деянието. Случаят не е такъв. Броят на извършените нарушения на ЗдвП и тяхната тежест, както и тежестта на престъпните последици като брой на пострадалите,извън съставомерните признаци, основателно определят високата степен на отрицателната тежест на извършеното. Тези обстоятелства препятстват извод за определяне на наказание под предвидения специален минимум в санкцията на престъпния състав по чл. 343, ал.4 вр. ал. 3, б."б", пр.1 вр. ал.1 от НК от три години лишаване от свобода. Още по-малко може да се сподели виждането на защитата за намаляване изпитателния срок по чл.66 от НК, от пет - на три години именно поради необходимостта да се въздейства предупредително и възпиращо с целите на наказанието, както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на обществото. По жалбата на частната обвинителка Д. И.: Аргументите на повереника на частната обвинителка Д.И. по оспорване справедливостта на наказанието като занижено и срещу приложението на чл.66 от НК са намерили мотивиран отговор от предходните две инстанции. Наказанието законосъобразно е индивидуализирано с установените по делото фактически данни, очертаващи конкретната степен на тежест на извършеното деяние и на подсъдимия. Съставът на ВКС споделя правилността на изводите в мотивите на атакувания съдебен акт за справедливост на наложеното на подсъдимия наказание като съответно на закона и съразмерно с конкретните данни , обуславящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. Вече беше отговорено по жалбата на защитата на подсъдимия, че степента на обществена опасност на подс.А. не е равнозначна на тежестта на деянието, която е твърде завишена, макар и предвидена в състава на престъплението и в диапазона на предвиденото в санкционната му част наказание, извън съставомерните признаци на състава, завишена тежест на деянието е обусловена от конкретния броя на пострадалите – пет лица / т.е. като съвкупен резултат пострадалите са повече от минимално предвиденото в обективната страна на състава „настъпилата смърт да е на едно или повече лица и телесните повреди да са на едно, или повече лица”/. Правилно е преценена като невисока степента на обществена опасност на дееца като са съобразени много добрите характеристични данни за подсъдимия; фактите че е дисциплиниран водач на МПС и до инцидента не е извършвал нарушения които да са създавали опасност за движението по см. на ЗДвП;нарушението на правилата за движение , довели до съставомерните последици са предизвикани от внезапно възникналата опасност на пътя, която до голяма степен е затруднила подсъдимия да овладее адекватно системите за управление на л.а., без да губи контрол над управлението му, макар че от обстоятелствата е бил длъжен и е могъл да предвиди и да реагира на тази опасност за да предотврати общественоопасните последици; цялостното процесуално поведение на подсъдимия сочи на дълбоко съжаление, разкаяние и неотстранимо във времето страдание от загубата на близките за него две загинали жертви и по отношение на останалите лица , пострадали с увреждане на здравето, което психическо състояние на дееца до голяма степен сочи на постигнато въздействие на превъзпитателната роля на наказателния процес, преди още наложената санкцията за извършеното деяние да е част от влязлата в сила присъда. Ето защо и настоящата съдебна инстанция прие, че наказанието, наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, е съобразено с доказателствата по делото и със закона. Изводите на САС за законосъобразност на приложение института на чл. 66 от НК също следва да бъдат споделени. Действително, тежестта на обществената опасност на деянието е изключително висока, но предвид незавишената обществена опасност на дееца, правилно е преценено от съдебните инстанции , че възможността той да бъде предупреден , поправен и превъзпитан ще е налице и без да бъде изолиран от обществото. Значението и смисълът на приложението на института на отлагане изпълнение наказанието лишаване от свобода по чл. 66, ал.1 от НК е именно в преценката за възможността да се въздейства на дееца с целите на наказанието главно чрез специалната превенция. Този акцент, предвиден от законодателят, не подценява значението и действието на генералната превенция на наказанието. Точно поради това, съдът законосъобразно е наложил най-дългият изпитателен срок от пет години , който е гаранция за поправянето на дееца, тъй като ще следва да организира поведението си към спазване не само правилата за движение по пътищата, но и общия правов ред така, че да не извършва престъпни посегателства, поради заплахата от постановяване изтърпяването и на отложеното за изпълнение наказание. По този начин конкретно отложеното за изпълнение за максимално дълъг срок наказание ще има генерален предупредителен и възпиращ характер, както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на обществото. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал.1 ,т.1 от НПК , съставът на ВКС , трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 401 от 30.11.2015 г., постановено по ВНОХД №№839 /2015 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: