Р Е Ш Е Н И Е № 382 Гр.София, 25.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1037/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 17/25.04.12 г., постановено от Военно-Апелативния съд /ВоАС/, е потвърдена присъда № 222/23.01.12 г.,постановена по В.Н.О.Х.Д. 222/11 г.по описа на Военен съд –София /СВС/, с която подсъдимият В. Х. Х. е признат за невиновен да е извършил вмененото му престъпление по чл.286, ал.1 НК. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от представител на Военно-апелативна прокуратура, в който е релевирано касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Моли се решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от касационната прокуратура не поддържа протеста, като подробно мотивира законосъобразността на постановените актове на решаващите съдилища. Подсъдимият и неговият защитник молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по производството в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Тъй като прокурорът от ВКП не поддържа, но не оттегля протеста, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да отговори накратко по изтъкнатите в него доводи. В протеста на държавния обвинител от ВоАП не са отразени стойностни аргументи относно несъобразяване на съдебната оценъчна дейност с правилата, заложени в чл.13 и 14 НПК. А именно това стои в основата на претенцията за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, извлечимо от ВКС при преценка на словното съдържание на прокурорския документ. На първо място в протеста е направено изброяване на доказателствени материали, обсъдени подробно от въззивната инстанция, с изводи за фактите, безспорно приети за установени. По-нататък се твърди, че преценката на решаващите съдилища по събраните доказателства и доводите в решението в тази връзка са неправилни. Казаното директно насочва към претенция за необоснованост, която не е касационно основание и не бива да бъде осмисляна от страна на ВКС. Въпреки това, доколкото има позоваване на несъблюдаване на нормите на чл.13 и 14 НПК, ВКС желае да отбележи следното: Няма съмнение, както са приели инстанциите по фактите, че Х. е бил запознат със съдържанието на “сигнала”, част от което е инкриминирано като набедително в престъпление срещу няколко лица поведение. Доказателствата обаче не могат да се противопоставят на тезата за убедеността на дееца, че документът е изготвен от Т. А.. Няма съмнение и, че “сигналът” е електрофотографско копие на печатния текст и подписа, с по-нататъшна техническа намеса върху него. Иначе казано “копие от копие на документ”. Остава неясно и с невъзможност за изясняване дали е извършен монтаж на подписа на Т. А. от една страна. От друга- макар и словно пестеливо, въззивната инстанция е анализирала показанията на свидетелките Д. и А. и без да нарушава процесуалните правила в оценъчната дейност, е стигнала до извод, че те не са достатъчни, наред с другия доказателствен материал, да обосноват авторство на деянието от страна на подсъдимия. На трето място, в своите мотиви ВоАС е взел отношение по произнасянията на Военна прокуратура досежно сигнала, приемайки и всичко казано от СВС. Отразеното в протеста за същността на произнасянето на горестоящата в инстанционен план военна прокуратура по никакъв начин не противостои на позицията на решаващите съдилища. Тъй като не е установено по надлежен начин, не може да се даде и категоричният отговор, изведен в протеста: “след като сигналът не е изготвен и подписан от А., няма как подсъдимият да не е знаел, че лицата, за които се твърди, че са извършили престъпление, са невинни”. На последно място, ВоАС е изразил отношението си и към втория “сигнал”, пратен до журналиста П.. Доказателствената съвкупност е безусловна по обстоятелството, че П. е сигнализиран от подсъдимия. Аргументите на представителя на прокуратурата в протеста в тази връзка не допринасят за по-голяма убедителност на искането, за достигане до извод за некачествена оценъчна дейност от страна на въззивната инстанция. Естествено, че като изпратен не до “надлежен орган”, “сигналът” не може да мотивира пряк извод за наличие на набедяване. Косвената връзка, направена в протеста на прокурора, доколкото се говори за способите и методите, по които е било извършено деянието, не е от характер да промени финално законосъобразното заключение за неналичие на установена престъпна дейност от страна на Х.. При приетите недоказаности от обективна страна, е безпредметно обсъждане на наличие или не на субективния признак на престъплението “набедяване”. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/25.04.12 г.,постановено от Военно-апелативния съд по В.Н.О.Х.Д.16/12 г. по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/