Р Е Ш Е Н И Е № 60180 гр.София, 10.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 962/2021 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс. В. П. В., подадена чрез защитника му адв. О. Б. срещу въззивно решение № 106 от 17.09.2021г. на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ВНОХД № 231/2021г. Визира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска от настоящия съд да измени решението, като приложи чл.55 НК или намали наказанието в границите на минимума и след това го редуцира по реда на чл.58а НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият, защитникът му, частните обвинители и повереникът им не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Не споделя аргументите на касатора, че са налице основанията на чл.55 НК, тъй като не съзира нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 2 от 24.03.2021г. на Окръжен съд гр. Русе, постановена по НОХД № 168/2021г. подсъдимия В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. ”в” пр. 1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, а именно, че на 18.12.2019г. в с. Борисово, обл. Русе, при управление на МПС специален автомобил марка „М.“ модел „А.“ с рег. номер ***********, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.5, ал.1 и 2 и чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. В.. Във връзка с чл.58а НК му е наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година. С решение № 106 от 17.09.2021г. на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ВНОХД № 231/2021г. първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5 и чл.20, ал.2 ЗДвП , деянието е преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.“в“ НК и наказанието „лишаване от свобода“ е намалено на 1 година. Касационните жалба е неоснователна. Оплакванията на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието в известна степен кореспондират и с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като включват възражения срещу определяне на дадени обстоятелства като отегчаващи вината на подсъдимия. Могат да се споделят възраженията, че въззивната инстанция неправилно е включила в кръга на отегчаващите вината обстоятелства грубото нарушаване на правилата за движение и липсата на съпричиняване от страна пострадалия. Недоволството на касатора е резонно предвид това, че степента на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия се преценява като смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализирането на наказателната отговорност и за това се оценява в полза на подсъдимия. Но липсата на съпричиняване не би могло да се причислява към отегчаващите такива. Последните са факти, които дават негативна оценка за подсъдимия или стореното от него, стоящи извън фактическия състав на престъплението и в много случаи въпреки тях деецът е осъществил същото, дори преодолявайки тяхното влияние или въздействие. Ако се приеме логиката на въззивния съд би означавало, че във всеки един случай на престъпление от подобен вид липсата на спомагащо настъпването на престъпния резултата поведение от страна на пострадалия следва да се вменява в тежест на подсъдимия. Или казано по друг начин: Липсата на обстоятелство, което да е смекчаващо вината, не би могло да се прецени като отегчаващо, само на това основание. На следващо място, второто отегчаващо вината обстоятелство - „завишена степен на обществена опасност с оглед допуснатото грубо нарушение на правилата за движение по пътищата“ основателно се визира от касатора като лишено от мотивировка. Действително се касае за едно нарушение на правилата за движение по пътищата- на чл.20, ал.1 ЗДвП, което предвид спецификата на настоящия казус едва ли може да се дефинира като толкова грубо и съществено, че да завиши драстично обществената опасност на деянието. За останалите две инкриминирани нарушения на правилата по чл.5 и чл.20, ал.2 ЗДвП подсъдимият е оправдан. Предвид изложеното дотук, пред касационната инстанция остава въпросът дали при наличието само на смекчаващи вината обстоятелства, такива каквито са възприетите от въззивния съд, наказанието на подсъдимия може да се окачестви като явно несправедливо и да доведе до ревизия в изводите на апелативния съд за липса на предпоставки за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл.55 НК, алтернативно дали следва да се прояви по-голяма снизходителност спрямо подсъдимия и да се намали наказанието му при условията на чл.58а НК. Касационната инстанция може да направи заключение, че смекчаващите вината обстоятелства не са фаворизирани от въззивния съд, дори след установената липса на отегчаващи. Те са преценени обективно, всестранно и пълно, без да са надценени - и като такива се отчетени честото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, оказаното съдействие на разследването, критичното отношение към стореното. На базата на тези обстоятелства апелативният съд основателно е приел, че макар и само смекчаващи вината, те не се явяват многобройни и сред няма изключителни, които да правят и най-лекото наказание несъразмерно тежко. Поради тези причини и законосъобразно е отказал да индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл.55 НК. Не се споделят и оплакванията за явна несправедливост на наказанието и искането на касатора за допълнителното му намаляване. Касационната инстанция следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие - обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице. Дори и след несъгласието на настоящия съд с изводите на въззивния съд относно наличието на отегчаващи вината обстоятелства при определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Изложените доводи касаят и искането за редуциране на наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС. Действително след възприемането на по-леката квалификация въззивният съд не е коригирал размера му, но не е счел за нужно да стори това. Изложил е аргументи в защита на тази своя позиция, които се споделят и от настоящия съд. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата на подсъдимия пропуски при индивидуализиране на наказанието, обуславящи и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 106 от 17.09.2021г. на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ВНОХД № 231/2021г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.