Р Е Ш Е Н И Е № 506 град София, 12 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1953 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия С. А. М. лично и на неговия защитник, както и жалба на защитника на подсъдимия М. А. М. против въззивно решение № 74 от 17.05.2011 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 788/2011 г. Подсъдимият С. А. М. настоява за намаляване на наказанието. В жалбата на неговия защитник се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че фактическите заключения са резултат от превратно възприемане на доказателствата и видимо предпочитание на показанията на пострадалите, както и на техните близки. Изтъква също пропуск на съда да обсъди събитията, които са предхождали деянията. С оглед на това защитникът иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския апелативен съд или алтернативно – намаляване при условията на чл. 55 от НК на размера на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия М. А. М. развива всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Счита, че правната квалификация на деянието по чл. 131а НК незаконосъобразно е била свързана с чл. 129, ал. 1 НК; че липсва отговор на възражението за характера на телесната повреда; че съдът е пропуснал да отрази в диспозитива какво е определеното наказание, което е редуцирал по правилата на чл.58а НК. Направени са алтернативни искания - за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за изменение на решението с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Т.), както и лично подсъдимият М. поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения. Защитникът на подсъдимия М. (адв. С.) поддържа жалбата и настоява за връщане на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5 от 10.03.2011 г. по н. о. х. д. № 71/2011 г. на Сливенския окръжен съд подсъдимият С. А. М. е признат за виновен в това, на 18.10.2010 г. в гр. Сливен при условията на опасен рецидив да е направил опит умишлено да умъртви К. В. Х., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58а НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият С. А. М. е признат за виновен и в това, на 18.10.2010 г. в гр. Сливен, при условията на опасен рецидив, в съучастие с М. А. М. като съизвършител, да е причинил средна телесна повреда на М. А. А., поради което и на основание чл. 131а пр. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. 58а НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На подсъдимия С. А. М. е определено общо, най- тежкото наказание от десет години лишаване от свобода, на основание чл. 23, ал. 1 НК и първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият М. А. М. е признат за виновен в това, на 18.10.2010 г. в гр. Сливен при условията на опасен рецидив, в съучастие със С. А. М. като съизвършител, да е причинил средна телесна повреда на М. А. А., поради което и на основание чл. 131а пр. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. 58а НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварителното задържане на всеки от подсъдимите и в тяхна тежест са възложени разноските, направени по делото. С решение № 74 от 17.05.2011 г. в. н. о. х. д. № 788/2011 г. на Бургаския апелативен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В процедурата на съкратеното съдебно следствие подсъдимите са признали фактите, описани в обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти, а съдът е уважил тяхното искане след преценка, че признанието се подкрепя от събраните доказателствени материали на досъдебното производство. Затова доводите на защитника относно обема от събраните по делото доказателства са неприемливи. Мотивите съдържат изчерпателен анализ и оценка на съвкупността от доказателствени източници, включително на свидетелските показания на пострадалите, които съдът е приел за достоверни с оглед съответствието между съобщените от тях факти и други събрани доказателства по делото. В този аспект са изложени пространни съображения и липса неясно предпочитание на едни доказателствени средства за сметка на други. Защитникът на подсъдимия М. не посочва в какво се състои превратното възприемане от съда на доказателствата, което затруднява проверката на неговото оплакване, а и Върховният касационен съд не констатира при формиране на вътрешното си убеждение съдът да е извратил съдържанието на доказателствените материали. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалното си задължение и надлежно е изяснил въпроса за характера на телесната повреда на пострадалия М. А. А., включително с помощта на специалните знания на експертите, изготвили съдебномедицинската експертиза. Законосъобразно е приел, че телесното увреждане, изразяващо се в прерязване на сухожилието на четвърти пръст, което е довело до затрудняване на основна функция на ръката (хватателната функция) за срок по-дълъг от един месец покрива обективните признаци на средна телесна повреда - трайно затрудняване на движението на крайник по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Доводите на защитника на подсъдимия М. за незаконосъобразност при решаване на въпроса за вида на причинената телесна повреда са неприемливи, респективно за осъществен по-леко наказуем състав на престъпление. Съдът правилно е уточнил, че деянието представлява квалифициран случай на престъплението по чл. 129, ал. 1 НК - умишлено причинена средна телесна повреда при условията на опасен рецидив, поради което и предвид съучастието на подсъдимите правната квалификация е законосъобразна. Неоснователен е и доводът на защита на подсъдимия М. за нарушение от гледна точка на съдържанието на присъдата, в частност на диспозитива. Съгласно разпоредбата на чл. 305 НПК в мотивите съдът излага съображенията, които са го отвели до решението в диспозитива. Предвид специфичния механизъм, уреден в чл. 58а НК за определяне на наказанието в случай по чл. 373, ал. 2 НПК, в мотивите на осъдителната присъда са били изложени съображенията, поради които съдът е индивидуализирал размера на наказанието лишаване от свобода с оглед значимите обстоятелства по чл. 54 НК и съответно неговото намаляване с една трета, а в диспозитива е посочил самото решение за наказанието лишаване от свобода, което налага за изтърпяване на подсъдимия М. А. М.. При това положение съдът не е имал задължението да отрази в диспозитива на присъдата пътят, по който е вървял, за да достигне до решението, посочено в диспозитива. За подсъдимия не е съществувало никакво съмнение относно извършеното деяние, приложимия законов текст от НК и наложеното наказание по реда на чл. 58а от НК, респективно не е било допуснато съществено процесуално нарушение. В жалбите е изтъкнато и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд намира, че липсва явна несправедливост на наложените наказания. Наказанието на всеки от подсъдимите държи сметка за тежестта на съответното престъпление, личността на дееца и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. Въззивният съд е съобразил като смекчаващи обстоятелства част от обстоятелствата, на които се основава защитникът на подсъдимия М. - младата възраст и проява на самокритичност. Към тях действително следва да се добавят и неотчетените данни за специфика в личността, очертани от специализираното заключение на експерта (възможна шизофренна хипотеза, мотивирала препоръка за евентуални медицински грижи) като фактор с улесняващо влияние, както и съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство, макар и без сериозна тежест в конкретния случай с оглед обстановката, при която се е развило събитието (в присъствието на множество лица, включително няколко полицейски служители). Не трябва обаче да се игнорират обстоятелствата за предходното телесно посегателство от подсъдимия М. върху св. Б. с употребата на нож, както и причинените с деянието на подсъдимите леки телесни увреждания на пострадалия А., погълнати от по-тежкия съставомерен резултат. По делото не са налице предпоставки за приложението на чл. 55 НК при определяне на наказанието на подсъдимия М.. В жалбата не са изложени аргументи на защитника, а такива законови условия не бяха констатирани и от Върховния касационен съд. Предвид отсъствието на касационни основания решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл.354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 74 от 17.05.2011 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 788/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: