6 Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 25 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя Гроздан Илиев дело № 716/2010 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на С. А. Р., за отмяна по реда на възобновяване на производството на решение № 77 от 27.10.2010г., постановено по в.н.о.х.д. № 168/10 г. на Разградски окръжен съд (РОС.), с което е потвърдена изцяло присъда № 2 от 07.01.2010 г. по н.о.х.д. № 46/09 г. на Разградски районен съд (РРС). В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането на осъдения се поддържа от упълномощения му защитник, като се мотивират доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а при условията на алтернативност и явна несправедливост на определеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че поради отсъствие на претендираните нарушения, искането на Р. е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: С присъда № 2 от 07.01.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 46/09 г. на РРС С. А. Р. е признат за виновен в това, че : - в периода 2005 г. до месец март 2006 г., в[населено място], К. И., с користна цел е склонил друго лице – Б. Б. А., към проституция, поради което и на основание чл. 155, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. - през периода от края на 2006 г. до лятото на 2007 г. в Република България и Република Франция е набирал, приемал и транспортирал отделно лице – З. С. М., с цел да бъде използвана за развратни действия, като я извел на 01.02.2007 г. през границите на страната - Г. „Д. мост” със същата цел, поради което и на основание чл. 159б, ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и наказание глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. Със същата присъда на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален общ режим на изтърпяване, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено и общо определеното наказание глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. На основание чл. 59 от НК от определеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което по отношение на Р. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. В тежест на подсъдимия са присъдени направените в хода на производството разноски. Първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло с атакуваното пред настоящата инстанция, по реда на глава тридесет и трета от НПК, решение № 77/27.10.2010г. по в.н.о.х.д. № 168/10 г. на РОС. Искането на осъдения за възобновяване на въззивното производство е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно. При установяване на фактическите положения решаващият съд не е допуснал претендираното нарушение на чл.305, ал.3 НПК, защото при констатирани противоречиви по съдържание и насоченост доказателствени съвкупности, едната от които се формира преимуществено от обясненията на касаторът в процесуалното качество на подсъдим, а в настоящето производство осъден, решаващият съд, след обективно и пълно изследване на доказателствените източници, е мотивирал взетите решения за тяхното приемане по отношение на достоверност и относимост, респективно за тяхното отхвърляне. Това е сторено изрично и по отношение обясненията на касаторът за които съдът е приел, че по отделните обвинения се опровергават от наличния доказателствен материал. При това положение, отказът на съдът да възприеме обясненията, които са подчинени изцяло на възприетата защитна линия на процесуално поведение не може да се приравни на поддържаното от защитата процесуално нарушение по чл.305, ал.3 НПК, свързано с неизпълнение на задълженията за оценка на доказателствения материал. Този извод се налага и по следните съображения. За да постанови потвърдително решение Разградският окръжен съд е възприел изцяло фактическата обстановка установена от РРС, като е изпълнил и задълженията си по чл.339, ал.2 НПК, относно изискването да мотивира обосновани откази по направените с въззивната жалба доводи за допуснати нарушения. Това е сторил след самостоятелен и съвкупен анализ на наличните по делото доказателства. Доводът за допуснато процесуално нарушение по чл. 7 НПК, изразяващо се в изместване на централното място на съдебното производство е лишен от правно основание, тъй като показанията на свидетеля Б. А., дадени в хода на досъдебното производство на 11.04.2008 г. пред разследващ съд в[населено място], К. И. /т.4 , стр. 167 - 170/, по повод молба за правна помощ от М. на правосъдието на Република България, не са приобщени и обсъждани от контролираните инстанции. В доказателствената съвкупност са включени само онези показания които свидетелят е депозирал повторно пред следствен съд – [населено място], К. И., при разпита му по делегация на 20.10.2009 г. /стр. 234 от първоинстанционното дело/, иницииран още с разпореждането по чл. 252 НПК от 27.03.2009г. по н.о.х.д. №46/2009г. на РРС и последваща молба за правна помощ, изпратена от М. на правосъдието с писмо № 99 - Н – 426/18.08.2009г. /стр. 196/. При изготвянето на въпросния лист, приложен към съдебната поръчка, не е нарушено правото на никоя от страните в процеса да зададе съответните въпроси, обслужващи както обвинителната, така и защитната теза. Ето защо, упреците на осъдения за процесуална порочност при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, довело до неправилното прилагане на материалния закон са неоснователни. Съдът е обективирал подробни и достатъчно убедителни мотиви, за да не възприеме обясненията на Р., дадени в хода на съдебното следствие пред РРС, както и съображения за взетото решение да приеме за достоверни показанията на свидетеля Б. А.. Заявеното от св. Бл.А. е подкрепено и от писмените доказателства, относно преведените с паспорта на свидетелите С. Р. и З. А. суми чрез У. юниън /т. 2, стр. 48, 54, 57, 99 и 113 от досъдебното производство/. Посочената доказателствена съвкупност позволява да се направи извод, за установена инкриминирана дейност на Р. в К. И., свързана със склоняването на св.А. към проституция с користна цел, както и отработената схема за контролирането и отчитането на изкараните пари посредством друго, проституиращо за Р. лице – Х. А.. С мотивирането на А. към проституция, чрез оказване на физически и психически натиск върху пострадалия от страна на Р. и други неустановени по делото лица, е осъществено изпълнителното деяние „склоняване”, поради което възраженията на осъдения, за несъставомерност от обективна страна са фактически и правно необосновани. При това положение, касационният състав приема, че с оглед на установените от контролираните инстанции фактически положения, квалификацията на извършеното от осъденият Р. престъпление по чл. 155, ал.3 във вр. с ал. 1 НК е законосъобразна. Лишени от правно и фактическо основание са възраженията на осъдения и относно допуснатите процесуални нарушения от съдилищата, довели до неправилно приложение на материалния закон и осъждане по повдигнатото му обвинение по чл. 159б, ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 1 НК. В хода на въззивното разглеждане на производството не са правени искания за събиране на нови доказателства и не са установени нови фактически положения по реда на чл. 316 НПК. В изпълнение на задълженията си по чл.339, ал.2 вр. чл. 314 НПК Р. е извършил задълбочен анализ на приетите за установени фактически положения, като е обосновал решението за цялостното им възприемане. Мотивиран отговор са получили възраженията на осъдения Р. и неговите защитници, поддържани и пред настоящата инстанция, за допуснати нарушения по приложението на материалния закон. Обстоятелствата по чл. 102 НПК, включени в предмета на доказване по обвинението, за извършено престъпление по чл. 159б, ал.1 НК, са обективно изяснени от показанията на свидетелите З. М., Е. М., Я. Е. и Й. Я.. При правилно установените факти по приемането, набирането и транспортирането на М. със специалната цел – да бъде използвана за развратни действия, Р. е направил законосъобразен извод за съставомерността на деянието, съответен и на константната практика на ВКС, намерила израз в Тълкувателно решение № 2/16.07.2009 г. по н.д. № 2/2009 г. на ОСНК. Склоняването на М. към проституция още през 2006 г. в[населено място], уговарянето и да изостави свидетеля Е. М., с когото е живяла на съпружески начала, мотивирането и да упражнява тази професия с обещаване на материална облага /закупуването на апартамент/, подпомагането и при издаване на задграничен паспорт с цел свидетелката да работи за Р. във Ф. или възползването от жертвата, са все действия по осъществяване на изпълнителните деяния „набиране” и „приемане”, а организирането на превоза на св.М. до[населено място] – такива по „транспортирането” на пострадалата. Законосъобразно контролираните инстанции са приели, че тези деяния са осъществени от Р. с ясно формирана представа за получаване на облаги, чрез експлоатирането на М., която е използвана за извършване на развратни действия. Напълно обоснован е и отказът на съдилищата да приемат съгласието на пострадалите лица – А. и М. да проституират, като основание изключващо съставомерността на извършените от Р. деяния. Това е така защото, поначало съгласието на жертвата на трафик е правно ирелевантно за отговорността на осъдения, поради което правилно е отчетено единствено при индивидуализацията на определените му наказания. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.3 НПК, тъй като определените наказания лишаване от свобода и глоби не са явно несправедливи. Искането за намаляване на наказанието за престъплението по чл. 159б НК не се обосновава и с несъобразени от въззивния съд обстоятелства, които да налагат извод за несъразмерна тежест на наказанията по вид и размер, поради явното им несъответствие с приетата за установена степен на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на осъденият, като негов извършител. При положение, че в процеса на индивидуализацията на наказанията, наличните смекчаващите и отегчаващи обстоятелства са оценени в съответствие с действителното им значение и съдът правилно е определил съотношението между тях, а при определяне на общото наказание е отказал да приложи чл.24 НК, настоящият състав приема, че претендираното нарушение, посочено с основанието по чл.348, ал.5, т.1 НПК не е налице. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че отсъствуват претендираните с искането за възобновяване на наказателното дело нарушения, на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, НПК Върховния касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на С. А. Р. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 77 от 27.10.2010г., постановено по в.н.о.х.д. № 168/10 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 2/07.01.2010 г. по н.о.х.д. № 46/2009г. на Раозградски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.